ВАЛЕНТИНА ДОНЧЕВА, внучка на Христо Маринов
с подкрепата на НЧ «Зора-1908» с. Ловнидол
(продължение от  27 юли 2023 г.)
„Всички сме днес и всякога: виновниците, злодеите да се съдят и накажат посред бял ден най-строго. Но… неотговорни фактори произволно да се разпореждат с българските граждани и да решават – в мрака на нощите – кой да живее и кой да мре – бива ли да допусне правителството на Негово Величество Царя? По този начин ли ще се умири и успокои злочестата ни изтерзана страна?“
Екатерина Каравелова до княгиня Евдокия (29.04.1925 г.)

Понеже оставихме дядо (Христо Маринов) в затвора, трябва да поясним, че той не доизлежава присъдата си, а след около година излиза от там с амнистия. Уви, макар сама по себе си да представлява известна реабилитация, тази амнистия ни най-малко не спасява дядо от по-нататъшни преследвания. Амнистията е дадена за всички лица, участвали във войните 1912-1918 г.

Особено тежко изстрадва той през 1925 г., когато попада сред жертвите на белия терор и едва оживява. „Зачестиха след това много арести, докато през месец април 1925 година по случай атентата в черквата „Св. Неделя” пак бях задържан в участъка в гр. Севлиево и подложен на ужасни побоища и изтезание в продължение на три месеца. От побоищата и арестите заболях и боледувах близо две години“.
Чудовищен терористичен акт като взривяването на катедралата „Св. Неделя“ в столицата заслужава безусловно осъждане, вика за възмездие и изисква мерки за предотвратяване на повторни престъпления. Но противодействието на Цанковото правителството далеч не се изчерпва с преследване на действителните виновници. Зловеща вълна от кървави репресии залива страната, нейните жертви често нямат никакви противодържавни прояви. Безследните изчезвания и убийствата биват официално приписвани на „неотговорни фактори“. Садисти по участъците получават възможност да упражняват зверските си наклонности с оправданието, че бият и инквизират в защита на отечеството.
Редовете, писани от дядо Христо 30 години след тези събития, и днес се четат с болка:
„По това време беше геройство да си представител на народа. Пред очите ми бяха избивани невинни хора. Особено през 1925 г. преживях страшни мъки в участъци, преследван денонощно от зверове човеци – арестуван съм повече от 15 пъти“.
„На 25-та година пак запиран и измъчван най-безчовечно в мазе в участъка в Севлиево. След това в продължение на 6-7 години съм арестуван не по-малко от 10 пъти, бит и изтезаван“.
„По събитията през април 1925 бях жестоко бит и изтезаван в Севлиевския участък. Престоях карциран в един нужник повече от две седмици и полумъртъв в едно одеяло, пренесен нощно време в болницата. Тук престоях близо 3 месеца. Жив свидетел на тези мъчения е Димитър Кандулков от град Севлиево“.
Впоследствие биват открити списъци на нарочени за ликвидация, в които фигурира и Христо Маринов.
И ако днес ме има да пиша тези редове, то е защото, макар и с разстроено здраве, дядо все пак успява да излезе жив от жестоката разправа с неугодните на Цанковата власт. Мнозина, между които и кметът на Ловнидол Тодор Бойнов Георгиев, нямат този късмет. С това дядовите патила на неудобен за управляващите не свършват. През 1942 г. бива изпратен в лагера на гара Левуново, Петричко. Според Георги Гализов, той „бива грабнат и интерниран“ там „по време на Техеранската среща на съюзниците през 1942-ра, загдето се изказал, че победител във Втората световна война ще бъде Съветския съюз“. Нищо чудно да се е изказал така, но последователността на събитията е друга, защото Техеранската конференция става една година по-късно, през 1943 г. От лагера в Левуново дядо бива освободен след 2 месеца по едно нареждане за участниците бойци във войната през 1916-18 г.

