Проф. д-р Красимира Станева е професор във Факултет „Стопанско управление“ при Лесотехническия университет в София и ръководител на Център за продължаващо обучение при Университета. Тя е председател на УС на Българска асоциация по геомедицина и геотуризъм и член на УС на Съюз за стопанска инициатива.
Разговор с проф д-р Красимира Станева – ключов лектор на Международната научноприложна конференция “Регионално развитие, културни коридори и медии”, 7-9 септември 2023 г., която организират вестник “Росица”, Технически университет – Габрово и Регионален исторически музей – Габрово. Форумът се провежда под патронажа на министъра на културата – г-н Кръстьо Кръстев, кмета на Община Севлиево – д-р Иван Иванов, кмета на Община Габрово – Таня Христова и областния управител на област Габрово – г-жа Мария Башева.
-Проф. Станева, Вие сте един от водещите специалисти в България по управление на горския рекреационен туризъм. Моля да запознаете накратко нашите читатели със състоянието му у нас, както и възможностите за неговото развитие? Какви са основните проблемни области и как те ще бъдат преодолени?
-Рекреационният потенциал на горските територии е добре проучен и активно се прилага в разработването на разнообразни по своето съдържание туристически продукти повече от 130 години в света. Предлаганото тематично съдържание на отделните туристически пакети е изключително разнообразно по отношение физическа активност за туриста, психоемоционален комфорт и естетическа наслада от преживяното. Релаксиращият ефект в някои от предлаганите горско-туристически продукти се свързва със СПА и термални процедури, които допринасят за пълноценното възстановяване на човешкия организъм. Добри примери са Forest Medicine в Япония, Black Forest tourism в Германия, Tyrol в Австрия и Фрушка гора в Сърбия. В нашата страна горският туризъм не е регламентиран като самостоятелен вид туризъм, от което произлиза и непълноценното използване на възможностите, които предоставя чрез присъщите си функции- спортна, рекреационна, креативна, познавателна, антистрес и развлекателна. Началото се поставя от Българската асоциация по геомедицина и геотерапия /БАГГ/ през 2007 г. със създаването на бранда Геомедицински туризъм, който добре се приема от „смарт“ обществото.
Организирането и управлението на горския туризъм се основава на синергията между рекреационния потенциал на природните ресурси, в това число природни гледки, пейзажи и геоложки феномени, включени в природната среда. Наличието на природни и национални паркове и резервати в нашата страна с подходящо развита инфраструктура предлага специфични възможности за развитие на туристически дейности с респект към природната среда и балансирано използване на природните ресурси.
Възможностите за развитие се определят от очевидната необходимост от активно движение в естествена среда. Осъзнатата потребност от здравна превенция за населението и все по-коментираната от специалистите допълнителна стопанска дейност в горския сектор са определящи за успешното развитие на горския рекреационен туризъм. Необходимо е да се популяризират ползите от този вид специализирано туристическо предлагане за заинтересованите страни. Наличието на подготвени специалисти би допринесло за успешното му развитие. Тъжно е когато е налице всичко необходимо за развитието на един универсален туристически продукт, насочен към различни целеви групи, да изостава в своето развитие. Горските територии не бива да се приемат като рекреационна среда единствено в критични за общественото здраве моменти. Недооценена е тяхната спортна, рекреационна, креативна, познавателна, антистрес и развлекателна функция. Тук всеки под професионално напътстване може да постигне психоемоционален комфорт и пълноценно изживяване.
Развитието на горския туризъм дава положителен отпечатък и върху социално-икономическото развитие, като допринася за балансирано отворено развитие на съответните административно-териториални единици.
-Вие работите по обосноваване на предизвикателствата пред регионите, които имат традиции в културно-историческия туризъм и идентифициране на възможностите пред тях? Какво се случва и как се развива тази перспектива?
-Ролята на местното самоуправление е определяща при създаването на туристическа визия за даден регион. Съществуващата тясна връзка между ресурсната обезпеченост на туристическото предлагане в даден регион и управлението на риска определят и успешното позициониране на регионален туристически бранд. В тази връзка коректно моделираната общинска туристическа идентичност е добра основа за развитие на устойчив туризъм. Традиционно разпознаваемите форми на туристическо предлагане се допълват с иновативните такива. Дигитализацията в бранша по безспорен начин доказва жизнеспособността на местното самоуправление. Динамичната среда, в която живеем налага прилагането на адекватни, навременни и провокативни решения, които влияят върху специализирания туристически продукт, доближават го до повече клиенти и предлагат нов тип изживяване. Способността изпреварващо да се улавят тенденциите в развитието на традиционния културно-исторически туристически продукт е съществено предимство, но и предизвикателство пред всяко местно самоуправление. Смарт дестинациите са достатъчно атрактивни като туристическо съдържание, но и привлекателни като форма на предлагане. Те са резултат от необходимото преосмисляне на туристическите възможности, които даден регион притежава, като същевременно са съчетали в себе си традиции, опит и възможности за по-успешно социално-икономическо развитие.
-Какви са особеностите на изграждане на на конкурентен туристически бранд чрез интелигентно управление на метаданните от културноисторическото наследство?
-Когато говорим за интелигентно управление на метаданните, ние неизбежно трябва да коментираме съдържателната част на културно-историческото наследство – степен на изученост на обектите, степен на разпознаваемост и степен на дигитализация на архивираните ресурси за тях. Без съмнение ключов елемент е анализът на big data, които туристопотокът оставя след себе си. Акцентът в регионалната туристическа идентичност се определя от спецификата на обектите и управляваните от местното самоуправление данни в специализирана отворена платформа. Формата, с която ще бъде презентиран даден обект пред потенциалните клиенти е определяща в крайния етап от изграждане на устойчив туристически бранд.
-Вие сте един от основните ключови лектори на предстоящата научнопрактическа конференция „Регионално развитие, културни коридори и медии“, която ще се проведе в началото на месец септември т.г. в Севлиево. Какво ще представите и какво влагате в определението „Творчески град на занаятите и народните изкуства“?
-Това, за което ми се иска да се говори по-сериозно е „Смарт туристическа дестинация „Творчески град на занаятите и народните изкуства“ Габрово. Предизвикателствата пред регионите, в които има традиционно развит културно-исторически туризъм се свързват с изграждане на Общинска туристическа идентичност чрез приложение на смарт технологиите- IoT, VR/AR. Интелигентното управление на публичните и обществено достъпните данни за туристическата дестинация са предпоставка за нейното устойчиво управление. Умният град се адаптира към променящата се околна среда и неговият капацитет еволюира. Изграждането на конкурентен туристически бранд чрез интелигентно управление на метаданните от културноисторическото наследство са определящи за постигане на интелигентен баланс между физическата реалност и дигиталната среда, в която водещ е опитът, натрупан от туристите и анализ на следите, които оставят те. Интелигентното управление на репутацията на Смарт туристическа дестинация „Творчески град на занаятите и народните изкуства“ Габрово е синергиен модел, който се основава на безопасен и сигурен туризъм. Чрез развитие на адекватна емоционална интелигентност и социална комуникация в туристическия сектор се постига иновативен медиен профил с умно дигитално съдържание, отговарящо на променената среда. Творческият дух, съхранен във времето, достига до умното поколение по един различен , умен начин.
Зареждане ...
