МАРИЯН ТРИФОНОВ
„Севлиево и Селата“ е група в социалната мрежа, която има за цел да представи красивата природа, историята и възможностите за живот, които предлагат населените места в общината. Към нея се присъединяват все повече потребители на Фейсбук.
Селата се обезлюдиха по икономически причини, но през последните години все повече хора се завръщат в бащините си имоти и не само на пенсионна възраст, но и по-млади, които оценяват колко е по-добре да живееш на чист въздух и да си произвеждаш чиста от химически примеси храна. Прави впечатление, че някои от тях реставрират старите къщи във вида, в който са били. Това правят и със старите мебели, за да се пази българската идентичност. Тя се съхранява чрез традициите, обичаите от стари времена, българският фолклор в селските читалища. А те, в нашия, севлиевски край са много и различни. Трябва да представяме това богатство на повече хора, затова създадох тази група.
Виждам, че и в.”Росица” се стреми да разпространява богатото културно-исторически наследство, оставено от предците ни, затова предлагам заедно да правим това. А хартиеното издание на вестника е част от това богатство. Той е класика и трябва да го пазим, независимо че ползва и новите технологии. Токът може да спре, може да има срив в Интернет, а вестникът свещ ще запалиш и пак може да го четеш. Стига желание да имаш!
Представяме на нашите читатели село Батошево. Ще продължим да публикуваме историята и природата на Севлиевските села и забележителностите в тях.
Батошево е старо селище. Споменава се за пръв път в Батошевския надпис от времето на цар Михаил II Асен. Под името Батошево се явява и в османотурски регистри на военно-феодалните владения от средата на XV век. Отбелязано е и в документи от 1579 г., 1618 г. и 1638 г. През втората половина на XIX век в селото настъпва икономически разцвет, развиват се скотовъдството и бубарството; в 1874 г. има 313 къщи. В Батошево има килийно училище от 1845 г., през 1861 г. е построена сграда за ново училище.
През 1875 г. е основан революционен комитет. След избухване на Априлското въстание от 1876 г. населението на Батошево въстава на 4 май; въстаниците с група от четата на Цанко Дюстабанов формират бойна част и водят сражения с нападащия ги башибозук. На 6 май, след героична съпротива, селото е превзето и опожарено, избити са мнозина. Малка част от населението се спасява, като избягва в Балкана. Опожарен е и Батошевския манастир. В селото има паметник на загиналите в Априлското въстание.
Църква – Строежът на църква, по разрешение на турската власт, започва през 1864 г. В западната част са построени стаи, служещи за килийно училище. Църквата е пострадала през 1876 г. по време на Априлското въстание и е възобновена след Освобождението.
Училище – Училищна просветна дейност в Батошево започва в средата на 19 век предимно от православни свещеници в частни къщи, а от 1860-те години – в килийното училище при църквата. Сграда за начално училище е построена през 1879 г. В периода 1914 – 1918 г. в училището се откриват последователно трите прогимназиални класа. С откриването на пълна прогимназия училищната сграда става недостатъчна и от 1915 г. започва изграждането на нова на един етаж, завършило през 1927 г. с построяването и на втори етаж.] От 1960-те години в училището се обучават и децата на работещи в ДИП „Митко Палаузов“ в Батошево заселници от село Кастел (около една пета от децата са власи), както и деца от селата Карамичевци и Енев рът. По същото време към училището е уредено общежитие за децата от околните села. През 1988 г. е открита нова училищна сграда в Батошево и началният курс на обучение е преместен в нея. В началото на учебната 1989 – 1990 г. е открита нова паралелка – подготвителен клас за деца невладеещи български език. От 1992 г. училището в Батошево получава името Основно училище „Св. св. Кирил и Методий“. През 2006 г., поради постоянно намаляващия брой на учениците, училището в Батошево е закрито, а учениците са пренасочени към основното училище в село Шумата.
Читалище – За начална година на читалището в Батошево е приета 1881 г., когато то е създадено под името „Напредък“. Смята се, че то е учредено като читалище „Помощ“ през април 1875 г., едновременно с местния революционен комитет, за да прикритие дейността на комитета и като такова съществува до Априлското въстание, а след Освобождението през 1881 г. е възстановено, като през 1895 г. възстановява и старото си име „Помощ“. По време на войните 1912 – 1918 г.[9] дейността на читалището замира. Културно – просветната дейност се активира във връзка с подготовката за честване на 50 годишнината на Априлското въстание през 1926 г. До тогава читалището се намира в сградата на училището.През 1948 г. се приема нов устав на читалището.
