Областният управител отличи с Благодарствена грамота Росен Терзиев, единственият спасител от област Габрово, участвал в акциите след земетресението в Турция. Той гостува в Областна администрация – Габрово само ден след завръщането си от южната ни съседка. Терзиев се срещна с Кристина Сидорова и Андрей Николов и им разказа за преживяното по време на мисията.
За Турция заминава на 8 февруари т.г. заедно с още 19 души. Росен Терзиев е спелеолог повече от две десетилетия и част от екипа на „Пещерно спасяване“, който в тази акция се състои от 12 спасители. Към тях се присъединяват и 8 доброволци, единият от които е лекар. Това е прецедент в българската история- доброволци от Националната асоциация на доброволците в Република България (НАДРБ) заминават като спасителен екип на международна мисия.
Терзиев сподели, че са му били необходими само 5 минути, за да вземе решението да се включи. „Организирахме се изключително бързо- колега публикува пост, в който попита дали има желаещи да помагат на терен. Пътуването ни бе уредено от Република Турция. Превозиха ни със самолети на турските авиолинии до летището в Истанбул“, припомни си спасителят. Още на борда на самолета българите си поставят цел- да спасят човешки живот. И я постигат в град Антакия, вилает Хатай, където в продължение на 6 дена работят неуморно от 8:00 до 03:00 часа. Спасяват жена, която локализират, провирайки се през кухините между отломките на една от многото разрушени сгради. Докато споделя това, Терзиев си спомня как трагедията обхваща всичките му сетива: километри, изпълнени само с разруха; миризмата на смърт и на изгорени боклуци, които оцелелите ползват, за да се сгреят; студът, който не успява да спре важната им мисия; вторичните трусове на всеки 10-15 минути; непрестанният вой на линейки, бученето на хеликоптерите и плачът хората, загубили близките си. Именно страданието на хората, когато разбират, че са загубили тези, които обичат, спасителят определя като най-трудно за забравяне.
В опит да намалят болката на опечалените екипите изкарват и телата на починалите, когато това е възможно.
Пред спасителите не липсват и трудности от битов характер. В първите 40 часа в Турция пътуват от летището в Истанбул до това в Адана, а оттам до Хатай с автобус и камион, в който събират личната си екипировка с тегло около 2,5 тона. В Истанбул към тях се присъединява и екип медици от Германия с половин тон лекарства. Общо 3 тона тежест смелите българи пренасят няколко пъти, а когато пристигат в Антакия са настанени в палатки на стадиона. Там се помещават бежанският лагер, както и другите екипи. Медиците са изпратени да помагат в лазарета, а спасителите са разделени на екипи от по 4 души, които работят на смени в различни локации. Българите често влизат там, където другите отказват. В една от опасните сгради Терзиев наранява крака си, но не съжалява. Спомня си как зданието е било подпряно от два багера, за да не рухне. Признава, че не е виждал нищо подобно и си пожелава да не види никога повече.
Зареждане ...
