Лазаровден и Цветница се честват последните събота и неделя преди Великден. Тази година празниците се падат на 8 и 9 април. Това са най-цветните и красиви момински празници, които символизират възраждащата се природа с живот, изпращането на студените зимни дни, любовта и цветята.
Главна роля на тези празници имат девойките (за разлика от Коледуването и Сурвакането, които са типично мъжки празници).
Лазаровден поставя началото на празниците свързани с Възкресението, като е следван от Цветница и Великден. Отбелязва се винаги в съботата преди Страстната седмица, затова е от т.нар. подвижни празници. Наричан е Лазарова събота, Лазарица или Лазар. Празникът се отбелязва в чест на Свети Лазар, който един от защитниците на християнската вяра. След като починал, на четвъртия ден Христос го възкресил в знак на благодарност за гостоприемството, което бил проявил към него.
Християнското възкресение символизира събуждането на природата, затова и Лазаровден е празник на пробуждащите се гори, ниви и пасища. Традицията повелява да се откъснат върбови клонки, които да се поставят на входните врати на следващия ден, когато отбелязваме Цветница.
Най-характерният обичай на този ден е т.нар. Лазаруване. Както повелява традицията на Лазаровден малки момичета и неомъжени моми стават лазарки. Те обикалят по домовете и пеят на стопаните песни за плодородие и здраве на семейството. Лазарките влизат в дома с типичното за празника обръщение: Ой, Лазаре, Лазаре…
Посрещнати са с празнична питка и задължително се даряват с яйца и пари. Лазарските песни се изпълняват само на този празник. Дом посетен от лазарки ще е щастлив и благословен, както се пожелава в песните.
Празничният ден завършва в утрото на Цветница, с ритуала “кумичене” – лазарките пускат в реката направените от тях върбови венци и следят, кой от тях ще пристигне първи. Според вярванията девойка, която не е лазарувала няма да си намери жених. Ергените пък трябва да отидат в дома на момичето, което обичат, за да поискат ръката й.
В различните краища на България празникът е съпроводен с различни ритуали. Например в Източна България се изпълнява специален ритуален танц (хоро) – буенек. Докато обикаляли из къщите, те трябва да скачат високо, за да пораснат посевите и да е плодородна годината. В Кюстендилско лазарките пеят в домовете и в гората, в раззеленили се ниви за здраве, плодородие и щастие.
На Лазаровден празнуват всички носещи имената Лазар (името означава “здраве”), както и производните Лазарин, Лазара, Лазарка.
Цветница е един от обичаните и пъстри пролетни празници. Той също е подвижен и се празнува винаги в неделята след Лазаровден. Отбелязва се в православната, католическата и протестантската църква. Нарича се още Връбница, Цветна неделя, Куклинден или Палмова неделя (в западните църкви).
В църквата се отслужва празнична молитва, в която се благославят върбовите клонки. Раздават се на вярващите, като те ги отнасят в домовете си за здраве. Смята се, че така ще прогонят злото от къщите си. На Цветница рано сутринта жените закичват вратите с върбови клонки и сплитат венче от вече осветената в църквата върба. Върбовите клонки символизират палмовите, с които е бил посрещнат в Йерусалим Исус Христос. Когато изсъхнат не трябва да се изхвърлят. Прибират се, като се смята, че помагат при болести. Според предците ни, ако надвисне буря с градоносни облаци, за да се спаси реколтата, трябва да се поставят под камък и всичко ще премине.
На Цветница неомъжените момичета се събират, завързват пръстените си с червени конци и ги потапят в съд с “мълчана вода”. Домакинята трябва със завързани очи да ги извади като същевременно нарича кой ще е бъдещият жених, на девойката, чийто пръстен е изваден.
Тъй като това е периода на постите, на празничната трапеза се разрешава риба, а останалите ястия на трапезата трябва да са изцяло постни.
На този ден празнуват всички носещи име на цветя и произлизащи от названия на растения.
Зареждане ...
