Проф.д.н.Венелин Терзиев е един от съмишлениците на идеята за провеждането на Международната научнопрактична конференция “Регионално развитие, културни коридори и медии”, която ще се проведе в периода 7-9 септември в Севлиево. Организатори на форума са вестник “Росица”, РИМ-Габрово и Технически университет – Габрово и се провежда под патронажа на министъра на културата Кръстьо Кръстев, областния управител на Габровска област Мария Башева и кметовете на Севлиево и Габрово д-р Иван Иванов и Таня Христова.
-Проф. Терзиев, трябва да признаем пред читателите на в. „Росица“, че Международната конференция, която ще се проведе в началото на месец септември, се дължи до голяма степен на Вас. Именно Вие подкрепихте идеята за провеждането на форум, който да покаже, че местните и регионални медии имат своето място в регионалното развитие. Защо?
-Една идея става жива, когато има определена потребност от нея и може да намери съмишленици, за да бъде осъществена. Достигането до крайния резултат и тук бе съпроводено с определени препятствия, което е съвсем нормално. Едни приемат, други не приемат, а трети не разбират защо е необходимо провеждането на подобно нещо. Ние и досега сме ставали свидетели на много подобни събития от различен характер, които имат лъскава и доста помпозна страна, но не дават никакъв резултат. Това може би е една от причините, които поставят под определени съмнения провеждането на такива форуми.
Защо е необходимо – това е може би по-интересната страна на този въпрос. И отговорът е доста по-сложен и трябва да потърсим по-съществено обяснение на това.
За никого не е тайна, че живеем в едно трудно и не особено приятно време, което е съпроводено с много грижи и проблеми. Обществото е объркано и търси намирането на верни и правилни решения. Многократно проведените избори доказват това ни състояние, което неминуемо търси добър изход. Няма да търсим нито научни, нито исторически причини, каквито безспорно има, за случващото се с нас, но е необходимо да помогнем на самите себе си и на околните, да намерим онова упование за преодоляване на възникналата ситуация. И за да не звучи съвсем патетично или пък не особено приятно за ушите ни – ние просто трябва да седнем на една маса и да си кажем всичко онова, което не сме си казали и да се опитаме да продължим заедно напред.
В няколкото дни в началото на септември, тук в Севлиево, ще се съберат на едно място, под един покрив на пръв поглед несъбираеми неща, за да се опитат да си кажат добри неща. Едва ли някой ще оспори твърдението, че културата, изкуството и образованието са онези важни неща, които определят нашата национална идентичност и ни правят народ.
Пропукани са устоите, гредите са разклатени, а лутането е очевидно навсякъде и във всичко, което вършим. Това може би е една от основните причини да бъда един от хората, които смятат, че форума с подобна тематика е особено необходимо да се случи тук и сега. Ще се съберат хора от различни краища на страната ни, всички представители на местните власти, държавната власт, научната общност, представители на изкуствата и такива, които имат определени интереси в тази посока.
Защо ни е нужно това? Пропуснахме много възможности, пропиляхме много време, наложихме неприемливи стандарти в обществото, създадохме не особено добро обществено развитие и това няма как да се обясни еднозначно и без да се опитаме да направим един тежък анализ на всичко това. И след като сме установили, че Неволята едва ли ще ни помогне, то вече сме в ситуация да се попитаме – какво и как ще правим? Ето това е смисълът на подобни начинания, които се очаква да съберат хора на едно място, да им се даде възможност да говорят за своята болка, за своите мисли и за своите желания, и ако искате може да ги облечем и с научната фразеология, но това едва ли ще промените нещата и едва ли ще помогне на случилата се ситуация. Боледуваме и то продължително и тежко. Лек трудно се намира, а шаманите ни дойдоха в излишък. Изцелението е в това да съберем определени сили и да намерим онази смисленост и онези хора, които могат възможно най-добре да свършат тази работа. А тя от тежка и мръсна се превърна в непосилна и безнадеждна. Това е онова съкровено предизвикателство, което скрихме в това начинание.
