ВЕНКА ПЕТРОВА,
Председател на НЧ «Зора-1908» с. Ловнидол
През 2010 година тогавашният кмет на с. Ловнидол Боян Ангелов организира вечерно поклонение пред паметника в центъра на село Ловнидол, съвместно с изстрелването на заря. Събитието тогава е запечатано на фотоапарата от английското семейство на Уилиям у Памела Форд. През 2017 година, когато започнах да се включвам в работата на Читалището и впоследствие бях избрана за негов председател, нямахме информация за това проведено събитие. Един трети март, не помня вече коя година, може би 2018-та, с кметицата Милена Иванова купихме един венец и в тишината на площада го поднесохме сами двете. Поседяхме с преклонени глави пред имената на загиналите в три войни селяни от Ловнидол и не знаехме какво друго да направим. Та оттогава ме гложди мисълта – а кога трябва да прославим имената на тези обикновени хора, тръгнали по заповед на царство България, оставили ниви и градини, майки с малки деца, за да се бият за отечеството. И може би дойде правилното време, т.е 2023 година. Посъветвах се с историка Данаил Христов (син на наш съселянин) и той ми препоръча, че денят за прослава на тези хора е именно Втори юни – Ден не само на Ботев и Ботевата чета, а на всички, загинали за свободата, независимостта и целостта на България. Още от дете знаех, че моят прадядо по дядова линия (т.е. неговият баща е безследно изчезнал в тези войни. Имал е две деца – Слава и Велчо, и с трето е била бременна жена му.) От бабините приказки в детството (ех, да съм слушала повече) знаех само, че третото момче, което се родило след като той е заминал на война и не е било сигурно, че ще се върне, кръщават на името на бащата – Минко. И пак от баба знаех, че прабаба Пена, останала сама вдовица с три деца на ръце, не е можела да даде пари за паметника (паметникът е построен през 1931 г. с лични средства от образуван комитет на вдовиците, инвалидите и наследниците на загиналите във войните) и затова името на дядо липсва от имената на паметника. И също случайно (по повод издирването на ловнидолец, убит във Втората световна война – Георги Гатев) разбрахме, че архивите на Държавния военен архив са дегитализирани и са за публично ползване. И започнахме да проверяваме имената от паметната плоча, книгата на Георги Гализов за историята на село Ловнидол и военния архив. И отново тук с помощ се включи Данаил Христов. И така до сега сме намерили още 27 имена от трите войни – Балканска, Междусъюзническа и Първа световна война, които не фигурират на паметната плоча. Допълнихме много сведения от Държавен военен архив: в коя част са служили войниците, къде са убити и къде са погребани. Разбира се, не за всички имаше пълната информация, но каквото можахме – събрахме. Общо 89 мъже от село Ловнидол са загинали, починали в лазарети вследствие от тежки рани или са безследно изчезнали в периода 1912-1918 г. Към тях можем да добавим и трима мъже в Сръбско-българската война през 1885 г. и трима мъже във Втората световна война. Почти 100 човека загубва селото във войните. И към самия край на събиране на информацията пред мен изскочи името на Минко Велчов Маринов от 34-а пехотна дивизия, безследно изчезнал някъде след 1915 година.
Пиша всичко това за да разберете колко много лично има в стремежа ми да направим почетно тържество за тези хора, и колко дълбоко емоционално съм свързана с тази история. Мисля, че тържеството се получи и че направихме добри крачки за създаване на традиция – на Втори юни пред паметника в центъра на селото да почитаме паметта на хората, дали живота си за България.
Гост на нашето тържество беше и авторката Румяна Халачева, която прочете стихотворението си „Дойран“.
ДОЙРАН
Кой казва, че духът ни е сломен?!
Кой казва, че сме слабо робско племе?!
Един ли враг си тръгна разгромен
от нашата земя свещена?
Сразен от шепа български мъже,
понякога облечени във дрипи,
въоръжени кой с какво ли не,
но с горда кръв и сила на предците!
