ВЕНКА ПЕТРОВА, председател на НЧ “Зора-1908“ с. Ловнидол
В библиотеката на НЧ “Зора-1908“ с. Ловнидол донесоха малка луксозна книжка със стихове “Видение“. Неин автор е Светослава Стефанова Йовкова.
Колко малко знаем за хората около нас? Колко малко знаем за тяхната душевност, за техните видения?
Светослава е родена в гр. Габрово, но цялото си детство, всички ваканции като ученичка прекарва в село Ловнидол. От селото са и най-добрите й приятелки. Тук порастват и децата й. Мнозина познаваха тази усмихната млада жена, но сигурно само нейните приятели са знаели, че изблик на нейната богата душа са стиховете.
Отивайки си рано от живота, тя остави следа след себе си – стихосбирката “Видение“.
На село
На пейката под стария ни дъб
в тревата до колене,
децата ни захласнати стоят
под сянката от клоните зелени.
До тях е седнал дядо им,
към спомени за младостта се връща,
разказва смешния репертоар,
деня във приказка превръща.
Над тях препича слънцето засмяно,
Подухва лекичък ветрец,
в краката кучето заспало,
в скута – котето ловец.
И ето баба им дотичва
с филиите намазани в ръка
нарежда нещо, после се усмихва –
на баба – изгладнелите деца.
А после с топката отиват
да търсят другите деца.
На къщата опрели колелета,
Нагазили във близката река.
Когато от прозореца ги гледам,
си спомням за отминалото детство,
Сега тиши ме мисълта,
че бях и аз частица от това Вълшебство!
(05.09.2014 г.)
Познахте ли в стихчетата нашето село Ловнидол? Познахте ли кой разказва смешни истории под стария дъб? Дядо Стефан Йовков е това. Къщата му с дворче, обърнато на юг, поглежда от далеко към площада… Историите са от неговия, изпълнен с приключения, шофьорски живот. Баба Пенка е тази, която носи мекиците. А представяте ли си захвърлените до оградата велосипеди, те, децата са се юрнали към нови цели…, колелетата ще почакат до следващото хрумване за лудория…
Светослава, или Светла, както я наричаха нейните приятели, бе енергичен човек, със силно чувство за справедливост, и с такава мечтаеща душа… за вечната любов, за изпепеляващата любов, за красивата любов…
Едни очи – потъвам в океан от синьо
Ме гледат винаги със толкова любов,
Те върнаха в сърцето ми ранено
Копнежа, жаждата за нов живот.
Едни ръце – потъвам в ангелската нежност,
Докосват винаги със мека топлина,
Оставят върху тялото ми белег
На девствената, чиста светлина,
И устните – потъвам във това вълшебство,
Целуват ме тъй, както никой до сега,
Разпалват страст и болка, и надежда –
За теб, за тази дива красота.
(26.01.2018 г.)
А вие прочетете малката книжка! Всеки в нея ще намери нещо за себе си. Стихосбирката „Видение“ е дарена в библиотеката на Читалището от бащата на Светослава – Стефан Йовков.
Зареждане ...
