Райно Добрев – човек на преклонна възраст с богат житейски опит, е един от изявените сътрудници на вестник „Росица“. Публикациите му в него намират добър прием сред читателите. С какво приятно четиво ще ги зарадва в навечерието на 24-ти май – Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост? Ето неговият отговор:
“През 15-годишния ми престой в Италия като кореспондент на вестник „Икономически живот“ , изучавах и описвах не само живота и труда на хората от тази 58-милионна страна отвъд „Желязната завеса“, както се казваше за западния свят преди години. Интересуваше ме преди всичко разликата в икономическия и социалния начин на просперитет между капиталистическа Италия и социалистическа България, но успях, уж между другото, да се докосна и до шедьоврите на богатата културно-историческа съкровищница от времето на Римската империя до днес. За да съм в крак с динамиката на ежедневието, не изпуснах от поглед периодичните издания – дневни, седмични и месечни вестници и списания, по страниците на които се вихреха злобата на деня, клюките и политическите сблъсъци между опозиция и „правоверни“, както е днес у нас. Не убягнаха от погледа ми и книгите, пълни с публични речи на два пъти избирания за министър-председател на Италия Силвио Берлускони, чието издателство ги предлагаше на пазара с изящна книговезска подвързия. Сам ли пише речите си или някой му помага, не ме интересуваше, това, което ме възпираше да не ги оставям неразтворени и изчетени, беше словесната пъстрота на изказа, речевата му способност да привлича и омайва, да печели приятели и поддръжници на партията „Форца Италия“. Всяка дума, изречение и абзац от написаното ми помагаха да усвоявам и усъвършенствам изучавания по учебник италиански език. Една от книгите на Силвио ми е личен подарък от Марина – най-голямата му дъщеря, която управляваше семейното издателство.
През цялото време на пребиваването ми в Италия ме блазнеше мисълта за богатия книжен фонд на ватиканската библиотека. Искаше ми се да надникна в залите и, да вървя край рафтовете, пълни със старопечатни книги от пода до тавана, да вдъхва мириса на пожълтелите от многовековност книжни страници, съхранили величието на цивилизацията преди, по време и след Възраждането на Италия, Европа и света. За щастие успях да прекрача прага на тази книжна цитадела. Докато се рових из писмовното поприще на Данте, Петрарка и Бокачо, успях да уредя безплатно ползване на библиотечния фонд и от Богдана Жеко-Христова, асистент по история в Шуменския университет, която ми беше споделила, че подготвя дисертация за италианското възраждане.
Тъй като през тези предпразнични дни сме на вълна писменост, просвета и култура, иска ми се да отбележа, че в Италия се издават повече от 300 многоцелеви литературни списания, които се надпреварват в издирването и обсебването на най-талантливите млади и стари творци. Само едно от тях – „Поезия“, е извън тази надпревара. С достолепието на световно интернационално издание то е като магнит за майсторите на мерената реч не само в Италия и Европа, но и във всички страни от петте континента. Няма престижна национална библиотека без абонамент за сп. „Поезия“. Негов собственик и издател е Никола Крочетти. По народност той е грък, но от дете е натурализиран италиански гражданин. Без сам да е поет, с многослойната си енциклопедична начетеност, култура и научни познания, той е превърнал „Поезия“ в списание с висок творчески и естетически критерий. От неговата трибуна звучат поетичните гласове на творци от всички кътчета на Земята. Сред тях са: Октавио Рац – мексикански нобелист за литература, Манолис Анагностакис – най-представителната фигура сред гръцката генерация поети след Втората световна война, Менна Елфин, която за стихосбирката си „Еукалиптис“ (еукалипто – дървоподобно растение с ароматни листа и пухообразни цветове), написана на езика Суд дел Галлес (езикова и културна област във Великобритания), получила признанието на международната литературна критика като първа поетеса на езика „Галлес“, Раул Скрот, родена на борда на пътнически кораб край бреговете на Бразилия, чиято поезия намери място в смелата по замисъл и осъществяване антология на световната лирическа продукция през „първите 4000 години“ от историята на цивилизация, Куко Такано – най-популярното поетично име в Япония, Низар Каббани – любим поет на целия арабски свят, сляпата 20-годишна поетеса Мариам Ейдарцаде – идол на иранските юноши, венецуелския поет Виченте Джербаси, Карлес Симик – американски поет от сръбски произход, който казва: Животът е непредвидим, всичко може да се случи“… След многоточието са имената на други над 1 200 италиански и световни поети, намерили място на страниците на „Поезия“.
Списанието не е под сянката на нито една политическа партия в Италия, не е подвластно на могъщи банки, на индустриални сдружения или поетично вманиачени милиардери. Трийсетхилядният му месечен тираж осигурява достатъчно средства за издръжката на двете му редакции – едната в Милано – за списанието на италиански език, а другата в Ню Йорк – на английски език.