-През месец юни Вие представихте идеята на конференцията на Международен медиен форум в Москва в доклад на тема „Габрово, творчески клъстер“. С какво тя е интересна и може би полезна за другите държави? На това ли се дължи и интересът на чужденци към форума в Севлиево?
-Руската наука и руските научни школи са на безспорно високо ниво и това едва ли може да бъде поставено под каквото и да било съмнение. Независимо от тежката политическа ситуация, в която се намираме, то именно науката и културата, са онези мостове, които могат да помогнат за промяната й. Дълбоко не приемам тезата за затваряне на определени общности и прекъсване на всякакви контакти. Вече сме преживели подобно разделение, от което трудно излязохме. Тази посока на създаване на политически тежнения в науката и културата е неприемливо погрешна и няма да доведе до нищо полезно. Обратното е също доста неприятно като възможност – приписването на политически нюанс науката и културата. Дълбоко смущаващи са тези процеси, а те дори не се коментират и нямат реално обяснение защо се случват.
Идеята за създаване на творчески клъстер или общност, която да събере добрите идеи, които се създават във вече традиционните иновационни лагери, провеждани в Габрово, както и други такива на местната общност. Това е развитата идея, която представих на организирания от Министерство на културата на Русия пред техния културен институт в Москва с участието ми в пленарната сесия на годишната конференция „Медиякултура 2023“. Трябва да отбележа, че такава възможност ми бе дадена и от Черноморският институт в Бургас, които публикуваха пълния текст на пленарния доклад на български език.
Възможността да се информираме и да получим добро знание от чуждите ни партньори е една възможност, която не би трябвало да пропускаме.
-Какви са причините, според Вас да няма видими резултати от изпълнението на Закона за регионално развитие, който е приет още през 2008 година, въпреки че на местно и регионално ниво се приемат различни планове, програми и стратегии?
-Обясненията в тази посока са няколко и трябва внимателно да ги разгледаме. За да се случи този процес и той да бъде относително успешен за страната ни, трябва да има подготвеност както от местните общности, които ще формират регионалното управление на даден регион, така и подготвеност на централната власт. За съжаление никой не се постара да създаде условия да се осигури тази подготвеност и в момента дори не можем да мислим за ефективно започване на този процес. Причините са много и трудно бихме могли да установим и уточним тяхната тежест за неслучването в този ни разговор.
Ние отдавна се научихме и умеем да пишем красиви стратегии и планове, а доколко те са ни необходими и реално изпълними е доста неясно. Почти на всеки официален сайт на областна администрация и община присъстват като информация, дори съдържат елементите на съответния анализ, цели, задачи и план за действие. Те взеха да ми приличат на петилетните планове от социалистическото минало, които все сме изпълнили и преизпълнили, а пък хората ни все не така добре живеят и все не постигаме онова прилично състояние на съществуването ни.
Другата основна причина, която възпира този процес, е разпределението на финансовия ресурс – държавния и този, който е привлечен от другите фондове, с които можем да разполагаме. Максимално справедливото разпределение е в основата на една добра философия на това, както и добро обмисляне и реализиране на приоритетите за развитие на съответните региони. Тава е още по-тежка задача от тази да създадем минимален изискуем капацитет за реализирането на регионалното управление. Наличните дисбаланси и дефицити са толкова много и толкова разнородни, че този процес се явява достатъчно сложен и труден. Все пак от някъде трябва да се започне, ако въобще искаме да реализираме философията на управление с регионален приоритет, без доминиране на централното управление.
Оформянето на няколко града с население над 100000 жители и столицата предопределят значението на обособените вече центрове, които са обективни реалности. Трябва да отчетем и съответните приоритети за развитие на изостаналите региони, което ще постави задачи с извънредна сложност от всякакъв характер. Няма как да зарежем определени райони на страната и се концентрираме в укрепване и развитие на вече по-стабилните социални и икономически центрове. Това е предизвикателство с доста висока сложност и ще изисква не само усилия, но и определена политическа воля за заделяне на всякакъв по вид ресурс в тази посока. И не на последно място трябва да отчетем и характерните и специфични особености на съответните региони.
