• ВестникЪт
  • Екип
  • Контакти
  • Избори
петък, 5 декември 2025
No Result
View All Result
Новият брой
Новини от Севлиево - вестник Росица
  • Севлиево
  • Регион
  • България
  • Общество
  • Политика
  • Образование
  • Култура
  • Бизнес зона
  • Спорт
Новини от Севлиево - вестник Росица
  • Севлиево
  • Регион
  • България
  • Общество
  • Политика
  • Образование
  • Култура
  • Бизнес зона
  • Спорт
No Result
View All Result
Новини от Севлиево - вестник Росица
No Result
View All Result

Димитър Васин: “Живях дълголетието си вкоренено. И продължавам вкоренено!”

Разговор за книги и творчество, предопределен преди 40 години

от Вестник Росица
06.08.2024
в Интервю
0 0
0
Димитър Васин: “Живях дълголетието си вкоренено. И продължавам вкоренено!”

МИНКА МИНЧЕВА
Наскоро в един от сайтовете за литература открих интервю на проф.Венелин Терзиев с известния поет и дългогодишен редактор във в.“Росица“ Димитър Васин. Разговор между двама творци, които знаят силата на думите да проникват в сърцето и ума, да разпалват чувства, да вдъхват разум и надежда. Получих разрешението на проф.Терзиев да публикуваме интервюто му с Димитър Васин, но трябваше да напиша и повода за него – казано на наш, журналистически език, да направя визитката на интервюто, задължително условие за графиката на нашия вестник.


Да, те и двамата са севлиевци. Тази година по достоен начин беше отбелязана 80 годишнината на Димитър Васин с представяне на новата му книга „Разжарено“ – все поводи за разговор за това как се раждат стиховете му, какво послание носят, кои са уроците, които е научил в дългия му житейски и творчески път.
Но аз открих още един в архива на в.“Росица“. На последната страница на вестника от 7 април 1984 г. прочетох статия, озаглавена „Малък празник на книгата“. В нея се разказва за провеждането на читателска конференция на тема „Книгата в нашия дом“, организирана от киновидеоклуба, градската библиотека и клуба на дейците на културата в Севлиево. На събитието са присъствали известни писатели и журналисти.
„Като членове на клуба за разпространение на книгата „Матей Преображенски“, те говориха за значението на книгата в живота на човека.
Изтъкнато бе, че въпреки настъплението на съвременните модерни средства за информация – радио, телевизия, видеотехника, книгата си остава незаменим спътник и другар на човека“, се казва в статията, чийто автор не е написан. Тя е илюстрирана с черно бяла снимка на трима ученика – едно момче и две момичета с пионерски връзки и калпачета – такава беше униформата по онова време. Имената им не са споменати, но в образа на момчето – усмихнато, с гълъбче в ръка, разпознах проф. Терзиев. В един от разговорите ни беше споменал, че преди много години във в.“Росица“ имало негова снимка с гълъбче.
„Да, на снимката трябва да съм аз. Спомням си, че е правена на някакво тържество, за което писаха във вестника. Може и Димитър Васин да е писал статията“, потвърди мнението ми Професорът. А аз в това видях още едно доказателство на максимата, че нищо в живота не е случайно. Днес, 40 години след тази среща на страниците на в.“Росица“, публикуваме интервюто на проф. Венелин Терзиев с Димитър Васин – разговор между двама творци /Предстои да излезе втората книга на проф.Терзиев „Книга за щастието“/, за силата на думите в рими и проза, събрани в книгите, които въпреки навлизането на новите технологии на комуникации, остават верни приятели на човека.

Димитър Васин: “Живях дълголетието си вкоренено. И продължавам вкоренено!”

проф.д.н.ВЕНЕЛИН ТЕРЗИЕВ
-Къде търсите изкуплението и нужно ли ни е това?
-Все по-малко и по-малко срещаме напоследък думата изкупление. Къде я търся? Че то или я има, или я няма в сърцето. И боли.
Преди години присъствах при откриването на паметника на Пеньо Пенев в Габъра над Димитровград, където беше пожелал да положат костите му. След служебните думи присъстващите се разпръснаха към подготвените арки за програма. Около паметника останаха само бащата на Пеньо и един от авторите на книга за човека и поета от Добромирка. Вървяха един срещу друг и когато срещнаха очите си веднага се обърнаха гърбом. Защо ли? И какво не искаха да си кажат? Дядо Пеньо ли беше безгрешен към сина си или писателят не беше с истината на всяка страница? Какво ли имаха в сърцето си и двамата?
Наблизо се беше присвил Усин Керим – със своите истини на верен поетичен събрат и с очи към очите на Пеньо. Е, ако и това е изкупление – погледна ме – паметник за живота му?! Добре, че остави високи стихове – прошепна той и се приближи още до паметника…
Бях млад и не се замислих много. По-късно истината за Пеньо опари и мене. И всички, които бяха обикнали творчеството му. Бях понесъл в себе си Пеньо като космос, а беше побран с костите си в едно ковчезче. Намери се дори след години някой безсърдечник, който изхвърли поета от учебниците. Само че той, дано не е поет, не знаеше, че Пеньо не можеше да изхвърлиш от сърцето на човека…
Необходимо ли ни е изкуплението? Необходимо! За волни или неволни грешки. За нарушаване на морално-етични правила. Необходимо за почистване на сърцето. Необходимо за продължението. Дори да боли…


