В началото на седмицата материалните помощи, които севлиевци с добри сърца дариха в акцията на „Гражданско сдружение За Севлиево“, вече са раздадени на хората, които унищожителното земетресение на 6 февруари остави буквално само с дрехите на гърба им. В буса, освен даренията на севлиевци – главно одеала и завивки, термобельо, санитарни материали, памперси, бебешки и детски дрехи, бебешки пюрета и храни, вода, вафли, кроасани и бисквити, детски плюшени играчки, и много други, имаше помощи още от ДГ “Ален мак” Горна Оряховица и Областна администрация – Габрово.
В желанието си да ви направим съпричастни със случващото се там и с личните преживявания на хората, които се наеха лично да транспортират даренията, публикуваме разказа им от първо лице.
„През нощта пристигнаха Андреас Айчбергер (Andreas Eitschberger) и Евгени с буса, пълен с дарения. Днес станахме, закусихме стабилно, пийнахме черен чай, заредихме се казано по друг начин. Роднините на Исмаил Кая (Ismail Kaya) и Джелял Каъа (Celal Kaya) изпекоха хлебчета (майалъ базлама), които да раздадем на хората.
Така се запътихме първо към Адана, към една от базите на АФАД, защото така им бяха заръчали, след като бяха минали границата. Там, след като говорихме с тях, ни казаха, че най-добре е да отидем в Самандаа. Намира се много близко до границата със Сирия. Казаха ни, че правителството и АФАД още не са стигнали до там, а положението никак не е розово.
Пътувахме около три часа, минавайки през различни селища, като минахме и през Хатай, Антакия, едно от най-пострадалите места от земетресението. Видяхме твърде много, твърде различни форми на разруха, трудно е да се опише, а и нямаше как да се снима. Също това е едно от местата, от където най-много се излъчват кадри по всички медии. Имаше трафик по магистралите, на всеки няколко минути линейки, хеликоптери, бедствено положение в пълния смисъл.
Вече няколко пъти сме раздавали дарения и помощи, но това беше най-интензивното преживяване от всички. Беше трудно да изберем къде да отидем, при положение, че почти целият град беше разрушен, улиците задръстени с паднали сгради, нови улици се строят, за да има от къде да се минава. Пълно с палатки и кранове, които опитваха да вземат мебелите на хората от напукани и наполовина разрушени блокове. Този път нямахме време да се разходим и да снимаме повече фрапиращи кадри, има ги навсякъде, фокусът беше друг.
Накрая спряхме на едно място, където имаше деца и отначало тръгна добре. Имаше и доста сирийци. После започнаха да прииждат много хора и да се нареждат, да питат какво има и да казват от какво имат нужда. Очевидно имаха нужда от много неща, защото в един момент почнаха да се бутат и да се пререждат, кой както може. Имаше няколко човека, които бяха по-нагли и другите хора се опитваха да им обяснят, че не се прави така. Накрая дори казах на Исмаил, който беше отзад, да не дава на двама човека нищо повече, защото не оставяха за другите и ядосваха хората. Накрая точно тези двама момче и дядо, се сдърпаха за едно одеяло, но поне не дойдоха повече.
Опитвах се да помогна, не исках само да стоя и да снимам, а и кадрите, които правех бяха еднотипни. Улицата беше затворена с лента, като по едно време тази лента изчезна и започнаха да минават коли и мотори, че даже и тирове. Много хора идваха при мен и питаха за неща, когато разбирах им отговарях, но повечето пъти казвах, че не разбирам, че съм от България и те просто благодаряха и отиваха при другите. В края на краищата успяхме, колкото можахме да бъдем справедливи и да дадем колкото можем от себе си, за да помогнем.
Останаха ни памперси и бебешка храна, утре ще минем през магазина, ще донапълним буса с даренията, които са останали и ще идем пак някъде, още не сме решили къде“.
Акцията за набиране на помощи на „Гражданско сдружение За Севлиево“ продължава. Вашите дарения можете да оставяте в офиса на сдружението на автогарата.
Зареждане ...