Сега ни сипят присмех и лъжи
и ни ограбват шайки долнопробни,
но истината винаги тежи
и бъдещето пак ще си я спомни…
***
Европа стенеше под воински ботуш,
разпъната на кръст от сили тъмни.
Пак брат по брата сипеше барут,
пак някъде се молеха да съмне.
Край езерото Дойран – пълен мрак.
В окопите – войници без илюзии.
И седем пъти превъзхождащ враг
срещу Девета плевенска дивизия.
Антантата отдавна иска мъст.
Тя още помни битката при Одрин
и как сразиха рицарския кръст
на Калоян бойците безподобни.
Сега отново – страшен враг отвред,
от вси страни в България се целят.
Войската ? щом заедно сразят,
съседите страната ще поделят!
Една дивизия на пътя им стои
и къс земя не иска да отстъпи.
Зад тях са най-любимите жени,
децата свидни, дом и старци скъпи.
Командването е в параден строй,
войниците обличат бели ризи.
Те знаят, че отиват в сетен бой,
за дом и род геройски да загинат!
Започва боят – хиляди снаряди
към нашите позиции летят.
Със страшен рев разкъсва се земята,
примесена със кръв и мъртва плът!
И тръгват англичаните в атака,
уверени, че няма никой жив.
Ала в бетонни бункери ги чакат,
отвръщат българите с огън див!
И хвърлят се в ответен щурм юнашки.
Страхът отстъпва – няма място тук,
сред тез мъже, що с гръд куршуми хващат
и пак политат на смъртта напук!
Обсебени от дълг, безумно смели,
забравили за болка, тук ще мрат…
Два часа след началото на боя
и седем вражески дивизии лежат.
Разбити от една – Девета плевенска,
изгубила петстотин воини само.
За хиляди бойци скърби Антантата,
за втори път прегънала коляно.
Давид отново смаза Голиата,
със ум и смелост, с Божия ръка!
Военните в цял свят ще изучават
нечуваната битка на века.
***
И идва ден във Лондон
да празнуват победите на южния си фронт.
Специален гост е българинът Вазов
– на гарата посреща го ескорт.
Командва Хамилтън: „За почест! Мирно!
Свалете ниско знамената бойни!
Пред нас е генералът, сторил подвиг!
Минава победителят от Дойран!“
И пита някой шепнешком във строя:
„Не можеше ли да им се опрем?“
А отговаря фелдмаршал Милн
„Можеше, ала не знаехме кат тях да мрем.“
***
Помнете вий – потомци – този бой!
Геройска кръв във вените ви блика!
И родовата памет свири сбор!
България днес стене и ви вика!
Дошло е време, ставайте от сън!
Че нова сила движи днес Земята!
Не чакайте спасение отвън,
а събудете вътре Светлината!
В душите ни твори се днес съдбата!
А когато мракът започна да се спуска към земята – ни посрещна нова изненада. Паметникът светеше в чудна светлина. Това бе подсигурила кметския наместник Милена Иванова. И тогава към небето излетяха ракетите. Нека цялото село разбере, че днес е ден за почит, уважение и преклонение.
А как ще постъпим с намерената информация от Държавния военен архив? Би трябвало да я обединим в един алманах – „Ловнидолци, загинали за отечеството“. Дано ни стигнат силите и за това.
А ето го и самият Данаил Христов – ръководител на похода Козлодуй-Околчица на 15 ученика от СУ „Вела Благоева“ гр. Велико Търново. И трябва много да обичаш родното си село, че след като си извървял с младите хора 120 км в толкова дъжд и кал, спал си в миниатюрни палатки, върнал си се с влака до Велико Търново и си запалил колата си, за да успееш за тържеството в с. Ловнидол – само мога да се поклоня пред него и да вярвам, че надежда за благоденствието на това село има и за в бъдеще!
Зареждане ...
