Станимир Стойчев: “Няма как държави, които не спазват изискванията на ЕС, да внасят храни у нас”

Част от фермерите продължават протестите. Това е изречението на водещите новини на националните медии през последните дни. За редовите българи е трудно да проследят какво точно искат земеделци, зърнопроизводители, зелечукопроизводители, животновъди, защото се оказа, че браншовите организации са много и всяка има своите искания и подходи да ги получи от държавата. За повече яснота за случващото се в страната в.“Росица“ потърси коментара на Станимир Стойчев, фермер участник от община Севлиево в националния протест.

-Г-н Стойчев, в коя организация членувате и какви са Вашите искания?
-В организация, която защитава интересите на животновъдите. За мен земеделието е спомагателна дейност, която ми подпомага животновъдството. Наистина организациите са много и за съжаление това разделение на сектора не успява през годините да постигне резултати, които всички земеделски стопани очакват. Спомняме си и предните протести, когато няколко сектора – животновъдство, растениевъдство, зеленчукопроизводство се обединиха, но няма как всички да отстояваме едни неща. И може би за пореден път ставаме свидетели на разединение. Когато част от исканията на един бранш бъдат изпълнени, неговите представители се оттеглят от протеста, за сметка на други колеги, които остават, защото техните не са изпълнени.
-А не е ли възможно да се обедините около няколко искания, валидни за всички, а след това всеки бранш да защитава специфичните си искания?
-Тук отговорността е на Министерството на земеделието и храните. В годините назад се вижда, че в повечето случаи срещите са с представители на всички. Но често се случва индивидуални сектори да преговарят сами. Това разединение работи в полза на държавата. Като основен мотив за протестите беше спирането на украинската помощ, въпреки че в цяла Европа е удължена. Съпричастни сме към случващото се в Украйна. Но това, което се случва в държавата, рефлектира срещу нас. Когато всички държави, членки на ЕС, получават помощ, която компенсира събитията в Украйна, а ние не получаваме нищо, няма как да сме конкурентоспособни. Вече стана известно, че Народното събрание спря помощта, сега имаме уверението от държавата, че ще я получим поне за първите 6 месеца на 2024 година.
-Лично на Вашия бизнес как се отразяват тези решение?
-Аз отглеждам дребни и едри преживни животни – крави и овце. За мен загубата идва от вноса от трети страни, който според мен е нерегламентиран. Няма как държави, които не спазват изискванията на ЕС да внасят храни у нас. Нещата, които са забранени в България, при тях не са – говорим за торове, за препарати. Те не попадат под тези удари и изисквания на ЕС, които ние трябва да спазваме. Това важи и за качеството на суровините, които влизат у нас. Да, правихме протести и точно, когато се разреши вноса от Украйна. Тогава постигнахме някакво съгласие той да бъде регламентиран, да бъде ограничен, да бъде с качествен анализ и само ако е необходим. Но е ясно, че няма как да се направи качествен анализ на всичко. Аз не казвам, че това, което влиза в момента е вредно, но се съмнявам в начина, по който е отгледано и по-точно дали са спазени всичките изисквания, които важат за държавите от ЕС.

-Всъщност един срещу друг в случая сте фермери срещу държавата, но помежду ви са вносителите, които в момента ги няма на сцената, т.е на протестите. Излиза, че те са печелившите в случая?
-Вносителят винаги печели. Той купува на една цена, образува среден марж от печалба и препродава. Повече от година и половина настояваме за промени в няколко основни закона в защита на земеделските стопани на територията на страната. Един от тях е ползването на земеделските земи от Държавен поземлен фонд. Стигаме до парадокса, че може колега-фермер от Ямбол да има животновъден обект в Разград, дори и временен, и да ползва пасище в тази община. Това само по себе си не е сериозно. В целия Западен свят фермите са в населените места. Много е скъсена веригата там. Всяка ферма с малки инвестиции, може да излезе на пазара сама. А у нас това не се случва. Ние, по-малките фермери почти нямаме достъп до търговските вериги. Там, където имаме, плащанията са пагубни за нас. Говорим понякога за 90, 120 дни, а понякога и половин година ние не може да си получим парите. Настояваме и за закон, който да регламентира, когато става въпрос за продукти на фермери за месо, мляко, яйца, домати, краставици да бъде скъсен срока за плащания на 30 дни.
-От това, което казахте да разбирам ли, че аз, ако съм фермер от Севлиево, мога да наема пасище в Разград, за да получа субсидии, дори и да не го ползвам…!?
-Дори и да закарате животни там, едва ли ще може да го ползвате, както би го ползвал местния фермер, но по този начин се дава шанс на големите фермери за сметка на малките. Знаете ли колко малки земеделски стопанства са изчезнали през последните две години, дали под натиска на Ковид, дали под натиска на войната в Украйна, или под натиска на бюрокращината, която сме задължени да поддържаме. Ние, фермерите се превърнахме в писарушки. Не знам дали някой си дава сметка, че всичко това, с което трябва да се справяме, не ни остава време да се занимаваме с конкретната фермерска работа. Големите стопанства – производители и преработвателите имат голям персонал и при тях е лесно. Но за малките, семейни стопанства е много трудно.

-Част от стоките, които българите купуват от Турция в големи количества са различните видове сирена, кашкавали и други млечни произведения. Същото е и от Западната ни съседка Сърбия и обяснението е, че те си спазват техните стандарти и рецепти, защото не са членове на ЕС. Но с това качество и вкус са млечните, и местни произведения в Румъния, а тя също е член на ЕС? Каква е причината у нас да не се продават хранителни продукти с такова качество и вкус?
-Причината е в държавата. Румънската държава е на страната на техните производители. Те имат защитени традиционни продукти. Там много по-лесно се излиза на директен пазар, поощряват се семейните ферми да излязат на пазара и сами да си продават продуктите. В България, за да се случи такова нещо, административната тежест е много голяма.
Трябва да кажа, че много трудни условия предстоят и по тази Зелена сделка. Те също много негативно ще повлияят на целия сектор. Огромни надежди имахме за новия План за възстановяване и устойчивост, за новия програмен период. Очакванията бяха дори да отиваме към изравняване на субсидиите в ЕС с останалите държави. А се случва тъкмо обратното в моя сектор – животновъдство. На две от основните субсидии има намаление наполовина. При това положение няма как да сме конкурентоспособни с останалите държави.
-Да завършим този разговор, защото съм убедена, че ще има и следващи на тази тема. Какво очаквате да се случи, за да спрат протестите?
-Това, което ни е обещано и беше вече подписано в споразумението – помощта заради Украйна да бъде изплатена до месец март в същия размер, както беше през 2023 година. До преди две седмици, преди протестите, тя изобщо не беше заложена в бюджета на държавата. Имаме уверението от страна на Министерството на земеделието, че важни закони, които година и половина боксуват, ще влязат в Народното събрание и ще работят по въпроса за облекчаване на изискванията на „Зелена сделка“ към българските земеделски производители.