ГЕОРГИ КОСТОВ, Исторически музей – Севлиево
Една от версиите за възникването на съвременния град Севлиево е свързана с добива и биченето на буков материал. Трупите се добивали високо в Балкана, а впоследствие се дообработвали и продавали в малко село, наричано тогава Тахтаджи кьой, т.е. дъскарско село. Мястото на това своеобразно тържище било някъде в горния край на местността Коджа кър, западните части на днешния град, и вероятно то е първият предшественик на по-късните севлиевски панаири. Във всеки случай още от края на XVI век, освен че е административен център с кадийство /съдилище/, обособени махали, джамия и пощенска станция, Севлиево вече бил град с ежеседмичен петъчен пазар.
Пролетният панаир се провеждал още преди Освобождението по време на Великденските празници на Разпети петък в местността Сър пазар. На него се предлагал предимно едър и дребен добитък – селските стопани от околните села продавали жива стока, а закупували различни консумативи и занаятчийски изделия, произведени в Севлиево от местните еснафи. По-късно традицията продължила, а тук дори идвали търговци от Европейска Турция и Гърция, наред с търговците от Княжеството и другите части на българското етническо землище.
С настъпването на известен икономически подем в началото на 20-те години на XX век, възникнала необходимост от провеждане и на есенен панаир, на който да се предлагат не само животни, но и друга селскостопанска продукция, занаятчийски и промишлени стоки, нужни за преживяване на населението през зимата. През 1922-ра година група севлиевски граждани представили в Общинския съвет молба с искане да се състои именно такъв есенен панаир. Градоначалството се съгласило, а дните около Петковден, периода между 25-ти и 30-ти октомври, били определени за дни на провеждането му.
Първият севлиевски есенен панаир се провел през 1922-ра година, но нямал голям успех поради липсата на опит и добра организация, имало редица трудности от всякакъв характер. На другата година обаче, организацията се подобрила, осигурени били допълнителни постройки за излагане, подслон и храна на участниците, устроили се изложби на добитък, конни надбягвания и традиционни борби. Тези атракции засилили интереса и панаирът имал успех сред жителите и гостите на града, посещаемостта била голяма.
През 1927 година организаторите осигурили намаление на транспорта до гара Габрово и гара Павликени за пристигащите от далеч участници в изложбата на земеделски и промишлени стоки. Пристигнали над 80 изложители, но основна пак си останала търговията с животни. За пръв път тогава над Севлиево летял самолет, който разпръсквал рекламни материали за панаира, на него после даже се повозили и някои щастливци – граждани и участници в изложението. Общинският съвет отпечатал албум, който рекламирал напредъка на града и региона.
Постепенно есенният севлиевски панаир станал традиционен и се утвърдил, а изложбите на породисти животни спомогнали за подобряване качеството на племенния състав на местния добитък, популяризирали се много занаятчийски и промишлени стоки, които неусетно станали необходими и достъпни за все повече хора. Панаирът продължил да се провежда и след 9-ти септември, а през 1956 година тук била уредена голяма селскостопанска изложба, на която за пръв път били показани някои новости в производството на селскостопанска продукция с цел популяризиране на постиженията в условията на планово стопанство.
В наши дни есенният панаир посреща хиляди гости около Петковден и се съчетава с Празника на тиквата, който набира все по-голяма популярност в страната.
Зареждане ...