Механичното обединяване на общини и административни области, за да бъдат покрити определени критерии и изисквания на някой основополагащ документ, не винаги обяснява и предопределя такава възможност за осъществяването й. Вече в близката и по-далечната история има множество примери в тази посока и то с не особено добър резултат.
Все пак тази работа трябва от някъде да се започне и това трябва да се случи възможно най-скоро, ако искаме да не останат определени региони напълно обезлюдени. Няма да разкрия някаква особена тайна, ако кажа, че тази празнота рано или късно ще бъде заета по някакъв начин и запълнена с други общности от хора.
-Вие сте един от ключовите лектори на форума. Представете темата на Вашия доклад и как се вписва тя в общата тема на конференцията?
-Страхът от случващите се реалности се оказва съвсем не преувеличен не само в нашите лични реалности, но и в съпровождащото ни битие. Объркването от противоречивите и нееднозначни послания, които ни поставят в разкрачено състояние като хора, които имат ясно и последователно логическо мислене, все повече подхранват личните ни страхове. Макар и свикнали на недодяланите и дори понякога лирични политически послания, които се подхвърлят като сливи за смет на политическото тържище у нас, напоследък все по-силно и по-отчетливо усещаме силна притеснителност от по-уравновесените и по-дипломатични политически лидери. Тяхната лична и политическа предпазливост ни постави в изключително непривлекателната позиция на дълго очакване на нещо, което трябва да се случи, и то на фона на станалото публично достояние тяхно лутане в търсене на определени решения, за които се оказаха съвсем неподготвени.
Личностното и колективното живеене в поредната политическа система е изчерпала своята значимост както за тези, които я консумират, така и за тези, които я наблюдават отвън. Неспособността да се самосъхрани и до реагира на променящия се свят е еднозначен отговор, че тя търси своята нова и съвсем различна трансформация. Тези периоди на трансформация обикновено са съпроводени с тежки и мъчителни преходни състояния, които са съпроводени с много и разнолики конфликти. Колкото и опростено да звучи всичко това, в него има определена и силна логическа, а и не само, основа – не трябва да подценяваме историческата си памет в тази посока, която с висока степен на относителност би доказала тези наши твърдения.
Съвсем непосредствен би бил въпросът – как и какво се случва с политическата реалност? Съвсем не безполезен е и следващият – а какво се случва с нас самите? И ако на втория въпрос отговорът е сравнително по-лесен, то на първия е с далеч по-сложен характер както от същностно, така и от процесно естество. Евентуално ще ни се наложи да преминем по един или друг начин през периоди на активни трансформации на цялата ни социална система, което ще включва и промяна на политическите модели на съществуване. Ако под социална система разбираме цялата съвкупност от отношения, то би било практическо по-обосновано и по-реалистично.
Провалите и възходите на съществувалите политически реалности са много и имат своите същностни различия. Да ги сравняваме и обясняваме е важно, доколкото това може да донесе известни ползи в движението ни напред, както и обяснение на случващите се нови процеси. Тези процеси ще носят и елементи, които добре познаваме и дори добре ще разчитаме и обясняваме, но и такива, които ще ни изненадват и ще бъдат нови със своята висока чувствителност. Дефектиралата политическа реалност ще се опитва да запази част от своите елементи, които успешно да пренесе в бъдещи периоди. Това разбира се е доста несигурно, дори малко вероятно, защото тези елементи са съществували в една обвързаност с всички останали и дори някои от тях да оцелеят под една или друга форма, те ще имат различна обвързаност с други, които са създадени сега.
Ако сме в състояние, че дефектите в тези политически реалности вече са преминали през възможността да бъдат поправени или укротени в онзи смисъл на събрани недоволства в хората, то тяхното разрушаване ще настъпи лавинообразно бързо. Последиците от дефектиралата политическа реалност ще се усетят с различна сила и в различна степен. Съвсем обосновано е това, защото ще бъдат различно отдалечени от източника на тези процеси. Тези влияния ще имат набор от флуктуации, които ще бъдат неразбирани от участващите в тях, защото са нови и непредвидими по характер и последици.
