– Г-жо Неделчева, лесно ли приехте да бъдете домакин на гостите от Полша?
– Сътрудничеството с Полша е по техен проект, а от Община Севлиево ни поканиха да бъдем домакини и ние приехме с удоволствие, защото смятаме, че сътрудничеството е богатство.
– Какво се случи през тези пет дни?
– Не очаквахме да се получи толкова вълнуващо и толкова хубаво. Бяхме изготвили програма, с която да запознаем гостите си от Полша с всичко българско, което може да се вкуси и усети за пет дни. Първият ден ги посрещнахме с носии, с хляб и сол, разказахме им за нашето училище, показахме им богатата ни колекция от купи, медали и награди. След това, във всеки един от дните, те присъстваха в часовете на седмокласниците, като колегите и децата се бяха постарали да направят тези часове интересни и различни, за да могат и полските деца да участват. В един от дните те и един от нашите седми класове ходиха на екскурзия до Велико Търново и зоологическата градина в Павликени, посетиха и ДЛС „Росица“ в местността Лъгът, където браха билки, правиха си чай, яздиха коне. Върнаха се много въодушевени. В четвъртък, в часовете по изкуство правиха роза, защото една българска роза е символът, който всеки трябва да си вземе, тръгвайки си от България. В часа по музика им показваха нестинарски танци, децата им пяха народни песни, пуснаха им 330 гайди и емблематичната Валя Балканска и песента й „Излел е Дельо хайдутин“, която лети в Космоса. В часа по краезнание учениците от 6 клас бяха подготвили презентация за забележителностите на Севлиево и им показаха българската азбука. Това провокира гостите да покажат полската азбука и сътрудничеството придоби и други измерения.
Впечатляващо е, че децата намериха общ език, за мое съжаление като учител по български, това е английския, но няма никакво значение, когато има приятелство и сътрудничество. И определено смятам, че е ползотворно за всички. Един следобед ги учихме да играят български хора, организирахме им нещо като ретро фото – обличахме ги в наши носии, за да им направим снимки, а те бяха много въодушевени и много красиви. От своя страна те ни учиха да играем полонез. Имахме и кулинарна вечер, в която децата от двете държави показаха любимите си ястия.
– Остана ли ви време да сравните българската и полската образователни системи с техните преподаватели?
– Да, имахме време да ги сравним. Оказа се, че приликите са много повече, отколкото са разликите. Основното им образование приключва в 8 клас, както беше и при нас. Тогава имат изпити по полски език, математика и английски, така, както и при нас е външното оценяване по български и математика. Също така оценките им важат за следващата образователна степен. Имат по 6 часа на ден, които са с продължителност 45 минути. Ваканциите им са малко по-различни.
– Усетихте ли ги близки до нашата душевност?
– Да, определено, ние сме славянски народи. Те дойдоха топло, сърдечно. Смея да твърдя, че и ние ги посрещнахме по същия начин.
– Бихте ли върнали визитата?
– С удоволствие бихме приели да им гостуваме. Получихме покана, макар и не официално, защото става въпрос за проект. Мисля, че тази седмица ни направи по-богати и че всеки си е взел по нещо за душата и сърцето.
Зареждане ...
