ВАНЯ ГЕОРГИЕВА
Август е. Щъркелите стегнаха куфарите и отлетяха. Лястовичките все още не желаят да си тръгнат. Харесва им тук. Преходен месец. Последен в календара без „р”. Нощите изстинаха, а дните все още са топли, дори и горещи, но подходящи за разходка и екскурзии. А България е богата на красиви гледки и в планината, и на морския бряг, и на прекрасния дунавски бряг… Навсякъде, където се обърнем, има на какво да се възхитим. Членовете на Пенсионерски клуб в с. Столът избраха този път еднодневна разходка до Крушунските водопади. На 17. август, организирани от председателя П. Лалев, с добро настроение и в хладината на утрото потеглихме.
Известна е красотата и очарованието на това божествено място! Пътуването от самото начало ни настрои оптимистично. Радвахме се на лазурното небе, на необятните декари със слънчоглед и царевица, на грижовната ръка, която ги стопанисва. Виждахме колко е красива Дунавската равнина, докъдето ти поглед стига. Пътувахме през села, китни и оживени някога, а сега са в прегръдката на повет и храсталак… забравени, непотърсени, угрижени… Чакат стопаните си. Е, има и новопостроени, има и реновирани, но те са единици.
Тази гледка някак понижи екскурзионното ни настроение, но то бързо се върна, след като пристигнахме на водопадите. В края на август, пред прага на есента, някои от дърветата бяха си поръчали вече новите одежди в жълто и червено, медно и кафяво… Огрени от ранните слънчеви лъчи, те сияеха от свежест, в очакване на новите ентусиасти, които да се нарадват на игрите на майката Природа…
Изворите на този природен феномен не спираха да изпращат от дълбините на пещерите кристални води надолу към скокливите тераси и равнината. Запечатахме в снимки мигове, които ще бъдат спомени, когато се върнем вкъщи. Радвахме се на поддържаната екопътека, на боядисаните парапети, които предпазват по-любопитните туристи от злополука, на новите кошчета за отпадъци, облечени в дърво…
Делник беше. Не очаквахме да има толкова много млади хора, ученици на екскурзия, семейства с малки деца. Всички се усмихваха приветливо, без да се познаваме се поздравявахме. На различни езици! Чухме английски, чешки, иврит, румънски. Те оценяваха неподправената красота на Крушунските водопади и видно по сияещите им лица, бяха щастливи.
Ние бяхме част от този пъстър свят!
След като опитахме и вкусната скара на близкия ресторант, си тръгнахме. С възхита от видяното, с добрина в сърцето и надежда за следваща дестинация из прелестите на България.
Зареждане ...
