Утре е Тодоровден, почитаме младите булки и конете

МИЛЕНА ТОТЕВА
С месец март настъпва пролетта, природата се пробужда след студената зима и започва нов живот. Започват и много пролетни празници, запазили елементи от по-стари езически вярвания. Християнската религия се е приспособила, към тези езически вярвания, като е наложила към тях някой християнски светец. Пример за това е Тодоровден, който се празнува за здравето на конете и като Ден на Св. Тодор, който тази година е на 23 март.
Шест са канонизираните светци с името Тодор, но Теодор Тирон и Теодор Стратилат са най-известни, те са войни – великомъченици, а в житията им има много общи моменти. Канонизирани са заради мъченическата си смърт в името на Христовата вяра. На Тодоров ден почитаме Теодор Тирон. Празникът няма фиксирана датата за празнуване, а всяка година тя се променя, но е винаги през пости и се пада в събота. Празнува се една седмица след Сирни Заговезни или първата седмица на Великите пости.
Седмицата преди Тодоровден се нарича Тодорова и през нея са се изпълнявали различни обичаи с които се е гадаело. Така през всяка нощ от седмицата момите поставяли под възглавниците си три скилидки чесън и три зърна царевица, боб или овес. Според това кое им се присъни, гадаели за бъдещето си и най-вече кога ще се задомят. Покровител на деня е Свети Теодор Тирон, който е изобразен с копие в ръка. На този светецът обличал своите девет кожуха и яхвал бял кон, отивал при Бога да измоли лятото. Когато пристигнел той слизал от коня и забождал мъждрака /копието си/ до него. За копието връзвал юздата на коня и влизал при Бога, за да го моли да прати на земята лято. Докато той изричал молбата, която бързо била изпълнявана, защото Господ уважавал Светеца си, отвън на мястото, където е забодено копието, започвала да се издига пара и земята се затопляла.
На този ден празнуват носещите името Тодор и производните на него имена – Теодор, Тодорка, Тошко, Тотко, Теодора, Дора, Тотка, Божидар… Това е още ден на конете и на младите булки, минали под венчило преди година. Свети Тодор покровителствал раждаемостта и плодородието. Тодор е име с гръцки произход и означава Божи дар.
Има легенда, че по време на гоненията на християните от император Юстиниан Отстъпник, който искал връщането на езичеството и отхвърлял християнството, знаейки че четиридесет дни преди Великден християните спазвали строг пост, той решил да се подиграе с тях и да ги застави да ядат идоложертвена храна. Юстиниан наредил на градоначалника на Константинопол да напръска тайно с кръв от езически жертвоприношения всички постни храни на пазара така, че християните, без да знаят това, да се осквернят и да бъдат подиграни. Св. Теодор Тирон се явил на патриарх Евдоксий и му известил за подлостта на Юстиниан Отстъпник и наредбата, която е издал. Заръчал му да предупреди християните да не вземат храна от пазара. Предупредени християните си варили и яли коливо /жито/ с мед. Така цяла седмица, след като Юстиниан разбрал, че замисълът му се е провалил, засрамен пуснал на пазара неосквернена от езичниците стока. Това се случило петдесет години след смъртта на Св. Теодор Тирон. И до днес християните за благодарност почитат светеца като в първата събота на Великия пост варят коливо, което носят и освещават в църква. Раздава се и варена царевица.
Тодоровден е ден и на конете, известен още като Конски Великден. Някога, до не много отдавна, във всяко село се отглеждаха коне. И сега в някои населени места има стопани, притежаващи коне, но са много малко. Почитал се е и се е празнувал повсеместно в България този ден за здравето на конете, които са били неотменна част от бита и живота на хората. Днес се празнува, но на отделни места. Преди изгрев слънце жените приготвяли обредни хлябове с формата на подкова, украсени с орехови ядки, сол, скилидки чеснов лук, фигурки. Заедно с питките се раздава и варена царевица. Майките са бързали да изкъпят децата си преди да се разтропат конете, за да са здрави през годината. Жените са миели косите си с вода, в която пускали слама от яслите на конете, вързана с червен конец, за да растат косите им здрави и лъскави, като конска опашка. Водата, която оставала, плисвали пред конете и ездачите тръгнали за кушията. От обредния хляб слага и в храната на конете. Мъжете рано сутринта на празника счесвали гривите и опашките на конете. В гривите вплитали сини мъниста, цветя и пискюли. На юлара на коня закачали голям пискюл /червен и бял, но и друг цвят конци прибавят някои/ и синьо мънисто в него, против уруки. След това извеждат конете, водят ги на водопой и тогава отиват на сборният пункт откъдето започвали конните надбягвания, в които участвали мъже и ергени. Конят бил гордостта на своят стопанин, както сега колата е гордостта на притежателят й. След завършването на надбягванията, победителят получава награда – риза или кърпа, а конят – венец и нова юзда. Около конете и участниците се извива голямо хоро. В подготовката на празника участвали всички – млади и стари.
Тодоровден е празник и на млади невести, омъжили се през годината преди празника, тъй като Св. Тодор е покровител на плодовитостта и раждаемостта. До този ден невестите нямали право да месят и пекат хляб и едва на Тодоровден за пръв път замесват и опичат хляб, като булки. От този ден свекърът и свекървата ги наричали – невесто, и очаквали да ги дарят с наследник. Сутринта свекървата и снахата отивали в църквата, булката с булчинската си премяна. В църквата влизала само свекървата с поднос с царевица и специален колак, като свещеникът „отчитал донесеното“, а булката чакала да излезе. Когато си тръгнели царевицата разпръсквали по градините, за да расте посятото. На Тодоровден в къщата на младата невяста посрещали близки и роднини с кравай за булката. Подреждала се празнична трапеза. Този обичай да се ходи на Тодоров ден и да се носят кравай и подаръци на младата булка и сега се почита и изпълнява в град Габрово, макар не всички традиции да се изпълняват, но посещението у младото семейство и носенето на кравай са се запазили. На този ден всеки, присъствал на сватбата, носи кравай и подарък, като съответно бива почерпен. По този начин се запознават младоженците по-добре с роднините на другия, както и семействата с роднините на сватовете. На този ден подаръците са повече от тези на сватбата. Ако младоженецът е Тодор или друг именник, празнуващ на този ден, тогава празникът е още по-голям. Весел и незабравим ден, но за съжаление доста кратък и един път в живота. Но, когато в дома си имаш Тодор или друг именник, празнуваш всяка година.
Казват, че на Тодоровден не се спи през деня, защото човек може да се разболее. На масата не се слага праз лук. На празничната трапеза се слага постна храна и задължително – пита с мая, варена царевица, гъбена чорба, лещена чорба /„тудоровска“ леща/, може да се сложат и ястия от картофи, боб, ориз.
Честит празник на всички именници! Да сте живи и здрави! Нека Свети Тодор ви пази и закриля!