Хижа “Мазалат” спечели доверието на планинарите и те й отредиха първо място в конкурса “Хижа на годината 2023”. Много харесвания, добри коментари и пожелания за още успехи получи публикацията от читателите на вестник “Росица”, както на хартиеното издание така и на електронния вариант www.roitza.com.
Каква е цената на успеха и на какво се дължи, коментира за вестника управителят на хижа “Мазалат” Георги Борисов.
-Г-н Борисов, спомням си, че последният ни разговор беше през 2020 по повод 85-тата годишнина на хижата. Тогава говорихте за инвестиции, за намерения за развитието на хижата. Кои от тях изпълнихте, за да получите високото отличие?
-Да, инвестициите са важно нещо, но то се дължи на старанието и отношението на екипа, с който работя, към хората, които ни посещават. Те играят главна роля за наградата, защото има хижи, в които много повече е инвестирано и изглеждат по-добре отвън, много добре обзаведени и оборудвани са отвътре, но се иска и отношение към хората. Високопланинският туризъм не предлага хотел с много звезди – там се иска уют и отношение.
Тази награда не е единствена, през 2015 година също бяхме избрани за “Хижа на годината”. Това ни задължава да работим още по-усърдно за развитието на високопланинския туризъм.
-Как – явно само с ентусиазъм не става, трябват и средства? С какво може да помогне и помага ли изобщо държавата за развитието на високопланинския туризъм?
-Все още не е уреден въпросът с актуването на хижите. С документите за собственост, които са нужни за да може ние, като наематели или като служители, да кандидатстваме за финансиране по различните проекти – европейски или общински. Трябва всички документи на тези обекти, да са изрядни, а на голяма част от хижите не са. И от там финансирането от държавата се затруднява. Имаше един период когато Български туристически съюз подпомагаше някои от хижите, раздадоха се финансови средства към някои от тях, но това беше преди 15 години. От тогава никой на никого нищо не е дал.
-Кой трябва да реши проблема с документите на хижите?
-Има хижи, които са към Български туристически съюз, който е към Министерството на спорта, там трябва да се свърши работата. Хижа “Мазалат” е към тях.
Хората, които отговарят за туризма много добре знаят, че условията там са тежки. И не знам защо не се проявява никакво отношение !? Все пак туризмът е за всички нас. Но благодарение на местното туристическо дружество “Росица-Мазалат”, което ни определи минимален наем, са големите инвестиции вътре в хижата. Ръководството на дружеството лесно можеше да каже: ”Добре си разработил хижата. Минали са сроковете, подписал си нов договор и наемът ще бъде по-висок”. Това не се случи и запазихме минималния наем. И това стана благодарение на доверието, което имат към мен, че парите от наема се връщат в хижата, която е тяхна, а не е моя.
-Няма ли форум, пред който да се поставят тези искания за решаването на проблема със собствеността на всички планински хижи?
-Вече са поставени, защото 90% от хижите са в много лошо състояние, като изключим частните и тези на по-заможни туристически дружества. Материалната база е от 40 години, нищо не е сменено. Очакваме отговор на писмото, което сме изпратили.
-И въпреки това Вие намирате начин да търси инвестиции да надграждате това, което е направено до момента и да създавате добри условия за туристите. Как става това?
-Така е! Всичко, което е направено на хижата е с лични средства и помощ от приятели. Една голяма част от средствата, които получаваме от туристите, влизат обратно в хижата. Ние не получаваме държавна субсидия. Мисля, че средствата на Българския туристически съюз са блокирани от предишното управление на организацията.
-Казвате, че работата ще продължи. В каква посока?
-Като материална база мисля, че сме постигнали много. От тук нататък нямаме нужда от ремонти в хижата, затова искам да обърна повече внимание на системите за електроенергия, управлението на отпадъците на битовите води. Искам да изградим ветрен генератор, за да се превърнем в една екохижа, защото това е бъдещето.
-Това е и вид независимост…?
-Да, така е, защото сега хижата не е електрифицирана. Там денонощно работят агрегати с горива, има шум, а все пак сме на територията на Национален парк “Централен Балкан”. И за туристите не е приятно. Да не говорим, че е и много скъпо това удоволствие.
-Но това ще бъде една доста скъпа инвестиция, откъде ще търсите средства?
-Не скъпа, а много скъпа инвестиция! Ще разчитам както винаги на себе си, защото няма как да кандидатстваме по някакъв проект за финансиране.
-Извинете, но какво означава: ”Ще разчитам на себе си? Ще извадите пари от джоб и ще платите?
-Естествено! Както всичко съм платил досега. А хижата не е моя и всеки един момент може всичко да приключи!
-Ето това, според мен, е пример когато работата е удоволствие!?
