ИВЕТА МИЛЕНОВА, Исторически музей Севлиево
Повод да почетем отново паметта на един революционер, опълченец, виден учител, общественик, читалищен деятел, дарител и трикратно избиран кмет на нашия град е кръглата 90-годишнина от неговата смърт. За написването на следващите редове прочетох кратки материали и откъслечни записки за Христо Драганов, в които той е описан като „…тих, спокоен, енергичен, прекомерно скромен, трудолюбив, с упорита воля, човек на делото, чужда му е словоохотливостта за себе си – това е Драганов”. С малката изложба в Исторически музей Севлиево и с тези няколко реда ще припомним за този достоен възрожденски човек заради убеждението си, че личности като него не бива да бъдат забравени.
Христо Драганов е роден в Клисура на 16 април 1856 година. Майка му била племенница на известния общественик Марко Балабанов, но семейството живеело бедно от приходите на бащата – бояджия на платове. Христо бил седмото от осем деца. Завършил петокласно облазование в Клисура и Пловдив. През 1873-1875 г. учителствал в Батак и Нова Загора, след което се установил като търговец в родния си град, като участвал и в комитета по подготовка на въстание.
На 20 април 1876 г., само два часа след написването на Кървавото писмо в Копривщица, Клисура въстава. Христо Драганов се сражава като десетник на въстаническите позиции. След няколкодневни боеве градът е опожарен до основи, над 400 души са убити, а оцелелите търсят убежище в гората. Христо Драганов, заедно с група оцелели комитетски дейци излизат в Балкана с надеждата да се присъединят и да подкрепят въстаниците в Централна Стара планина.
Сред тези смели мъже са главният апостол на IV революционен окръг Панайот Волов от Шумен и апостолът Георги Икономов от Сливен, авторът на Кървавото писмо Тодор Каблешков от Копривщица, Никола Караджов и няколко души от Клисура, Павел Бобеков с другари от Панагюрище и още неколцина въстаници. С много трудности те достигат Тетевен, по билото на Балкана се придвижват към Троян и Ново село, но там въстанието е потопено в кръв, а турските потери са навсякъде. Покрай връх Марагидик продължават към Габровския Балкан, слизат към шосето за Севлиево и от махала Армените продължават до околностите на Търново. Там се разделят, за да се придвижват по-безопасно. Малката група, с която остава Христо Драганов намира спасение в с. Самоводене, където добри хора ги приютяват, към тях се присъединява и апостолът Стефан Стамболов и в края на лятото успяват да се прехвърлят в Румъния.
Христо Драганов изкарва зимата в южния румънски град Александрия и е сред първите записали се в сформираното през април 1877 година Българско опълчение. В град Плоещ той постъпил в състава на Четвърта опълченска дружина, Трета рота, Втори взвод. Участвал в хода на войната и се уволнил през 1878 година в Пловдив при разпускане на Опълчението. В родната му Клисура не го очаквал никой – родителите му, една от сестрите му и други сродници били починали след кървавия разгром на въстанието.
Случайна среща с негов познат учител го довела в Севлиево, където той също се условил да преподава през 1878 г. Ето какво пише младият Христо Драганов: „като се разпусна опълчението аз намерих нашето семейство в следното положение – баща ми и майка ми се поминали в страшна мизерия…сестра ми …също се поминаха следствие ужасите на въстанието, бащината ми къща изгорена и всичко разграбено – за мене не оставаше друго освен да се заловя за работа – услових се за учител в Севлиево. После се задомих и останах завинаги севлиевски гражданин”.
В началото на 80-те години известно време преподавал в Карлово и Клисура и през 1885 година отново се върнал в Севлиево на длъжността окръжен училищен инспектор. В годините след това отново бил назначаван на тази длъжност, продължил да упражнява и учителската си професия, известно време бил окръжен инспектор по търговия, индустрия и занаяти, откривал книжарница, а преди пенсионирането си бил и библиотекар на дружество „Развитие”.
След зловещата новина за обявяване на Сръбско-българската война от 1885 г. Христо Драганов се записва доброволец в Севлиевската доброволческа чета, която е зачислена към Трънския отряд. Той е и последният председател на Севлиевското опълченско дружество „Лев“, което след смъртта му през 1934 година прекратило съществуването си. За кратко време Драганов спечелил уважението на севлиевското гражданство и на 2 ноември 1893 година бил избран за градски кмет. Първият му кметски мандат приключил през 1894 г.
От 1899 до януари 1901 година Христо Драганов е назначен за управител на Севлиевски окръг. Второто му кметуване е през периода 1902-1904 г. Третият му кметски мандат е най-продължителен – от 1909 до 1912 година. Участието му в политическия живот на града винаги е било като представител на Либералната партия. Христо Драганов е пословичен със своята скромност и честност. До края на живота си той не забравя себеотрицанието на жителите на с. Самоводене, които в продължение на три месеца, в най-страшното време на потушаването на Априлското въстание, крият бунтовници в селото. Драганов прави многократни дарения за училището и за благоустрояване на Самоводене, за което получава редица знаци на благодарност. Последното посещение на Драганов в Самоводене през 1930 г. се превръща в празник на благодарността и благородството.
Скоро след това дядо Христо, както всички вече го наричат, се поболява и умира на 17 февруари 1834 г. По повод смъртта му излиза голяма статия на първа страница в градския вестник „Развитие”. Във фонда на музея е запазен позив-некролог с прочувствения призив: „Почина революционера, учителя и честния общественик… Спуснете рулетките и елате всички на погребение на тоя велик по дела, но скромен наш съгражданин Христо Драганов”. Градът се прекланя пред един от последните поборници и опълченци. Нека въпреки отминалото време да си спомним за него и да се преклоним и днес.
Зареждане ...