Потребителна кооперация – Кооперацията е основана на 9 март 1909 г. с наименование „Земеделско спестовно взаимоспомагателно дружество“ от 53 души – учредители. Дружеството е регистрирано от севлиевското отделение на Търновския окръжен съд под наименование „Помогни си сам“. Дружеството е раздавало само кредити на членовете си за покупка на добитък и други. През 1936 г. се открива първия магазин в селото в частна къщата. Кооперацията се намесва активно в изкупуването на селскостопански произведения като сливи, ябълки и други, с което влиза в конфликт с тогавашните търговци. През 1941 г. започва строеж на дъскорезница и се откриват още два магазина – в Карамичевци и Кастел. В началото на 1945 г. кооперацията открива вече 5 магазина, като работи добре и дъскорезницата, от която след 1947 г. се обособява ДИП „Митко Палаузов“ в Батошево. През следващите години кооперацията разширява дейността и мрежата си от магазини. През 1950 г. кооперацията е преименувана от кредитна в потребителна, като се спира раздаването на кредити за членовете ?.] През 1976 г. по нареждане на Окръжния кооперативен съюз град Севлиево потребителната кооперация „Помогни си сам“ в село Батошево преминава към потребителната кооперация „Зора“ село Шумата, с което се ликвидира нейната самостоятелност.
ДИП „Митко Палаузов“ – Държавното индустриално предприятие (ДИП) „Митко Палаузов“ в Батошево се създава през 1948 г. като „Горско индустриално поделение – село Стоките“ чрез обединяването на национализираните предприятия Дъскорезна фабрика „Стефан Христов Синев“ – село Угорелец и Дъскорезна фабрика на кооперация „Съединение“ – село Валевци. Предметът на дейност е производство на дървени фасонирани материали и различни видове широколистни амбалажи. През 1949 г. се преобразува в ДИП „Митко Палаузов“, а през 1955 г. сменя седалището си от село Стоките в село Батошево. През следващите години предприятието претърпява редица промени в предмета на дейност, организацията и наименованието, като последно през 1996 г. се преобразува в Еднолично акционерно дружество (ЕАД) и същата година е включено в списъка за приватизация.
Електрическо кооперативно дружество „1876 г.“ – Дружеството е основано на 30 октомври 1921 г. в село Батошево от 43-ма жители на селото. То е колективен член на Воден синдикат „Росица“ – Севлиево..Целта на дружеството е да доставя необходимата електрическа енергия от Воден синдикат „Росица“ – Севлиево за осветление и двигателна сила на членовете и на населението от селата Батошево, Шумата и Кастел, както и да набавя необходимите материали за съоръженията, да инсталира и поддържа мрежата. От основаването си до 1925 г. дружеството ограничава дейността си само да записва членове и събраният членски внос да внася във Водния синдикат „Росица“ на своя сметка. От 1926 г. до 1930 г. се набавят необходимите материали и се построява електропроводна мрежа от централата до селото и електрическата мрежа в селото. През 1931 г. в Батошево има електрическо осветление. През следващите години дружеството разширява и заздравява мрежата в Батошево и в селата Шумата и Кастел. На основание предписание от 10 октомври 1948 г. на Министерството на електрификацията дружеството се одържавява, като активите и пасивите преминават към Електрическо предприятие – Севлиево.
Старопиталище „Нов живот“ – Старопиталището е основано на 25 февруари 1923 г в село Батошево като Благотворително дружество “Старопиталище “Нов живот“ от жители на селото – 43-ма души, които са внесли основни вноски от по 100 лева. Целта на дружеството е да построи в Батошево приют за стари, бездомни, недъгави, бедни, сакати, неизлечимо болни и неспособни за работа хора. Средствата за постигане на целта са приходи от членски внос, от дарения, завещания и други помощи. Старопиталището се помещава в Батошевския девически манастир, който към това време не функционира като манастир. Старопиталището преустановява своята дейност на 10 декември 1932 г. по липса на средства за издръжка.
Домът за мъже с душевни недъзи функционира в Батошево от 1962 г. – след като е преместен там от дотогавашното му седалище село Жълтеш. Домът е настанен в сграда на север от Батошево, на левия бряг на река Росица срещу ДИП „Митко Палаузов”. След промени в наименованието му, от 2000 г. той се нарича „Дом за възрастни с умствена изостаналост – с. Батошево
Зареждане ...
