ВЕНКА ПЕТРОВА,
председател на НЧ “Зора-1908“ с. Ловнидол
Решението назряваше в мен от това време, в което започнахме да се занимаваме с историята на опълченеца в Руско-турската освободителна война от с. Ловнидол – Минко Гализов. Научихме тогава за образуваното след войната дружество “Лев“, в което са се включили бивши опълченци. Научихме, че с техни средства е построен Паметникът на свободата в гр. Севлиево, и че те са построили още един паметник, на мястото, където е проведено едно от големите сражения на четата с турската армия, и на което е прострелян многократно и в последствие заловен единия от войводите – Стефан Караджа. Искахме с едно такова посещение да уважим още веднъж делото на човека, оставил дълбока следа в много поколения на с. Ловнидол – Минко Гализов.
Още една причина имаме да се интересуваме от пътя на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. След боя в местността Канлъ дере четниците, които са успели да се отскубнат от турската потеря, продължават пътя си през Идилево, Ловнидол, Здравковец, Дълбоки дял, като се стремят да стигнат връх Бузлуджа в Балкана. Водели са със себе си и ранени четници.
В книгата на з.у. Георги Гализов “История на село Ловнидол“ намираме разказ за тези времена, навярно предаван от уста на уста. Четниците са слезли по централния дол на селото и в ниското, в къщата на Янко Димитров са оставили четирима ранени четници. Каква е тяхната съдба в последствие, не се знае категорично. Добрите легенди разказват, че те са починали от раните си и са ги погребали в двора на този имот. Сега имотът е празен, постройките в него са разрушени.
И още нещо искам да споделя, не обичам честванията на точно определена дата, било то датата на героична смърт, раждане, юбилей и прочее. Има хора и събития в нашата българска история, за които трябва да се говори непрекъснато, за да се запомни от младите, и да бъде основа за тяхното израстване. Едно от тези събития е и битката в местността Канлъ дере. Затова ние организирахме това пътуване без точно определена дата.
Но, да тръгваме на пътешествие! 26 юни, лето 2024.
След много нощни произшествия с „Енерго про“, губене на фази, невъзможност за отваряне на гараж, екстремни разговори по телефона, намираме решение. Събираме се пред входа на библиотеката на НЧ „Зора-1908“. В готовност са пет коли, но тръгваме с четири. Жените са съобразили да наберат цветя, които да положим на паметниците на героите. Групата е от 16 човека.
Първа спирка на нашето пътуване – в гората, след разклонението за село Идилево, в дясно до пътя, е разположен паметник на загинали участници от Балванската битка. На паметната плоча се виждат две имена. Иван Данаилов – Доктора (студент медик) и Иван Григоров – Калин. Те са били ранени и заловени. Най-тежка е тяхната съдба. Докторът е този, когото полицаите са влачили по Стара планина, за да открият землянката на Осеникова поляна.
Безуспешните опити на властта да издири ранения командир Иван Райков (когото партизаните заряват с шума в едно дере, обут само по чорапи, близо до Кална кория) са претекст да изкарат Доктора и Калин на мястото, където е оставен през нощта на 28 март, и да ги разстрелят. Това е 40 дни след Балванската битка, на 5 май.
Спираме за няколко минути, отдаваме почит, полагаме цветя и продължаваме нашето пътешествие към местността Кънлъ дере.
Подминаваме Добромирка и намираме отклонението за Кънлъ дере. Думата е турска и означава кърваво дере. Има обозначение и за пешеходен маршрут. Спираме колите до чешмата в подножието на поляната и атакуваме малката височина. Навярно всеки от нас си представя какво се е случвало тук в далечната 1868 година.
Паметникът е направен с малка каменна ограда, която се оказва удобна за сядане. Хем почиваме, хем моя милост (т.е. Венка Петрова), съсредоточила вниманието си върху нашите две най-малки участнички Йоана и Стеляна, започва разказа за четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Опитвам се да разказвам простичко, без да пълня главите на децата с много дати, важно е да разберат същността и трагедията на борците за освобождение на България.
На около 20 метра по надолу по поляната има нов паметник за тези сражения, издигнат от признателното население на село Вишовград. Оставяме цветя и при него, правим снимка за спомен и се разделяме с прохладата на гората и дола до нас. На обратния път е запланувано посещение в село Добромирка.
Първата ни спирка в село Добромирка е родната къща на поета с ватенката Пеньо Пенев. И тук идва малко разочарование. В къщата музей е подредена експозиция, представяща живота и произведенията му. Тя е преустроена като музей през 1980 г. Къщата е двуетажна, като на първия са разположени експонати, даващи информация за строителството в селото. В селото са родени много майстори строители, известни в региона. Не можахме да влезем на първия етаж, но затова пък, по стръмни дървени стълби се изкачихме, кой по- лесно, кой по-трудно до втория етаж.
На втория етаж са разположени четири стаи, където е представен целият живот на поета Пеньо Пенев. В две от стаите са изложени снимки на поета със семейството му, както и стихове, писма и грамоти, връчвани му приживе. Третата стая е личната стая на поета, в нея има малка маса, разположена в ъгъла, близо до масата е разположена личната му мастилница, както и неговата перодръжка. В другия край на стаята е разположено легло, покрито с покривка, дрехи, носени от времето, когато работи като строител. В четвъртата стая са изложени предмети, представящи бита и културата на местното население – малки трикраки столчета, кратунки за вода, както и различни съдове за приготвяне на храна.
Кога къщата е изгубила статута на музей, не можаха да ни кажат, но въпреки многобройните усилия на селското ръководство, той сега не може да бъде възстановен. На кого принадлежи днес къщата, на Общината в гр. Севлиево ли? В нея беше изключено дори и електричеството.
Следващата спирка в село Добромирка е читалището. Много красива сграда. В предверието е направена малка битова експозиция, с много хубав голям салон, строен навярно в по-късни години, отколкото нашия в с. Ловнидол. На пода е паркет, столовете са кожени и най-невероятното е паното на сцената, показващо село Добромирка. В коридорите има прекрасни големи пана, рисувани от местен художник и подарени на читалището. Ние от наша страна носим малко подаръци, които се изразяват в два кашона с книги. Не носим стари, изхабени книги, а нови, съвременни, от фонда на нашата библиотека. Секретарката Стоянка е сложила и няколко книгоразделителя, които направихме специално за нас в края на миналата година.
Е, тук вече ни застигна жегата и очите на всички започват да поглеждат към близкото частно ресторантче, където сме поръчали да ни нахранят. Благодарим на Светла и Елпира Лакайду за сърдечното посрещане.
Дестинацията ни хареса и за в бъдеще ще обмислим нов маршрут, с посещение на исторически забележителности и други читалища в региона.
Зареждане ...