Даването на органични примери за тези процеси в обособена конкретика като сигнали за случващото се могат да се открият и сега. Ние имаме изградена определена чувствителна поносимост към различните процеси, защото не ги познаваме, пък и нямаме достатъчно време да ги изследваме.
Всичко това идва на един фон от многобройно възникващи сигнали от различни места. Тяхната сила се увеличава от способността на тези, които ги създават, и тези, които ги предават. Определено тези, които имат най-добрия набор от активни елементи, най-добре и най-бързо успяват да създават и предават тези сигнали. Създателите им се намират в едни процес на борба не за оцеляване, а за доминиране. Този процес ще оформи групи, които ще се опитат да създадат нови зависимости, които да определят новата социална реалност. Определянето на зоните на влиятелност ще породи и социалното значение на тези, които се явяват претенденти за определено лидерство в тази среда. По-важното ще се окаже как тези нови социално доминиращи лидери ще определят или създадат системата на социални отношения, която ще определи и създаването на нови социални системи. Политическите реалности или системи ще бъдат следствие от тези нови социални отношения.
Турбуленциите в тези формирани нови социални системи ще продължат от историческа гледна точка твърде кратко време, а от гледна точка на участниците в тях – много продължително време.
Тези процеси имат висока сложност и почти са непредвидими като краен резултат. Дори и да притежаваме информация и достатъчно данни за тяхното протичане, то силата на влияние на определени елементи не може точно и вярно да бъде дефинирана и измерена, което ще породи чести и непредвидими промени.
Това, че социалната система се променя под натиска на множеството социални дефекти, е почти видимо за всички и се усеща в определена и различна степен. Много по-интересно е как ще успеем да преминем през този дълъг и достатъчно непредвидимо труден период, който еднозначно можем да определим като процес. Едва ли ще можем да имаме такава подготвеност, която да ни постави в достатъчно благоприятно положение, така че всичко да се случи в определена приемливост за всички участници. Безпокойството нараства с постоянната разнопосочност на сигналите и с последователността на възникващите социални дефекти в системата.
Знаем, че една система – каквато и да била тя, трябва да има определена ефективност, която се обвързва и с определена финансова значимост. Дали тези, които се опитват да бъдат водещи елементи в създаването на новата социална система, имат знанието и желанието да приемат досега съществуващите зависимости е трудно да се предвиди. Очевидно е, че тази система на социална ефективност също създава проблеми при нейното си съществуване. Проблемите, които могат да бъдат дефинирани, са от поведенчески характер. Колкото и неприемливо да звучи всичко това, твърде често поведенческите модели на определен индивид до такава степен са променяли определена социална система, след което тя се е съхранявала достатъчно дълго време, без да се интересува от каквито и да било ефективни взаимоотношения. Възможно е определени поведенчески елементи отново чувствително да повлияят на вече започналия процес и да го доведат до определен етап, в който новите реалности ще са с друго значение.
Най-лесното като заключение би било да изчакаме и да се уверим в крайна сметка какво ще се случи. Но дали и как ще имаме тази възможност и дали като преки участници ще може да оценим този процес? Най-добре е да положим известни усилия за да осигурим определена подготвеност за всичко това. Дори и да оценяваме и да осъзнаваме, че нашите сигнали, които ще създаваме и предаваме, ще бъдат с относително малка сила, то може би трябва да отчетем, че тя би била доста по-голяма, ако има същностно съдържание, което да е отклик на тези протичащи процеси.
Историците с доза авторитетна академична убеденост твърдят, че историята винаги върви напред. В сегашните им послания има известна боязливост, съчетана с едно непреднамерено усещана, че тя, историята, може би и да се повтаря в една или друга форма. Отговорите ли поне на част от зададените въпроси или поне задълбоченото и непредубедено замисляне над тях, може да ни предпази от онези повторения, които не бихме желали да се случват.
