В началото на месец април в Градската художествена галерия в Севлиево беше открита изложба с акварели на арх. Белин Моллов, която до 30 април ще бъде отворена за посетители. Изложбата представя по един прекрасен начин емблематични сгради и паметници на културата, които ние, забързани в ежедневието, не познаваме и дори не забелязваме. Това е проблем, на чието преодоляване авторът е посветил творбите си.
Архитект Белин Моллов е специалист в областта на устройственото планиране и градското развитие. Бил е директор на Дирекция „Генерален план на София“ в института Софпроект; зам.-министър на Министерството на регионалното развитие и благоустройството; съ-председател на преговорната позиция „Регионална политика“ по договора за присъединяване на България към ЕС, съветник на Министъра на РРБ и хоноруван преподавател по специалността урбанизъм в УАСГ. Участвал е в работата по устройствени планове на градове в Алжир, Виетнам, Либия и Мозамбик. Ръководил е колективи за изработване на нормативна база в областта на устройството на територията и програми за регионално и пространствено развитие, управление на местно и регионално ниво, европейска интеграция и прилагане на Кохезионната политика на ЕС. Бил е методически ръководител на редица общински планове за развитие и областни стратегии. Участвал е в експертната група на Съвета на Европа за разработването на „Хартата на градовете“.
С името на арх.Моллов се свързва изпълнението на един от първите проекти за енергийна ефективност в България, реализиран в Габрово в периода от 1997 до 2004 г. Тогава Габрово беше пилотна община по “Стратегия за намаляване на емисиите на парникови газове чрез енергийна ефективност“ – проект „Демонстрационна зона за енергийна ефективност в Габрово, Република България”, финансиран от ПРООН. По това време, с негово участие е формирано и Регионалното сдружение на общините „Централна Стара планина“.
Срещата с него в редакцията на в.“Росица“ беше по повод изложбата, в която той представя емблематични сгради и паметници на културата в Севлиево, Габрово, Трявна, Дряново, Елена и други градове, които пазят българския дух и култура. Познаваме ли добре и пазим ли богатото ни архитектурно наследство? Това беше темата на разговора. Но предвид богатия опит на арх. Моллов в осъществяване на прехода в регионалното развитие и градското планиране след 1989 година, разговорът започна за началото на демократичните промени у нас, които също имат отношение към опазване и продължаване на ценности и традиции, и в архитектурното наследство.
-Арх. Моллов, спомням си с какво желание и ентусиазъм започна изпълнението на различни проекти в региона с подкрепата на международни организации, които трябваше да ни приобщят към демократичните държави. Защо отново сме на кота нула?
-90-те години бяха началото за създаването на гражданското общество у нас. За мен и за много от нас тези години бяха като един университет за изучаване на международния опит и успешните практики в съвместната работа на местните власти със заинтересованите страни (неправителствени организации, бизнес, културни институции и др.).
Демократичната общност се отвори за нас и ние научихме много, заедно с всичките тези НПО -та, с които работихме. По това време бях началник на управление “Административно териториално устройство и местно самоуправление“ в МРРБ и представлявах министерството в „Комитета на местните и регионални власти“ в Съвета на Европа в Страсбург. Задачата ми беше да помогна в прилагането на добрите практики от европейския опит в осъществяването на нашите общински проекти.
У нас съществуваше желание за промяна и ентусиазъм в работата на всички. За съжаление този ентусиазъм постепенно изчезна и днес повече се говори за усвояване на пари, отколкото за постигане на цели и мечти.
Продължавам да работя с общините по различни проекти, които са свързани с осъществяване на Кохезионната политика за настоящия планов период 2021-2027 г. За съжаление, вече сме в третата година от периода, а проектна готовност по приоритетите на оперативните програми и по Плана за възстановяване и устойчивост все още няма.
-Защо се отключи тази алчност?
-Не знам! Моето разбиране за парите от фондовете е, че те са средство за осъществяване на обществено полезни цели, а не за лична употреба. За съжаление нямаме добри действащи механизми за наблюдение, контрол и отговорност в усвояването на средствата чието предназначение е да се повиши производителността на труда и стандарта на живот!
