Тържествена Света литургия в храм „Св. Пророк Илия“ бе отслужена днес от свещениците Спас, Марко, Стилиян и Георги по повод празника Възнесение Господне. След литургията бе отслужен водосвет за здраве, а от светената вода си взеха десетките миряни, изпълнили храма.
Веднага след това отец Спас освети и курбан за здраве. За него тази година по едно агне дариха четирима души за здраве на своите семейства.
Големият Господски празник е и имен ден на предстоятелят на храма отец Спас! На многая лета, Отче!

Спасовден – Възнесение Господне

На 13 юни 2024 отбелязваме Спасовден. Празникът е подвижен и винаги се пада в четвъртък точно 39 дни след първия ден на Великден.
Спасовден е професионален празник на хлебари, шофьори, строители, хотелиери и цветари. В някои традиционни католически държави, например във Франция, Възнесение Господне е един от официалните празници и почивен ден.
Кой празнува имен ден на Спасовден?
Именници на Спасовден са хората, носещи имената Спас, Спасена, Спасимир, Спасимира, Спасияна, Спаска, Спасения, Спасуна, Сотир.
Каква е историята на Възнесение Господне?
Според християнските вярвания, след смъртта и Възкресението си, в продължение на 40 дни Христос се среща с учениците си, за да им разказва за Божието царство. На 40-ия ден, придружен от тях и от Дева Мария, той се изкачва на Елеонския хълм до Ерусалим, и оттам, пред очите на всички, се възкачва на небето (Евангелия от Лука 24, 50-53; от Марко 16, 19), което се смята за край на Христовия път на земята. Въпреки това, Христос не изоставя хората, а им изпраща Светия Дух на Петдесетница и не престава да се застъпва за тях пред Отца.
Денят се нарича още Спасовден (Денят на Спасителя), защото с Христовото Възнесение се завършва актът на човешкото спасение.
Какво се прави на Спасовден по традиция?
Според поверията и традициите нощта срещу Спасовден е лечебна и болните ходят за росен, лягат до цветето и поставят до главата си някакъв дар за русалките-лечителки. На този ден се извършвали различни ритуални действия, свързани с осигуряване на здраве, плодородие, защита на реколтата от суша и градушка, както и обичаи с женитбена насоченост.
„Те ти, булка, Спасовден!“ е израз, широко разпространен от българския фолклор. Спасовден е денят в който Христос се възнесъл на небето и се чества на 40-ия ден след Великден. Обичайно изразът се разбира и изобразява в българския фолклор като еротична сцена. Първото фолклорно изображение съдържащо еротично послание по темата е старобългарска рисунка – графит от Преслав. Обичайно изразът „Те ти, булка, Спасовден!“ се използва, когато нещо (някакво събитие) се е случило внезапно и изненадващо, когато човек най-малко очаква.
Според народните вярвания, само в нощта срещу Спасовден може да се излекува безплодие. Жената, която няма деца трябва да преспи тогава под растението росен, което се смята за самодивско цвете. Но не сама, а с придружител, с когото няма кръвна връзка. Преди това двамата поставят върху червен месал спасова пита, варена кокошка и бъклица вино. Хапват, пийват и т.н. Около полунощ те трябва да легнат под росена и да мълчат. Малко преди първи петли, около 2 часа през нощта, трябва да оставят храната там и да хукнат към селото, без да се обръщат назад. Смята се, че безплодието остава под росена. Ако жената зачене в нощта преди Спасовден се смятало, че това е станало по магичен начин и не се тълкувало като прелюбодеяние. Всъщност това е един деликатен начин за регулиране на популацията в довъзрожденското общество. Защото не винаги причината за безплодието е в жената. Много разказчета се свързват с този ден. Повечето от тях водят до идеята, че на Спасов ден може да се изневери и се свързват с мераклията мъж, който няма търпение и затова казва „Те ти булка Спасовден!“. Тоест, днес може.
На този ден идват русалките – митологични същества, които могат да навредят на човека, но в същото време могат и да го излекуват от нелечими болести. Те започват да се подготвят за Русалската неделя, когато ще „сеят“ своята роса над нивите. Правят това и на Спасовден – пременени и закичени с росен, любимото цвете, което берат в магическата нощ преди празника. Според вярването, русалките берат само върха на лековитата билка.
И до днес на някои места, преди изгрев слънце, хората се търкалят в сутрешната роса „за здраве“.
Някога в източно-българските райони, болните от „самодивска болест“, треска, парализа и други неизлечими страдания, преспивали в местност, в която расте цветето росен. Носели различни дарове, които оставяли за митичните русалки. Прекарвали нощта в пълно мълчание, преди изгрев се търкаляли в росата и отново в мълчание напускали мястото. Подобни магически действия извършвали и невестите, които не можели да заченат. Правели и празнични хора, за които момите се обличали с булчинска премяна, взета назаем. Считало се, че така ще се задомят преди следващия Спасовден.
През седмицата, наричана Русалска, ходят и Русалиите – мъжки чети, винаги с нечетен брой участници. Техният водач се нарича ватафин или юзбашия. Калпаците си окичват с всякакви билки. Носят тояга от леска, явор или дрян – лековити дървета с магическа сила.
Дружините обикалят през цялата седмица и лекуват „русалската“ или „самодивската“ болест (причинена от лоши въздействия на русалки или самодиви). Правят го със специален обреден танц около болния. Наредени в кръг, русалиите играят под музикален съпровод като постепенно ускоряват темпото, достигайки екстатично състояние. Когато екзалтацията е в своя краен предел, ватафинът счупва гърне с целебна течност, а болният става и побягва. Неговото място заема някой от русалиите и така болестта е прогонена. След приключване на лечебните ритуали, момците посещават църквата, за да се пречистят и тогава се връщат към обикновения си начин на живот. Счита се, че русалските игри са наследство от дълбока древност.