-Темата на конференцията е „Регионално развитие, културни коридори и медии” – кое е общото между тях? Какво може да очакваме от форума или по-точно – какво трябва да се направи, за да има ефект от него?
-Събирането на различни общности и това те да имат възможност да се обединят по една идея е само по себе си постижение. Тук ще се срещнат мислещи и умни хора, които ще се опитат да конструират нещо смислено, като обединят бъдещите възможности за развитие на региона си и прибавят към това културните и историческите му традиции. И не на последно място – медиите, които се явяват основният комуникатор и свързващото звено между тях. Може да употребим и обясним ролята на медиите с модерната дума на медиатор, а на мен ми се иска да ги определя като сватовник на бъдещата женитба, която да се очаква да се увенчаe с един добър брак на едно добро съжителство. И да не бъде достатъчно ексцентрично в това си обяснение, поне на мен ми се иска да направим така, че да бъдем добри партньори.
-Според Вас използват ли се добрите предложения на учени и експерти от подобни форуми за по-доброто управление на държавата, и ако не, защо?
-Самият въпрос подсказва логиката и на последващия отговор. Ние в България организираме множество научни и научноприложни форуми, кръгли маси, семинари, конференции, конгреси и много други по вид форуми. Голяма част от тях имат консуматорски характер или простичко обяснено – задоволят определени тесни интереси на съответната институция от провеждането им. Друга част имат съответната представителна същност, която да поощри нечие самочувствие или да задоволи вътрешни амбиции за някаква представителност. Има и друга група, които са по-скоро затворени за определена общност и почти недостъпни за останалите. Разбира се, не могат да се изключат и присъствието на такава, които имат определена полезност. Обикновено всеки един форум с какъвто и да било характер завършва с определено четиво, което включва споделеното знание от участниците в него. Това има съответното значение и определена полезност, но твърде недостатъчна за да реши определен проблем, да защити определена идея или да проправи път на нещо, което се е родило на съответния форум.
Не мога да предположа докъде ще устоят амбициите на организаторите, но за мен е ясно, че има смисъл от такова начинание. При организацията му се подходи доста по-специфично. Ключовите лектори са доста разнообразни като личности и като интереси и това предлага една доста сложна палитра от специфично знание пред участниците. Техните идеи бяха споделени от регионалните медии и участниците имаха възможност да ги чуят предварително, да бъдат подготвени и да имат възможност да участват в една доста по-пълноценна дискусия.
Платформите, на които беше представен форумът, излязоха от традиционно приетите за подобен вид събития, и така той получи предварително национална и международна значимост.
Задължително трябва да отбележим, че основен елемент е социалната програма, която освен представяне на местните творчески състави предлага и наситена и интересна историческа програма. Това създава една друга среда да провеждане му.
Също така комуникаторите, каквито са самите медии, са отворени вече месеци наред и дадоха възможност да бъдат посредник между участниците и тяхната публиката. Очакванията са добри, но времето ще покаже как ще се развие тази идея.
-Конференцията е съпътствана и от културна програма, която включва и представянето на „Книга за мечтите“, чийто автор сте Вие. Тя беше представена в различни медии и интересът към нея продължава, и това не е случайно, защото „размества пластове на съзнанието“, както писа читателка в мрежата. Но какво е да представиш книгата в родния си град? Какво послание отправяте с нея към Вашите съграждани?
-С мъничко прииждаща светлина започва всеки един човешки живот и тя е толкова непозната, че заслепява мътните току що проглеждащи очички. Търсещи ръчички и телце, което иска да усети топлината на телата на своите родители и да потъне в своя недокоснат свят. Какво вълнение идва в човешката ни душа, която се е смирила като никой друг път, за да стори път на новия живот.
Всяко пробуждане на този нов живот ни кара да стоим изправени и дори в някакъв просънен екстаз да сме в готовност да му се притечем на помощ, да го усетим и да го оставим да бъде част от нас самите.