Участието на Христо Маринов в XXII обикновено народно събрание

След две и половина години, изпълнено с репресии управление, проф. Александър Цанков става неприемлив и за собствените си съпартийци и те го сменят. На 4 януари 1926 г. на министър- председателското кресло сяда Андрей Ляпчев – македонец от Ресен, улегнал възрастен политик, водач на умереното крило на Демократическия сговор, пълна противоположност на Кървавия професор. „Той не знаеше да мрази, той не знаеше да отмъщава, той не знаеше да преследва, той нямаше неприятели в своето съзнание” – казва за него видният банкер Атанас Буров.
Тази смяна във властта е повратна точка в съдбата на дядо (Христо Маринов Недялков) и неговото семейство. Колко пъти съм чувала у дома да се приказва как дошъл Ляпчев и заявил, че отсега нататък ще се управлява „со кротце, со благо”! Този станал пословичен израз всъщност е взет от заглавието на програмна статия за курса на новото правителство, написана от близкия до Ляпчев журналист Григор Василев.
При напълно променен политически климат, на 29 май 1927 г. се провеждат изборите за XXII обикновено народно събрание /ОНС/. В тях Христо Маринов е избран за народен представител с листата на Железния блок – земеделци, комунисти и широки социалисти. Георги Гализов (автор на историята на село Ловнидол) нарича това обединение Трудов блок. По негови данни от 515 избиратели, гласували в Ловнидол, 419 са били за Трудовия блок и само 70 за Сговора. Според чл. 86 на Търновската конституция избираеми за народни представители са български граждани над 30 години и така 30-годишният Христо Маринов се оказва един от най-младите в Парламента. Младостта му прави впечатление и на общото табло с портретите на представителите на БЗНС.

Справка от Уикипедия за цялата страна:

Изборите са проведени на 29 май 1927 г., съгласно указ на цар Борис III № 247 от 15 април същата година. На тях гласуват 1 183 122 избиратели от общо 5 528 741 население. Избирателната активност е 84,3%, от имащите право да гласуват. Спечелени са от коалицията Демократически сговор, за която гласуват общо 414 591 души (35% от избирателите), което осигурява 166 места в парламента. Избрани са общо 273 народни представители.
– XXII ОНС се провежда от 19 юни 1927 до 18 април 1931. Негови председатели да Александър Цанков (19 юни 1927- 15 май 1930) и Никола Найденов (21 май 1930 – 18 април 1931).
Местата в парламента са разпределени както следва: Демократически сговор – 174 места, Демократически сговор – 166 места, Работническа партия – 4 места, Занаятчийските професионални и просветителни политически ядра – 4 места, БЗНС „Врабча 1“ – 48 места, БЗНС „Врабча 1“ – 42 места, БЗНС – 6 места, Националлиберална партия – 14 места, Националлиберална партия – 7 места, Народнолиберална партия – 6 места, Националлиберална обединена партия – 1 места, Демократическа партия – 11 места, Македонска група – 11 места, Социалдемократическа партия – 10 места, Радикална партия – 2 места, други – 3 места.
При едно гостуване в София баба Йорданка (съпругата му) завежда дъщерите си да видят отвътре сградата на Народното събрание и мама ми е описвала тогавашната му наредба с президиума, министър-председателското кресло, големия портрет на цар Борис и портретите на цар Фердинанд, княгиня Мария-Луиза, царица Елеонора. В свирепо цензурираните ни учебници по история изобщо отсъстваха изображения на български владетели и като дете нейният разказ ми звучеше като приказка за царе и царкини.
Стенограмите на Народното събрание се разчитат и издават като Дневници, от които всеки представител получава безплатен екземпляр. Дядовите, старателно подредени по дати, до последно са се съхранявали в къщата ни в Ловнидол, откъдето следите им се губят.
След това дядо е бил кандидат за народен представител още два пъти през 1930-те години, но е касиран от съда като левичар и неблагонадежден. Колкото и да го е огорчило това, в крайна сметка може би е било за негово добро, защото немалко от по-утвърдените политици зле пострадват след 9-ти септември 1944 г. Дали след тази дата за пореден път се е кандидатирал и пак е бил касиран, не мога да твърдя със сигурност, защото по понятни причини за това вкъщи се мълчеше. Във всеки случай, един убийствен протокол от 1947 г. го набеждава в користни амбиции при новия режим: „След 9 септември 1944 временно заработва за ОФ с единственото желание да стане народен представител, но като не постигнал това, заработил злостно за реставриране на миналото, против ОФ”.