ХРИСТИНА ПЕТКОВА
Зимата е време в подялбата на годината от Димитровден до Гергьовден. Ако Петковден бележи началото на зимата и края на стопанската година, Никулден – същинската зима, то Атанасовден е белег, че половината зима е изтекла. Или голяма част от празниците на българите са разположени в зимно време, защото българските ни обичаи носят силата на стопанско благополучие – берекет и здраве на дома и семейството. От Атанасов ден студовете намаляват, но намаляват и празниците – идват Заговезни, а с тях приключва времето на годежите и сватбите до тогава дните са били наситени с много празници – сборове, седенки, годежи, сватби и други празници. Опитваме се днес да ги празнуваме макар и с времето да са се променили така, че те да се съхранят без изменения във времето, за да бъдат предавани на следващите поколения. От денят след Димитровден до Игнажден жените не работят женска работа: не предат, не тъкат, не перат. По Коледа приключва женското празнуване и започва мъжкото. Нашите предци вярвали, че веселието е добра поличба и носи берекет в стопанския и в семейния живот, затова в зимните празници имат много веселие. Така през годините се съхранили традиционните празници.
От няколко години народно читалище „Отец Паисий – 1922“ село Богатово се опитва да възстанови традицията, като основните обреди и ритуали се пресъздават от местните самодейци. Настъпва коледна нощ – прохладна, красива и мечтана, като в приказка. Улиците греят, празнично украсени от безброй малки лампички, светещи като звездици. От домовете на хората се чува празнична музика, която допълва тази прекрасна картина – хората да бъдат малко по-човечни и сплотени, да протягат ръка на всеки, който има нужда и да обичат. Коледно настроение и аромат на току-що изпечени сладкиши отново изпълниха малкия салон на читалището в село Богатово.
И тази година имаше положителните емоции за коледния базар в читалището с най-различни коледни украшения, пъстроцветни картички и подаръци, ръчно изработени от децата в малката работилничка на Дядо Коледа. Благодарни сме за отзивчивостта и желанието, с което се включиха в нашето коледно-новогодишно тържество и Клуба на пенсионера „Васил Левски” гр. Севлиево. Голям интерес предизвика и празничната трапеза, приготвена с много любов. После на мегдана се изви традиционното общоселско хоро.
Малко се познават обичаите, някои от които се правят на Коледа, други на Заговезни, във всеки район в различно време. Това е и един от малкото обичаи в селото ни, съхранили различията в традициите. Събират се мъжете и младежите от селото, един се облича в мечешка или овча кожа, други – в женски дрехи, и други кой както пожелае, с тях е имало и гъдулари. Маскираните мъже обикалят селото от къща на къща, спират пред портата, свирят, пеят, благославят за живот, здраве и берекет. С годините тези ритуали се изпълняват все по-малко, а и информацията за тях е доста оскъдна. Този обичай се опитахме да пресъздадем по време на тържеството.
В днешни дни се е създала традицията да обръщаме най-много внимание на украсяването на елхата, Дядо Коледа и най-вече на подаръците. В този празник обаче има и нещо повече – обичаите, трапезата и спокойната и уютна атмосфера, които те създават. Един малко познат символ на Бъдни вечер е именно Бъдникът. За него също си припомниха читалищните дейци, уважили с присъствието си коледното ни тържество. Според традицията млад момък, облечен в най-новите си дрехи, трябвало да отиде в гората и да отсече тригодишно дъбово дърво, което да е дълго, но и да може да влезе в къщата. В долния край на дървото се издълбавала дупка, запълвала се с дървено масло, тамян и восък, отворът се запушвал с клин и дървото се поставяло в огнището. Според обичаите на Бъдни вечер огнището не трябва да изгасва, дори и да заспят домашните, винаги трябвало да има някой, който да е буден, за да пази огъня. Именно той е символ на живота.
Зареждане ...
