ИВЕТА МИЛЕНОВА, Исторически музей Севлиево
Навършват се 170 години от рождението на революционера и един от първите и най-изявени български държавници. Годишнината ще бъде отбелязана с чествания и изложби в големите български градове. Тя е повод и за поредната изложба на Исторически музей Севлиево под надслов „Не щеме ний богатства…”, строфа от известната революционна песен по текст на Стамболов: „Не щеме ний богатства, не щеме ний пари, а искаме свобода, народни правдини! Тази песен е окрилявала младите „комити” – по време на подготовката на Априлското въстание връстниците Стефан Стамболов и Стефан Пешев са едва навършили 20 години. Стамболов е роден в Търново на 31 януари 1854 г., възпитаван от баща си – участник във Велчовата завера и неговите съмишленици отец Матей Преображенски и Христо Иванов Големия. Учи в Търново, а сетне в Духовната семинария в Одеса, откъдето е изключен заради контактите си с руските революционери. За кратко се завръща в Търново и през 1874 г. заминава за Влашко. През септември 1874 година присъства като делегат от Търновски окръг на събранието на БРЦК и е изпратен в България с апостолската мисия да активизира местните комитети. Участва в подготовката и хода на Старозагорското въстание, след потушаването на което е определен за главен апостол на Първи Търновски революционен окръг.
Биографията му е изключително богата. Той успява да се спаси при кървавия погром на Априлското въстание, участва в Руско-турската война, работи чрез комитета „Единство” за обединение на разпокъсаната от Берлинския конгрес България, участва като доброволец в Сръбско-българската война. Основател на Народнолибералната партия, председател на Народното събрание, министър-председател, движеща сила в политиката и управлението на страната и един от основните „строители на съвременна България” до жестокото му убийство през 1895 година.
В малката изложба в музея намират място повече данни за живота на един от най-значимите политици в България, както и образите в снимки и картини на Стамболов и неговите сподвижници в Севлиевския край до Освобождението. Севлиевският революционен комитет е един от най-дейните през в подготовката на въстание. След определянето на Стамболов за главен апостол чести посещения и срещи с него имали Стефан Пешев, Йонко Карагьозов, Иван Устабашиев и др. Последното окръжно съвещание, на което присъствали севлиевски дейци е в края на април 1876 г. Стефан Пешев, Устабашиев и Петър Пешев си правят в Търново една паметна снимка, която също е показана в експозицията. Ето как младият Петър Пешев описва впечатленията си от тази първа среща със Стамболов и си спомня „…Личеше по умния му и жив поглед, по интелигентното му лице, по чистото му лице, по разговора му, че това не беше селянин, а образован гражданин, който се прикрива в селски облекло. Името му ми беше познато от Старозагорското въстание и от стихосбирката „Песни и стихотворения”, която Христо Ботев и той бяха издали наскоро във Влашко. Стамболов ми направи силно впечатление”.
Годишнината на Стефан Стамболов, революционера и големия държавник, е поредния повод да си спомним за тези, които изживяха живота си както края на песента: „…щом не сме свободни, по-добре да мрем!“.
Зареждане ...