-Какво откривате в родното място или по-скоро какво търсите отново и отново там?
-Боли при раждането. Боли и при разцъфтяването. Боли и при обезкореняването. Че няма плододаване без корени. Няма продължение. Дори и да не допущаме грешки. Дори да не нарушаваме закони.
Всичко това съм го имал и го имам в родното място. Дошъл съм в красотата му срещу най-високия връх на Стара планина, а растежът и възмъжаването ми са подпрени от най-високия връх на Предбалкана. Между двата върха завинаги вкоренени останаха починалите ми родители. В него се усещам и аз и се стремя да живея с истините му. Вкоренени там. Като рода ми.
Имаше и има какво да си кажем още с майка ми и с баща ми. Сърцето очаква. Затова се роди „Вкоренено мълчание“. И обичам тази стихосбирка, както се обичат подарилите ми тази красота от земята, философията и мъдростта на поселението й. Най-светлите думи съм чул и научил тук. Много от метафорите в стиховете ми са подсказани тук. И аз ги нося в сърцето си, за да ги разжарвам в кръвта си. Това си търся. Това и искам да предам на сина си… И на всички млади да предам. Обич към родното място. И да не скъсват връзката с него. Просто да пазят корените…
-Част от професионалната Ви кариера е свързана с най-дълго издавания вестник „Росица“ – как се промени журналистиката?
-Повече от щастие беше за мене влизането ми в редакционния колектив на вестник „Росица“. Някои от него вече бяха издали книги. Други подготвяха издаването на книги. Почти всички бяха творчески личности. И сърцето им беше на журналисти. Сред тях бях близо тридесет години. Тогава написаното се раждаше с обич. И за добрия. И за лошия. За пристъпващия с верни стъпки. И за сгрешилия нещо. Внимавахме за всяка написана дума. Пазехме влюбено българския език…
Истината беше за всички една. А днес? Затруднявам се понякога с езика. Не знам какво искат някои да ни покажат. Познания или? В едно изречение можеш да прочетеш или чуеш една и съща дума и в превод, и на родния ни език. Да не говорим за истините. За едно и също нещо станаха вече много. И ако това е обичане? Ако това е и промяна на журналистиката?
-Журналистиката и въобще словото носи посланията на своето време – промениха ли се с времето Вашите послания?
-През целия ми дълголетен и творчески живот посланията ми са едни и същи. Времето се променяше, а те си оставаха все доброта, обич, българска красота…
Някога, преди двубой с чужденци, моят земляк Дан Колов предупреждава организаторите на борбите: „И да не забравите да напишете на афиша, че съм българин!“ Какво повечето? За нас – урок завинаги!
-Матей Шопкин е безспорно утвърден български автор, който направи преди време специално посвещение към Вас – споделете за литературните срещи, които сте провеждали в началото и след началото на този огромен творчески път?
-Урок оставаше завинаги и всяка моя среща с творец. Много са. И от всеки съм научил нещо, взел съм по нещо. Като открехнем вратата на Орлин Василев и Даря Табакова в Боженци, та до приятелите до днес като Анжела Димчева…
Някога най-творчески бяха срещите ми със Станислав Сивриев. Подсказваше ми откриването на цветистия български език и защитата му. А в нощните разходки с Андрей Германов учех за метафорите от езика ни, които заселваше на небето като звезди, а аз пълнех сърцето си с тях. И с Димитър Стефанов. И с Рангел Игнатов. И още. И още. Какво че си битувах в провинцията…
При едно оформяне на групите за литературно четене в Плевенско бях записан при Иван Радоев. Едва се въздържах от радост. Все пак се осмелих да споделя с него, че съм прикрепен към най-големия поет от общата група. Той се усмихна, погали ме и каза: „Търпелив ли си? Почакай стотина години и тогава кажи името на най-големия…“ Поетът, когото ценях от много млад, беше и мъдър…
По това време прегърнах и името на Матей Шопкин. Нещо ме приближи и до поезията му. Може би обичта му към земята и страната ни… Насъщно беше общуването ми с тъй нареченото поетично ято на ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“…
И пишех. Пишех. Дойде и неразрушимата ми среща с д-р Анжела Димчева. Тя хвана стиховете ми и стана редактор на последните ми десетина книги. Това беше за мене и оценка. Съдба!…
-Преди време казвате в едно свое интервю, че страданието е родило част от Вашата поезия – защо се случва така? В живота повече мъка и страдание ли откривате или повече радост и щастие?
-Нали във всяка съдба има от всичко. Жив ли си, на земята ли си, само емоционалните градуси те привикват с нещо. И се ражда стих. Ражда се продължението в кръвта ти. Нищо не търся и нищо не откривам. То само идва при мене. Надеждата ми е да съм открил пътя и адреса на човека за споделената болка или радост…
В живота има всичко. Стига да откриеш корена му. Заради плододаването и заради по-нататъшните стъпки и болка…
-Накъде пътуват мислите и чувствата на Димитър Васин днес?
-Мислите и чувствата ми са неразделни. Ръка за ръка те продължават дълголетието ми към най-българските красоти на тази земя и се надяват на обичта на всички. Най-вече на младите. На тях трябва да се подскаже, че на тази земя има нещо по-топло и красиво от всякакви технически средства в ръцете им. Че има живина и за по-нататък. Но е необходимо да отворят вратата на сърцето си. Дори и за болката. Слънцето и зад облаци все си е слънце. Това трябва да знаят…
Всеки друг път ще е погрешен. Светлината е спасението от мъртвежа на разстоянията ни…
-Чувствате ли се прероден? Ако това е алюзия с последното Ви юбилейно представяне в клуба на Съюза на българските журналисти?
-Станислав Сивриев все ми напомняше, че светът е стар. И с какво ли може човек да го изненада? Отговарям Ви с началото на първото стихотворение в юбилейната ми книга с избрана лирика:
„Стореното – сторено. Но дума не минава
без следа в душата и сърцето, без следа
преродена в песен, минала дори в жарава,
но преди измисления свят да преродя.“
-Защо от време на време се заключвате и после търсите своето поетично отключване?
-Не е преднамерено. Това съм аз. Пък и сърцето ме иска такъв. И аз му вярвам. За всяка натрупана дума. Всяка необходима метафора. За проверка. Така е с всяко вкореняване и поредно цъфтене и поредно раждане…
-Какво искате да кажете на читателите си преди да ги прегърнете?
-Какво да им кажа? Ще ги приближа и притисна мълчаливо. Без думи. Че почти винаги мълчанието казва много повече от всички красиви думи за обичта и поезията. Поезията – живот! Поезията – болка! Поезията – с корени!
Живях дълголетието си вкоренено. И продължавам вкоренено!