Стана ми навик да се отбивам в безчетните книжарници на Рим, да спирам пред будките за вестници и списания, да търся и купувам „Поезия“, да се взирам с удоволствие в многобройните му страници, пълни със звучна поетична нежност и житейска философия. Изненадах се от спонтанно осенилата ме идея до поетите със световна известност да се появят имената и на най-добрите старозагорски поети. Налудничева идея, но защо не, богатото историческо минало на Стара Загора и това че едно от осемте имена на града е „Августа Траяна“, дадено му в чест на римския император Марк Улпий Траян (98-117 г. сл. Хр.), те заслужават вниманието на престижното, но високомерно списание „Поезия“.
Когато се срещнах в Милано с главния редактор Крочетти и му казах защо съм дошъл, той с непристорена усмивка ме отряза. „Виж – каза, като посочи с ръка огромен куп със стихосбирки от целия свят – авторите им чакат по две-три години ред, за да се появят в списанието, как да намеря място за твоите хора от Стара Загора, избий си го от главата!“.
Преглътнах отказа му с огорчение, но както се казва писано ли е нещо да се случи, то се случва. Важен е подходът, търсенето на най-прекия път до него. Намерих го. Научих, че завърналият се след дълги години изгнание в Испания, монархът Симеон Сакскобургготски обещал на подбраните и назначените от него като министър-председател нови областни управители екскурзия в Италия. В деня на пристигането им в Рим бях първият който ги посрещна. Без да губя време застанах пред Мария Нейкова – областен старозагорски управител (височка, стройна, красива, с приятен отблясък на очите жена), представих й се (до този момент не я познавах) и споделих каква идея е щукнала в акъла ми и не ме оставя на мира. „Готова ли си – рекох, – имаш ли възможност да посрещнеш като твой и на Ст. Загора гост за 24 май главния редактор на „Поезия“ Никола Крочетти?“. Сигурно й се стори, че това е чиста проба изнуда, смръщи вежди, опря показалец до устните си (явно размишляваше) и след секунди колебание рече: „Ще помисля!“ и без нито дума повече тръгна след раздвижилата се група.
Зодията ми е „Рак“. Тази нескопосано скроена кривокрака рожба на природата е дарена с умението да върви назад, но и бързо да се предвижва напред. Без покана, редом с групата тръгнах и аз. Използвах личната си фотокамера да документирам посещението на областните по най-известните места в Рим, като се стараех на преден план да е Мария.
Интуицията ми не ме подведе. В мига на раздялата ни извадих лентата от камерата и й я подадох в знак на уважение и за спомен от незабравимите й дни в Рим. Трогна се. По израза на лицето й усетих, че нещо я разтревожи. Нямала с какво да ми благодари, но за миг мрачината й се стопи. „Ти нали ме попита мога ли да приема като гост на Стара Загора Крочетти… Мога – действай!“. Подадох й ръка за довиждане и всеки пое по своя път.
Последва нова среща с Крочетти. Пред чаши, пълни с шотландско уиски, аз обясних как се развиха нещата след първото ни виждане и че ако приеме предложението ми, пътните и разходите по пребиваването му в България ще бъдат за сметка на областната управителка Мария Нейкова, от която ще получи лична покана.
– Хитрец си – рече, – подмамваш ме, но от мен да мине, ще направя каквото мога. Имам обаче условие: не тръгвам, ако с мен не е преводачката на списанието от български на италиански.
– Няма проблеми, коя е?
– Проф. Валерия Салвини, родена е в България, ще ти дам адреса й във Флоренция, намери я, склони я, както направи с мен и…
Идеше ми да подскоча, но останах здраво стъпил на земята. Вдигнахме чаши: „чин-чин“ (наздраве) и си подадохме приятелски ръцете.
В навечерието на първия от новия 21 век 24 май изпратих Валерия и Крочетти за България с купчина от майското издание на сп. „Поезия“ с имената на старозагорските поети Павел Матев, Таньо Клисуров, Елисавета Илиева и Жеко Христов. За съжаление те вече не са между нас, но имената им, чрез „Поезия“, литнаха като птици над света.
Когато се върнаха, Крочетти и Салвини ме намериха и не спираха да споделят възторга си от празничната манифестация на децата от градини и училища, на културно-просветните дейци, от вълнуващата им среща с областната управителка – чаровницата Мария Нейкова и с кмета на Ст. Загора д-р Евгени Желев.
Доволен съм и аз, че свърших нещо хубаво за Стара Загора, за престижа на България и сега с радост ще посрещна, както всички българи у нас и по света, своя деветдесети 24 май май, ще надмогна сполетялата ме съдбовна самота, ще смигна на старческия си образ в огледалото, на спомените от младостта и с чаша в ръка, пълна с любимото ми червено вино ще кажа: Честит празник!”
Зареждане ...