-Защо не приехме демокрацията, защо не разбрахме, че нейната същност е власт на народа, чрез спазването на закони, които дават свобода, но и задължения?
-Вероятно, защото в публичното пространство и политическите послания се говори повече за права и много по-малко за отговорности.
-Не мислите ли, че една от причините е този строй от 45 години, чиято политика лиши българите от инициативността сами да определят съдбата си?
-Сега сме информирани за всичко, само че в повечето случаи не сме подготвени да анализираме тази информация. И тази неподготвеност се стимулира от фалшиви новини и примамливи неистини. Преди ни убеждаваха, че сме в авангарда на човечеството и на крачка от бленуваният рай. Оказа се, че не е така. Сега е обратното – пандемии, войни, катастрофи … Ние слушаме само лоши неща по новините и сме заплашвани, че нещо лошо ще ни се случи и най-интересното е, че вината за това идва от „международното положение и четирите годишни времена!“ Изглежда смешно, но повече е тъжно! Аз пътувам често по общините и малките населени места и виждам чудесни примери на успешни инициативи, благотворителност, културни изяви… хубави събития из цялата ни страна. Иска ми се да разпространяваме добрите новини и да ги следваме като пример за подражание.
-Кое е първото у Вас – архитектът или художникът?
-Аз съм станал архитект, защото съм рисувал. Това е дарбата, която съм имал. Моята съпруга е също архитект, потомствен. 11 души от фамилията й са архитекти. В моята няма такива. Но аз рисувах още от дете. И когато кандидатствах архитектура, бях на първо място в списъка на приетите.
-Затова ли Вашите картини са свързани с градската среда и с архитектурното наследство?
-Аз винаги съм рисувал, и за щастие попаднах на много добри преподаватели, които ме окуражаваха. Арх. Стайнов – син на известния композитор Петко Стайнов, беше ръководител на дипломната ми работа. По същото време беше и ръководител на Генералния план на София и когато завърших висшето си образование започнах работа в Генплана. Така постепенно се квалифицирах като урбанист. И до днес той ми е като духовен баща. Да е жив и здрав! Аз към него изпитвам обич и благодарност.
Като младеж рисувах съвсем различни неща, но като архитект, който е участвал в планирането на градове рисувах обекти от градската среда. През 2006, в навечерието на нашето членство в ЕС имах изложба с картини на обекти от европейски столици. Беше ми интересно да узная чия е била сградата, каква функция е изпълнявала, кой е бил собственика, какви пари е инвестирал за нея и за какво тя служи сега.
Например сградата, в която се намира Градската художествена галерия в Севлиево е построена като жилищна сграда за Илия Денчев. Той е един от основните дарители за построяването на новата севлиевска църква „Света Троица” през 1870 г. Признание за неговите заслуги е избирането му за народен представител в Учредителното събрание. Проектът е на арх. Йосиф Шнитер. Той е роден в чешкия град Нови Биджов през 1852 г. и е възпитаник на Виенската академия за военни инженери. Пристига в България като доброволец в Руско -турската война. Къщата на Илия Денчев е първия проект на Шнитер България. По-късно той става главен архитект на Пловдив.
Мога да дам пример и с вилата на индустриалеца Пенчо Семов (Габровския Рокфелер) – забележителна и красива сграда с прекрасна градина, която е в окаяно състояние, но за щастие предстои нейната реставрация.
Затова започнах не само да показвам картините в изложбените зали, но за всяка една предлагам кратка информация за промяната в нейната история, един малък разказ за новия живот, който осмисля нейното съществуване не само като културен паметник, но и като забележително място от миналото, приютило съвременен стопанин. Този подход наричаме „регенерация“ – нов живот за архитектурното наследство.
Преди години имахме един проект на сдружение „Болкан Асист“ с подкрепата на Швейцарската агенция за развитие „Регенерацията – шанс за устойчиво развитие на българските общини”. Тогава направих една изложба, в която бяха представени 111 обекта от различни страни, които са били създадени с определено предназначение, а сега са запазили своя архитектурен облик, но имат други функции.
