РУЖА ЛЮБЕНОВА
Седемдесетгодишен мъж от Севлиево стигна до две съдилища, за да докаже, че е жертва на строителна измама, но така и не успя. По делото липсват надеждни договори и документи, които да докажат тезата му, а в съда, както е известно, устните договорки не се ценят. Съдът трябва да стъпи на доказателства, за да накаже някого.
Първо по случая се произнесе Районният съд в Севлиево, а на 14 юли т. г. – и Окръжният съд в Габрово отхвърли жалбата на севлиевеца.
А тя е срещу група за строителни ремонти – хора, представящи се за умели майстори, жители на Павликени, Русе и др. Случаят се точи вече почти 7 години. В жалбите си до съда севлиевецът иска босът на групата строители – М. И., да му върне 6268 лв.- разликата между това, което му е платил и действителната стойност на извършения ремонт, който на всичкото отгоре бил и некачествен, смята ищецът.
На 19 септември 2017 г. около обяд в дома му в Севлиево се появили двама непознати, които предложили да му санират къщата при много изгодни условия. Казали , че имали материали за снирането – нямало да ги плаща, а щял да заплати само труда им. На човека предложението им му се сторило изгодно и той приел. Работата започнала, а два дни по-късно, на 21 септември босът на групата донесъл на домакина някакъв документ за подпис. По-късно севлиевецът разбрал, че това бил договор , с който се уговаряли извършване на топлоизолация, холкери, запечатване на материала, вдигане на скеле. Пред съда човекът обясни, че му било поискано капаро от 2000 лв., което заплатил след подписването на договора.
Босът довел девет души, започнали нещо да работят и непрекъснато да искат пари от домакина, който, по негови думи, в рамките на три дни им дал общо 8460 лв. Твърдял, че дал 1200 лв. за обяд на ответниците и 1500 лв. за ремонт на камиона им.
Но му направило му впечатление, че това което се извършвало, не отговаряло на най-елементарните изисквания за подобна дейност и започнал да им иска обяснения. Шефът на групата го уверявал, че нещата ще се оправят. Представил и една калкулация, съгласно която претендирал за 15 230 лв. От тях собственикът на имота вече бил заплатил 8060 лв., но босът поискал още 7230 лв. Скарали се, след което собственикът му дал още 400 лева. След това М. И и бригадата му изчезнали. Според потърпевшия стопанин, който направил обстойно проучване, установил, че санирането не било извършено качествено и фактически стойността на „ремонта“ реално била около 2192 лв. за труд и материали, поради което следвало да му бъде върната надплатената сума от 6268 лв.
И от двете съдилища обаче смятат, че по делото не са представени платежни документи за извършените плащания от страна на севлиевеца. „От представените доказателства не е възможно да се установи по категоричен и несъмнен начин твърдяното неточно изпълнение, както и заплатено възнаграждение, което да е по- високо от стойността на извършената работа, а решението на съда не може да почива на предположения”, мотивира се габровският Окръжен съд в решението, с което е отхвърлил исканията му .
Законът оставя последна възможност – обжалване пред Върховния Касационен съд. Но без писмени доказателства, не е трудно да си представим, че изходът по това дело ще бъде същият, както и в предишните две инстанции.
Зареждане ...
