ГЕОРГИ КОСТОВ, Исторически музей
Периодът на нашето Възраждане обхваща всички земи от българската диаспора. Условно е прието за негов край да се счита Освобождението, но тази граница е твърде неточна в известен смисъл, тъй като реално политическите промени не засягат всички части от етническото ни землище по силата на Берлинския договор, от една страна, а от друга – някои от процесите на пробуждането на народа ни продължават и след това и придобиват по-голяма масовост едва в по-късни години. Не е пресилено да се каже, че войните за национално обединение на българите са в голяма степен проява на все още възрожденски пориви. Тези пориви на пробуждане – политически, обществено-икономически и духовни, постепенно обхващат всички селища – както големите градове, така и най-малките населени места и се движат по оста църква-училище-читалище, по-често самоорганизирано, даже стихийно. От малко населено място в Балкана е и героят на този разказ.
Косьо Станчев Иванов е роден на 7-и октомври 1857-а година в махала Купен, Севлиевска кааза. Занимава се със земеделие и търговия, притежава магазин, кръчма, кланица, ракиджийница и воденица /в съдружие с Иван Георгиев – Каука/. Според данни на дългогодишния учител Иван Райков /възпитаник на севлиевското педагогическо училище/, като младеж се включва активно в акцията по събиране на храна за конете на руската армия по време на Руско-Турската война от 1877-78-а година. През Сръбско-Българската война от 1885-а година отбива своя дълг към Отечеството в състава на 6-и търновски полк, за което е награден от министъра на войната със сребърен медал за заслуги. В периода от Освобождението до 1906-а година махалите Купен и Угорелец са в състава на община Гъбене. Според краеведа Трифон Шопов, в архивите на Кметство Гъбене има списък с имената на кметовете след Освобождението, без обаче да са посочени конкретни данни за годините на служба. В този списък присъства и името на Косьо Станчев Иванов. Като кмет на Община Гъбене /пак по спомени на учителя Иван Райков/, през 80-те години на XIX век той организира строителството на масивната сграда на училището в родното си място, заменило старата схлупена килия. По разкази на местни очевидци – висок, строен и представителен, всеки ден Косьо Станчев ходи до Гъбене през масива „Бухал“, яздейки бял кон и изпълнява своите обществени задължения.
Дядо Косьо, както е известен в Купен и цялата околия, създава голямо, заможно и уважавано семейство. Заедно със своята първа съпруга Гана Иванова имат двама сина – Стефан и Христо, както и две дъщери – Неда и Кера. Големият син Стефан, всеобщ любимец на фамилията, учител по професия, приет да учи право в Софийския университет, за съжаление загива като младши офицер при връх Китка на 28-и юни 1913-а година по време на Втората балканска война. Внукът на Дядо Косьо, Косьо Христов Косев, ми разказа преди много години една колкото трагична, толкова и трогателна история, която се е запечатала дълбоко в съзнанието ми. По време на Междусъюзническата война, двамата братя Стефан и Христо воюват близо един до друг със своите части – първият е подпоручик, а по-малкият е редник тогава /по-късно той взема участие и в Първата световна война и преминава в запаса с чин капитан/. Христо научава за смъртта на брат си още на фронтовата линия. Огромна мъка обхваща цялото семейство, но най-тежко изживява смъртта майката, напълно разбираемо. Дълго време Гана моли своя съпруг да посетят предполагаемия гроб на сина си. През 1916-а година мъжът изпълнява желанието, впряга каруцата с конете и пътуват чак до Македония, където се покланят на своето чедо. Връщайки се у дома, майката спира да се храни, така преживява 40 дни и умира от мъка. По-късно Дядо Косьо се жени повторно за Кера от Дебел дял, надживяла го с 18 години, отгледала с любов неговите деца и внуци, но от този брак няма други наследници.
В края на 20-те години на XX век жителите на Купен решават да се изгради църква. Първоначално за строителството е определена местността „Грамадата“ – стръмен, скалист и труднодостъпен терен в източната част, общинска мера. Научавайки това, видният общественик Дядо Косьо се възпротивява, имайки предвид особеностите на релефа, взима нещата в свои ръце – купува и дарява мястото, където и днес се намира църквата „Св. Параскева“. Храмът се строи в периода 1929-а до 1931-а година по проект на арх. Драганов от Габрово, дарен безвъзмездно, но заради проблеми със завършването на иконостаса, функционира напълно по канона от октомври 1934-та година, а две години официално е осветен от Търновския митрополит Софроний. По спомени на внукът Косьо, дядо му, недоволен от неспазване на ангажименти от майстори-резбари от Трявна, решава пак да се намеси решително и заплаща на Тотю Славков от Тетевенско сумата от 20 хил. лева за иконостас, за да се спре забавянето на освещаването. Свидетел на този акт е и самият даскал Иван Райков, който лично занася парите.
Дядо Косьо Станчев умира на 12-и април 1941-а година. Като основен ктитор е погребан в двора на църквата. Тук до него почиват също двете му съпруги, Гана и Кера, както и синът му Христо със жена си Каля. За съжаление в наши дни едно от най-значителните дела в живота на големия балканджия – храмът „Св. Параскева“ е в незавидно състояние. След няколко неадекватни ремонта, сградата има остра нужда от конструктивни корекции и обновяване на покрива. Създадено е сдружение „Памет – „Св. Параскева“, с. Купен“- с надежда трудът и усилията на Косьо Станчев Иванов и неговите съвременници да не останат напразни. Амин!
Зареждане ...
