Непознатата Венета

МИЛКА ДЕШЕВА
Наметнала черния траурен воал, само на 28 години, Венета Минчева Везирева от гр. Велико Търново, е изправена пред огромно предизвикателство. Да тръгне по пътя на своя загинал съпруг Христо, път хлъзгав, несигурен, страшен, макар и страшен. Или да избере по-спокойния и сигурен път на млада и привлекателна вдовица, като намери човек до себе си, който да й бъде опора в отчуването на тригодишния й син Димитър от предишен брак и едномесечната дъщеричка Иванка. Без колебание тя избира първия път, знаейки, че слава няма да получи, но ще посвети целия си живот, за да увековечи славата на непрежалимия си съпруг. За да се превърне в достойната Венета. Ботевата Венета.
Истината е, че не се знае много за нея. Тя не е нито легендарна хайдушка байрактарка, нито революционерка или известна поетеса. Дори не е била достатъчно образована. Но мястото, което й отрежда Ботев в сърцето си, е достатъчен факт, за да я опознаем повече.
След развода си със състоятелния търговец Дончо Петров, Вента заедно със сина си заминава за Букурещ при вуйчо си, владиката Панарет Рашев, за чието домакинство и се грижи. Срещата между младия учител и поет Христо Ботев и Венета е преломен момент в живота й. Двамата млади се опознават, сближават и обикват. Венета тайно, ползвайки средства на вуйчо си, започва да подпомага своя любим, за да бъде той прилично облечен, нахранен и да не се скита немил-недраг из букурещките кръчми и бордей. Предоставя му и спестените си пари, за да изплати той толкова нужната му печатница. Но връзката между двамата млади не се нрави не само на вуйчо й, но и на неговите поддръжници, които започват гнусна клеветническа кампания не само срещу нея, но и срещу недрагия им учител Христо Ботев. Незаслужените хули срещу чистите отношения между двамата само ускоряват узаконяването на тези отношения. Двамата сключват граждански брак през юли 1875 г. по спомени на Захари Стоянов, използвайки отсъствието на владиката от Букурещ. Била спретната сватбена вечеря с трапеза, на която се събрали хъшовете, гощавали се, пели се песни, играли се хора. Младото семейство напуска дома на владиката и си наемат квартира, в която се помещава печатницата и редакцията на в. „Знаме“. По-малко от година трае семейният живот на Христо и Венета. Той вече е зает с подготовката на чета, без да разкрива пред младата си жена опасното дело, на което се е посветил. И въпреки всичко в семейството цари радостно настроение. А Венета до края на живота си ще запази спомена за тези най-щастливи дни от съвместния им живот.
Вестта за трагичновеличавата гибел на Ботев бързо се разнася и достига до Венета още преди да е получила онова знаково прощално писмо, което Ботев й изпраща от борда на кораба „Радецки“. Само това писмо е достатъчно, за да се докоснем до съкровените чувства, които е питаел Ботев към Венета. „Мила ми Венето,…“. Така се обръща той към нея. И още, „то знай, че после Отечеството си съм обичал най-много теб“. Дали е ревнувала младата жена от това, че нейният любим й отрежда второ място в сърцето си, едва ли. Това писмо Венета пази като най-скъпо притежание до каря на живота си, а през 1933 г. то е предадено от сина й на Националната библиотека „Кирил и Методий“.
През 1878 г. Венета се прибира в родния си град. Животът й е подчинен изцяло в грижи за децата, за тяхното здраве, учение и образование. Да пере и чисти по чужди къщи не е унизително за нея, пък и пенсията от 30 лева, отпусната й от държавата като вдовица на загиналия Ботев, е само една подигравка към личността на един от най-великите българи. След смъртта на вуйчо си, който и оставя ценни книжа и няколкостотин наполеона, тя закупува къщата на Велчо Атанасов-Джамджията. По време на манифестации тя излиза на терасата и маха на хората, които я поздравяват и пеят Ботевите песни.
Къщата на Венета не е запазена, като на нейно място е издигната друга къща, срещу Стамболовия хан, на която е поставена паметна плоча. Започват по-спокойни дни за Венета и двете й деца. През 1890 г. при откриване на паметника на Христо Ботев във Враца тя и Иванка присъстват на тържеството, обградени с голяма любов от народа. Иванка, която расте като умна и будна девойка, завършва за учителка и знае наизуст стиховете и фейлетоните на баща си. Разклатеното й здраве обаче й изиграва лоша шега и тя умира само на 30 години след няколкодневно боледуване. Скръбта на Венета по любимата дъщеря се слива с мъката по непрежалимия й съпруг. Две рани ще останат завинаги отворени в сърцето й. Известна утеха за нея е, че може да бъде полезна с нещо като подпомага нуждаещите се бедни, но силни ученици, прави дарения на черкви и манастири в околностите на Търново, както и на Търновската митрополия. Нейният дом е и сигурно убежище за нелегални македонски дейци.
На 19 февруари 1919 г. Венета се разделя с живота си. Достойна за любовта на поета-революционер, силна и смела, извървяла път, изпълнен с горчивини и страдания, тя ще остане за поколенията като предана и вярна съпруга и любяща майка. До края на живота си тя не забравя завета на своя любящ Христо. Да го помни винаги.
Нека ги помним и ние. И двамата. Христо Ботев и Вената Ботева.
А днес, точно в 12 часа, изтръпнала, цяла България ще спре за минута, прекланяйки се пред величавия подвиг на своя герой.
„Той обожавал жена си. Обичал я с цялото си сърце. Взема я с дете от друг мъж, което гледа като свой син. Затова се иска голяма любов“, Деян Жеков, актьор-изпълнител на ролята на Ботев в едноименни филм на режисьора Максим Генчев от 2022 г.