ВЕНКА ПЕТРОВА, председател на НЧ „Зора – 1908“
Влизайки в центъра на село Ловнидол откъм Севлиево попадаш на задната страна на паметника, посветен на загиналите във войните – Балканските и Първата световна, ловнидолци. Това, мисля че го знае всеки един, който идва регулярно в Ловнидол. Но едва ли някой е вдигал погледа си и забелязвал снимката най-отгоре на списъка с имената: поручик Цоньо Ангелов, и следват другите имена…
По гергьовските празници имах гости от гр. Русе и една от гостенките ми каза: „А моят прадядо го има на паметника в центъра на селото“. Разказах й, че ние издирваме информация за хората, чиито имена са написани на паметника, и то не само за тях, а и за всички ловнидолци, загинали във войните.
Паметникът в центъра на селото е построен през 1931 година от образувания за това комитет на вдовиците, участниците и инвалидите от войните. Не всички тогава са можели да отделят от залъка си и да дадат пари за паметник.
Но да се върнем сега към нашата история. След като разбра това Емилия, така се казваше гостенката ми, ме свърза с майка си Петрана Цонева, чийто дядо е поручик Цоньо Ангелов Цонев. Та ето и неговата история. Роден в село Ловнидол на 5 февруари 1879 година. На 22 февруари 1899 г. сключва църковен брак с Тота Колева в църквата „Св. св. Константин и Елена“ в с. Ловнидол. Годините са били бурни и неспокойни. След освободителната война веднага започва подготовката на български офицери във руски военни училища. Същата година се основава военно училище в София. През 1903 година се извършва модернизация на армията – внасят се оръжия и муниции от френски, немски и английски концерни. Веднага след освободителната война държавата взема решение – да отделя 30 % от годишните доходи за военни цели. 1908 година числеността на армията е 9 пехотни дивизии и 55 000 души наборници. През 1901-1909 г. във военното училище има и гимназиални курсове, а учащите са се наричали кадети.
Точно между 1899 и 1908 години Цоньо Ангелов Цонев би трябвало да се обучава във царското военно училище в гр. София. От него офицерите са излизали с звание подпоручик. За да получи звание поручик военният трябва да има семейство. И се раждат и децата му:
две момчета – Генчо (1908) и Никола (1913 г.) и две момичетата – Цонка (1910) и Кера (5.08.1917 г.).
Как Цоню Ангелов е попаднал в Бургас, където са родени последните две деца, можем само да гадаем. Следите му се изгубват през 1917 години в битките за Добруджа.
И ето го на паметника – мъж със засукани красиви мустачки и загадъчна усмивка. Останал завинаги в полята на Добруджа, и то незнайно къде. След като остава вдовица, съпругата му Тота е прибрана от баща си, заедно с децата, в Ловнидол и последствие се преместват да живеят на квартира в Севлиево.
Благодаря на случайността, на Емилия и Петрана от гр. Русе, и разбира се, на Мирослав Цвятков, който безприкословно приема моите идеи и ги доразвива, за тази история.
Така Народно читалище “Зора – 1908“ пое инициативата да се събере възможно най-много информация за загиналите ловнидолци по време на войните. Затова ви молим, ако имате близък роднина, дядо, прадядо от с. Ловнидол, който е загинал през тези войни, моля ви свържете се с нас!
Зареждане ...
