МИЛКА ДЕШЕВА
Дълги къдрици се люлеят в унисон с музиката. Малко детско вратле ги следва неистово. Ръчичките и крачетатат не спират да се движат. Ритмични подскачания, клякания и… близост до някакъв необясним и непонятен транс. А може би така се раждат големите хард рок музиканти, в чиито сърца още от детството гнездят посланията на тази необикновена музика. А малкият Марио от едно дряновско село е само на четири.
С този кратък стайлинг ви повдигнах съвсем малко завесата, за да я вдигна вече цялата. И да ви въведа в атмосферата на един рок фестивал, организиран от англичанина Джонатан Тейлър и приятелката му Никола от с. Крушево. Станал вече традиционен, за трета година на 27 и 28 юли той събра почитатели от цяла България. Пък и половин Крушево се изсипа. Фестивал на открито, направо под небето, а не в луксозна зала или в лятна градина, нито дори на брега на морето, а на хармана, едно сакрално място за предците ни. Точно в средата на двора Джонатан накладе огъня, символ на семейството. А покрай него, на обикновени греди, са насядали гостите. Отблясъците на огъня огряват доволните им лица и ненаситните им за музика души. В дъното е естрадата. А на нея с цялата си царственост е разположена каруцата, пълна с техника, инструменти, кабели. Някогашният магарешки яхър, както и дамовете, са превърнати в уютни сепарета, в които на удобни нарове, покрай ниски синии, са се настанили почитатели от различни възрасти, дори 70-годишни. Преобладават естествено тийнейджърите. Нямаше натрапващи се метъл аксесоари, освен дълги коси и кърпи на главата. Някогашните каци, качета и бурета са превърнати в необичайни барчета, от които всеки сам си сервира от предлаганата от домакините вегитарианска храна и безалкохолни напитки. Михаил Вълчев, студент по психология в Търновския университет, китарист и певец, е застанал пред окачената на стената релефна карта на България и търси родния Разград. До картата са портретите на големите народни будители Каравелов, Левски и Ботев. А до тях – любимите на Джонатан поети Смирненски и Вапцаров. Заставам пред стената на грамофонните плочи. Оригинален начин да се покаже историята на музиката. Разчитам имената на любими изпълнители, принадлежащи към различни стилове – от кабаретна музика, през опера и оперета, рок и метъл, поп музика, фолклор. Шарл Азнавур, Адамо, Робертино Лорети, Ал Бано и Ромина, Алла Пугачова, Мария Калас, Николай Гяуров, Щурците, Борис Машалов. А ето и „Притури се планината“ на Стефка Съботинова. Къде ли е открил музикалния символ на Франция Едит Пиаф и нейния „Химн на любовта“. В средата на стената – Бийтълс и Джон Ленан. И докато през съзнанието ми като течаща река преминават мелодии от любими песни, от eстрадата вече звучи … фолклор. Пъстрите носии на певиците от с. Михалци, Павликенско, грабват вниманието най-вече на англичаните. И…бурни аплодисменти за българското.
Предпочитано място за релаксиране, особено сред младите хора, е вторият етаж на една от стопанските постройки, т.н. тлокане. Тук е събрана цялата покъщнина от вътрешната уредба на къщата в миналото. Ръчното изработване на дрехи, писани черги, завивки естествено, е определяло централно място и за стана, който Джонатан е запазил в неговата цялост. А покрай него са даракът, чекръкът, мотовилката, хурката с вретеното и цяла кошница кълбета в цветовете на дъгата. Край стената чинно са изправени нощвите и окачени няколко месала, с които се е покривал изваденият от пещта квасник. Захвърлена и ненужна, някъде Джонатан е открил и мътилката, в която се е биело млякото, за да се извлече масло.
А на двора, до един от обраслите с бръшлян дувар, двата кошера не са просто част от интериора, а доказателство, че Гатьо Стоев и семейството му са били едни от най-добрите производители на мед, който съхранявали в големи делви, небрежно, но с вкус поставени тук-там наоколо.
На сцената не спират да се сменят музикални банди. Повеят на родното осезаемо се чувства в доминацията на българска музика, в изпълнените от севлиевската банда „Бозуки“ парчета. Емблематичната за всяко младо поколение песен „Кълна се“, изпълнена по неповторим и чувствен начин от Валди Тотев, беше несъмнено „черешката на тортата“. А силата на ударните инструменти, най-характерни за рок музиката, вече достига до четирите краища на селото. Нова банда, нахъсана и агресивна, вече владее публиката. Бандата на Джонатан. В шотландска поличка, бос, с атрактивна червена тениска, най-чаканият, той оправдава очакванията на феновете си. Макар и на английски, посланията му достигат слушателите, пък и много от младите говорят английски.
Бих искала да съм художник, за да нарисувам тази пъстра палитра, на която станах свидетел. Музиканти, щастливи слушатели, свободно тичащи насам натам деца. Леко люлеещ се от вятъра български флаг. И една кървава луна, няма свидетелка на този земен пейзаж. Но как с бои да нарисувам посланията, които прозвучаха от всяко парче. Послания за любов, приятелство, човещина, така нужни в днешния настръхнал и необуздан свят.
А Джонатан е избрал България. Обожава Крушево и се прекланя пред героичната му история. Той си има мисия. Да прави любимата си музика и да събира останките от бита на някогашните скромни, трудолюбиви и достойни българи. А ние, днешните българи, ще продължаваме ли да пресушаваме корените на дървото, наречено България. Днес това дърво е крехко, болнаво и рахитично. Но ние можем да го направим здраво, силно и плодовито. Ако си подадем ръце и бъдем заедно.
Нали помните мъдрия съвет на хан Кубрат към синовете му? Той ни е нужен сега.
Зареждане ...