-Разбира се, че работата за мен не е само работа да получа заплата…Когато започнах основните ремонти вътре в хижата, тогава дори нямах договор. И всички хора ме питаха: ”Ти луд ли си? Защо го правиш?” Така съм искал, така съм го усещал, така съм го направил. Голяма част от съзнателния живот съм отдал на тази хижа и вече няма какво да ме спре да го правя…
-А когато някой Ви каже каже: ”Това не може да стане!” И извади един куп аргументи за хижата, за трудния терен, за липсата на средства – такива хора винаги са намират и звучат напълно реално, не се ли разколебавате?
-Кое не може? Няма не може! Има искам! През годините се захванах и със земеделие, и с животновъдство. Направих ферма за говеда за месо. И ако не беше тя, през последните 10 години положението щеше да бъде съвсем друго, защото лятото има хора, има работа и тогава успявам да покривам всички разходи, но зимата всичко е на минус.
-Т.е. фермата покрива разходите и на хижата ?
-Да. Успях да направя някакъв баланс и от там нещата се случват. Когато започнах преди 10 години, идеята ми беше продуктите от фермата да влязат в хижата. И сега всичко местно, което предлагаме за храна в хижата е от нашата ферма. Вече имаме почти 100 животни. Изисква се сериозна работа.
-И как успявате в планината, и във фермата?
-Сърце се иска за тази работа и не на последно място подкрепа от семейството. А то най-много страда от моето отсъствие и ангажиментите, които имам. Ако не са те да ме разбират и подкрепят, едва ли би се случило всичко това, за което говорим. За да се стопанисва една хижа на такова място, отсъствието от вкъщи е много често. Не е като да си на работа, да отидеш в 8 и да се прибереш в 5. Случва се с дни да те няма, или докато се храниш някой да ти звънне, че някой се е изгубил или нещо се е случило. Ставаш и тръгваш, без да знаеш за къде отиваш.
-А разполагате ли с всичко, необходимо за спасяването на хора?
-Разполагам с това, което аз съм си осигурил, но то не е достатъчно. Държавата оборудва хижи, които са близо до София, до големите ски курорти. От 20 години моля за една хубава носилка или за друго животоспасяващо оборудване. Случвало ми се е жена със счупен крак да я носим през планината на вързано за два кола одеяло. Няма и откъде да си купя шейна, която е специално за такава дейност. Това е положението.
-Как премина летният туристически сезон и как се готвите за зимата? Имаше ли тежки инциденти, миналата година писахме за такъв случай?
-Лятото беше много интензивно, натоварено – много туристи имаше, не само при нас, а навсякъде. Туризмът се възвръща след тежката ковид-криза, която ни беше затворила. Но не всички знаят къде отиват и какво ги очаква. Лятото не е проблем, но с настъпването на есента нещата се променят. През месец ноември имаше трагичен случай с жена между хижите “Мазалат” и “Тъжа”. Когато към планината тръгват неподготвени, самоуверени хора, които не търсят навреме помощ, при лошо време трагедията е неизбежна. В планината не всичко е така розово, както го пише в Интернет: ”Хващаш пътеката и айларипи!” Не е така! Особено в Стара планина много бързо се променя времето – от слънце в хубаво време, след малко може да има виелица и сняг.
-Каква е Вашата препоръка към туристите, които сигурно, опиянени от зимната красота в Балкана, ще тръгнат към хижа “Мазалат“?
-Да се допитват до хората, които живеят в планината, да се подготвят и да не си мислят, че каквото е времето в града от който тръгват, такова ще е и в планината. Много често няма нищо общо. Да търсят съвети от хижарите или от рейнджърите, да търсят навреме помощ.
Мога да се обърна към туристите да занижат малко изискванията към хижите, защото всички виждат условията, които са там. Хижите не са ресторанти, не са хотели! Стараем се да осигурим повече неща, които да са удобство за туристите, но все пак това са хижи в планината.
Аз не съм забранил на никой да си носи храната или да се приготви храна в хижата, има условия за това…Но голяма част от нашите посетители не си носят нищо за ядене, очакват да го получат на хижата. Но токът спира и те питат, кога ще го пуснат. Кой да го пусне? Ние го пускаме! Според мен хората, които имат най-големи претенции към хижите в планината и условията в тях, отиват на море и харчат много повече пари за кратко време…Имам чувството, че за планините им е насадено мнението, че всичко там трябва да е безплатно и всичко им е позволено. На Запад всичко в планините е много по-скъпо. За да подобрим условията все пак някой трябва да плати за това.
В началото на нашия разговор казахте, че когато работата е удоволствие и успехите са на лице.
Всичко това, което правя е за удоволствието на хората и моето удоволствие, когато видя, че те са доволни. Това е моята награда! Имаше години, когато нямаше никакви туристи. Години на кризи бяха, 2008, 2009, 2010-та. Страстта към планината ме задържа там и резултатът е налице.
Зареждане ...