-Как ще коментирате факта, че голяма част от реновираните сгради не запазват фасадите си така, както са били преди – от това губи красотата на сградата, а и градската среда?
-С една дума – липса на професионализъм, както на възложителя, така и на изпълнителите и надзора. Много е важно да се реставрират сградите в максимално автентичен вид. Аз съм убеден, че повечето експерти – архитекти, археолози, конструктори знаят как трябва да стане това. Но хората, които осигуряват средствата и управляват процеса често нямат отношение към това изискване. За тях приоритет е да се направи по-евтино, по-лесно и по-бързо.
-Аз познавам повечето от обектите във Вашите картини..
-Това е чудесно! Аз искам да ги познават и децата. Ще съм доволен, ако учителите проявят инициатива да заведат децата на изложбата за архитектурното наследство на Севлиево. С радост ще им разкажа за историята на всяка сграда, за архитекта, за епохата и архитектурния стил, за първоначалното предназначение и днешната функция.
-Цветовете са топли и във всяка картина виждам, като че ли слънчев лъч огрява сградите. Според мен това е послание, че те трябва да се познават, да се пазят…
-Много мило е това, което казвате. Стимулирате ме да продължавам по този начин. Често моите приятели художниците ми казват: “Много са ти документални нещата, направи ги по-артистични“. А аз им отговарям: “Аз съм архитект, искам да направя портрет на сградата и обичам да изписвам детайлите. Искам хората да вдигнат очи и да кажат: “Каква хубава сграда имаме в нашия град“. И да знаят нещо за нея.
Правя стенен календар от 25 години с картини за архитектурното наследство у нас. За всеки месец от календара има картина на сграда, която има кръгла годишнина от нейното построяване или кръгла годишнина от рождението на архитекта. На календара за 2023 г. на корицата е вилата на Пенчо Семов във автентичният й вид, когато е била построена. За догодина планирам да нарисувам сградата на Община Габрово, защото има кръгла годишнина на архитекта, който е правил проекта. Рисувал съм сградата на читалище „Априлов Палаузов“ – театъра, в памет на арх. Никола Лазаров, един от патриарсите на българската архитектура в края на 19 и първите десетилетия на 20 век. Той е автор и на проекта на сградата на Регионалния исторически музей в Габрово. Тези сгради са национални съкровища и аз искам хората да знаят тяхната история.
-Има ли ефект от това, че Вие показвате архитектурното богатство на България, виждате ли да се променя отношението към него?
-Когато правих изложбите в Двореца на Европа, в Страсбург дойде един човек и ми каза: “20 пъти съм бил в София и никога не съм забелязал тези красиви сгради. Радвам се, че научих къде се намират…“
От няколко години участвам в проект на община Варна – Пленер по рисуване с ученици от Гимназията по изкуствата в района на стария град, около Катедралата и ул.”Преславска”. Избираме си обекти наоколо, поставяме стативи и учениците рисуват. А един ученик разказва историята на сградите, които другите рисуват.
Майки и баби водят деца и внуци, и те слушат и наблюдават младите художници. Имаме и томбола – тези от тях, които посетят всички локации, на които учениците са рисували и получат подпис, участват в томбола – някой получава малка картина от пленера. Тази работа ми носи радост и удовлетворение.
-В неформалния разговор Вие казахте, че не познаваме и не ценим достатъчно богатото си архитектурно наследство. Това е въпрос и на възпитание..!?
-Да, но не само в семейството. В образованието темата за наследството, което определя и нашата идентичност, как да го познаваме, как да го популяризираме трябва да се възпитава в децата. Това е много важно! И аз го правя с този пленер, правя го с това, че рисувам портрети на сградите, че слагам под картината етикет с историята на сградата. Иска ми се да стимулирам учителите да заведат своите ученици на тази изложба. Ако искат, може да ме поканят и ще им разкажа… И когато вървим по улиците на града, да вдигнем поглед и да видим красотата наоколо…
Зареждане ...