Безсънните нощи ще се трупат в своя безспир, сънливата ни разрошена външност ще издава непрестанната умора, която не ни кара да бъдем лениво изморени. Всичко това ще остави картини, заемащи особено място в настървеното от очакване съзнание, и ще ги прибира в своята кутия на новото рождение.
Никой не може да предскаже идващите тъмни облаци, градоносните урагани, придошлите като пролетен ветрец пясъчни бури, стихиите от щастие и мимолетно споходилата ни радост. Всичко ще се трупа ден подир ден, ще се събужда новото очакване на идващото утро и отново ще заспива в ненадейната тъмнина.
За да се превърне в част от смисленото преживяване на живота ни, който се е родил в своята човешка необходимост да съществуваме и занапред.
Сега ръцете ни вече не са толкова гладки както преди, очите ни не са толкова безметежно реещи се, като в едно минало очакване, сърцето ни преглъща поредната отвара на отминалия ден и ние сме някак безчувствено щастливи, защото сме имали необикновената възможност да посрещаме и изпращаме деня, да отмерваме умиращите ни неведнъж души от поредното наскърбително препятствие и все пак – да продължим да вървим към следващото ни неизвестно очакване.
Какво вълшебство е това съзерцание в пространството и времето, което ни е донесло толкова добри мечти.
Всичко това се опитахме да съберем в мисли, които преминават във времето, и намират своите пространства – оцелели, за да останат събрани в нашите сегашни спомени.
Ще продължим да търсим своите мечти, за да ги събираме в нови и нови спомени, които да намерят място в оставащата мъдрост на новия живот.
Всичко това събрах в купчина прииждащи мисли и връхлитаща чувствителност, в редички от думи, които придават определеност и смисъл на изреченото по един по-особен начин, който няма претенции за нищо друго, освен за истина и искреност на написаното.
Спомоществователи в предаването на тези думи станаха Tetradkata.com – място, чрез което можем да съхраняваме и споделяме онова, което създаваме – без предразсъдъци, с вдъхновение и амбиция за коректност и последователност. Иван Христов, Калоян Христов, Лъчезар Йорданов и Габриела Христова – благодаря!
Изисканото и интелигентно звучене на поизгладените с ихтимански хъс текстове е част от усещането, което създава прецизното редактиране на тези неочаквано придошли на гости текстове от една жена с елегантен вид, който не започва от открояващото присъствие на цветността на обувките, а е и в една особена интелигентност на душата й – Силва Василева.
Литературният ореол дойде доста по-късно от една неслучайна среща с една достолепна жена, за която подреждането на думите е еманация на нейната взискателна чувствителност – Иванка Павлова. Претенциозното достигане до читателите на литературно списание стана при възможното съчетание на картини с думи и багри и не без помощта на свободолюбивия дух на безспорно смелата Габриела Цанева.
Знаем, че журналистиката, особено тази в радиото, си служи с къси и прости изречения. Преди повече от две години още една такава неслучайна среща постави на изпитание сложността на изказа ми и се опита да го вразуми, но за кратко и му помогна да остане непокътнат върху страниците на най-стария ни регионален вестник. Срещите бяха дълги и кратки, мислите в различни посоки, но текстовете оставаха обладани от невъобразимо сложния си хаос във вестникарските страници и с риска на журналистическата строгост на главния редактор Минка Минчева.
Приумиците на младия фотограф, а иначе електроинженер и учител в една професионална гимназия – Божидар Генков, попълниха усещащата се тишина след изречените думи и дописаха недоизказаните.
Предизвикателството да придаде приемлив образ на това получило се нещо неслучайно отиде при младия и напорист архитект Десислава Димитрова.
Всичко това поднасяме с молбата да простите нашата смелост на хора, които в своето образователно начинание са отделили време за инженерната и техническа подготовка и да не наказвате нашата дързост с безмълвие. Ние ще приемем и вашето дълбоко отрицание, и вашето възклицание към човешката ни доброта.
Благодаря за подкрепата на Община Севлиево и на редакцията на вестник „Росица“, които са спомоществователите на тази книга.
Зареждане ...
