РАЙНО ДОБРЕВ
Животът в Търхово – някогашна мечта, която крепеше надеждите за щастливо бъдеше, днес е тъжна „демократично“ опростена действителност. Няма кино, няма театър. Няма я кабелната радиовръзка за новини от общината в Севлиево, след които площадът пред кметството се огласяваше с весела народна музика. Училището с гласовити деца и ежедневен фелдшерски кабинет немее, читалищната библиотека с търсени за отдих книги тъне в забрава, много къщи стоят празни, дворовете им пустеят, чешмите през лятото пресъхват, а автобусът до областния град е далечен спомен. Достъпът до богатия петъчен севлиевски пазар вече е атракция, която не всеки може да си позволи, защото билетът за сутрешния автобус до града струва 3,50 /нормална цена/, а връщането с такси, ако нямаш сили да издържиш с покупките до 17,30 часа, когато е последният за деня автобус, достига 15-18, дори 20 /по два лева на километър/ и то с помрачаващ достойнството ти пазарлък с ненаситните таксиджии. Оказва се, че няма сила, която да озапти комерческите им апетити. Пазарна система – това е, ще стискаме зъби и ще търпим.
Тъжно, но факт, който помрачава дните на очакващите спокойни старини мъже и жени.
След като двувековната църква с килийно училище към нея /в него през турско са учили не само деца от Търхово, а и от съседните Ловнидол, Адъмово /днес Янтра/, Козирог и Здравковец продължава да се руши, а Митрополията във Велико Търново нехае, хората в Търхово, предимно старци, останаха без дом за молитви, без поп и възможност за опело на мъртвите /за кръщенета да не говорим/, без смирен поклон и причастие в дните на Христовото раждане и възкресение. Единственото място за срещи се оказа залата на кооперативния магазин. Подпрени на тояги, на купени алуминиеви бастуни, те идват тук всеки ден с изключение на почивния неделен, пазаруват това-онова и си тръгват доволни, че са осигурили още един спокоен храноден. Благодарение на магазинерката Калина и на кооперативния председател Гутьо Цонев, рафтовете и хладилните камери са пълни с хранителни и други стоки, а за мъжете, пристрастени към силни питиета винаги има достатъчно бутилки с любимия им атрактивен алкохол. Чест им прави, че слава богу, няма случаи на пиянски изцепки.
Калина е симпатична млада жена, образована, интелигентна, с добра осанка, с очи от които искри доброта, а неизменната усмивка, която краси одухотвореното и лице, приласкава и най-недоверчивия към лоялността и, ако има такъв. Впечатляват дрехите, с които се облича: чисти, добре скроени и ушити с приятни колоритни нюанси, а косата, която се стеле гальовно върху нежно заоблените и рамене, мами дискретните многодиоптрови погледи на простилите се с младостта мъже. В действията и по време на работа има неподправена артистичност и финес, без сянка на надменно самочувствие, на пренебрежение или биещо на очи предпочитание към някой клиент. За нея всички са равни, знае имената и вкусовете им предпочитания, затова стоките, които по тяхна поръчка доставя, никога не застояват. Как, по какъв начин Калина намира така наречените биопродукти без палмово масло и ГМО надбавки, тя си знае. Находчива, добре информирана, със завиден търговски нюх открила, че най-вкусното, истинско сирене от краве мляко и предпочитания в Южна България „селски кашкавал“ /от овче мляко/ се произвеждат в мандрата на село Братя Даскалови, скътано в дебрите на Средна гора и край Чирпан, поръчва, идват и макар че са доста скъпички, след ден-два, най-много след седмица свършват, недочакали срока на годност.
Калина е страстна пушачка – навик с който едва ли ще се пребори, но в характера и има нотка на респект, който стъписва. Запали цигара, излиза да я изпуши вън, дори под чадър ако вали. Бях свидетел когато млад мъж седна пред чаша с карнобатска мастика, се опита да одими въздуха в помещението. В очите на Калина блеснаха гневни искри. С властен тон, нетърпящ възражение, тя му показа вратата. С жест на подчинение той се извини и напусна.
Атмосферата в магазина е ведра, чистотата безупречна, подът блести. Всичко е в синхрон с ласкавата мекота и ухание на цветята, които благодарните за уважението към тях жени, донасят и подаряват. На видно място в залата има кокетно направена масичка, на която кметицата Тинка оставя съобщения за деня на месечните пенсии, за плащането на тока и консумираната вода или напомня, че таксата за домашните любимци и имотните данъци могат да се плащат при нея. От своя страна Калина не пропуска да подсети, когато му дойде времето, че кооперацията осигурява зеле от Ряховците, риба за Никулден от местния язовир, че има списък на желаещите да купят малки пиленца и млади ярки от село Млечево.
Дребни на пръв поглед неща, но чрез тях кооперацията отстоява мястото си на грижовен радетел в бита на търховци.
Така е и, надявам се, така ще бъде докато чаровната Калина с добър търговски опит и маниери на аптекарка поддържа реда в магазина. Но удоволствието да се идва и пазарува в магазина се дължи не само на нея, а и на Станимир Христов, който от две години доставя хляба. Гледам го: висок, снажен, с пръщящи от мускули ръце, всяка сутрин преди осем хлябът, още топъл, е в торбичките на ранобудните мъже и жени. Оказа се, че за да не е точен, в крак с времето на пристигане, с което търховци свикнаха, спи до четири след полунощ, става, подкарва камионетката към хлебозавода в Севлиево, пълни щайгите, пали, натиска педала и колата хуква към Ловнидол, Търхово и отдалеченото на километри от тях село Яворец… Какво е това? Стремеж за мъжко самодоказване, че времето няма власт над него, или…? Ще спра до тук, за да не накърнявам честолюбието на този добър, загрижен за хората петдесетгодишен мъж, за когото в Търхово се говори с уважение и благодарност, а на Калина и пожелавам да не бърза да старее, да е все така чаровна, отзивчива и състрадателна – добродетели, които бяха на почит преди години, а днес трудно се намират в страниците на академичните речници.
Зареждане ...