 

Димитър Васин е роден на 15 февруари 1944 година в село Дамяново, Севлиевско. Учи в родното си село, Вечерна гимназия в Севлиево, Учителския институт в Плевен и Българска филология във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”. Бил е учител, повече от 25 години редактор на общинския вестник „Росица” – Севлиево, а през последните 10 години от трудовия си стаж е организатор на читалищната дейност в Севлиево.
Пише стихове от 15-годишна възраст. За първи път печата в списание „Родна реч“. Дълги години сътрудничи на много от централните издания. Негови поетични творби са излъчвани по Българското национално радио и Българската национална телевизия. Превеждани са и на чужди езици.
Димитър Васин е носител на Априловската награда за поезия и на много национални отличия. Член е на Съюза на българските писатели. Автор е на стихосбирките „Праг“, „Когато се открием“, „По пладне някъде“, „Животопис“, „Осмоболия“, „Идвам и аз…“ (за деца), „Опора“, „Горещници“, „Наследство“, „Стряха“, „Шевица“, „Съм и…“, „Пладнище“, „Обърнати отсъствия“ (електронно издание) и „Малко е да се обичаме“.

Етикети: Димитър Васинпроф. д.н. Венелин Терзиевросица
СподелиTweetСподели
Вестник Росица

Вестник Росица

СвързаниПубликации

Анелия Мартинчева: “Аз съм едно момиче със сбъдната мечта”

Анелия Мартинчева: “Аз съм едно момиче със сбъдната мечта”

28.11.2025
Николай Григоров: “Може да е законно разпределението на бонусите в държавната администрация, но справедливо ли е?”

Николай Григоров: “Може да е законно разпределението на бонусите в държавната администрация, но справедливо ли е?”

20.11.2025
Д-р Огнян Пешков: “Екипът е всичко! Ние работим като оркестър, а аз съм само негов диригент”

Д-р Огнян Пешков: “Екипът е всичко! Ние работим като оркестър, а аз съм само негов диригент”

14.11.2025
Ради Мирчев: “Искам да оставя един ден нещо след себе си и се надявам едно от нещата да е ФТК “Балкански ритми”

Ради Мирчев: “Искам да оставя един ден нещо след себе си и се надявам едно от нещата да е ФТК “Балкански ритми”

05.11.2025
Да тичаш отвъд границите: Историята на Димитър Томев

Да тичаш отвъд границите: Историята на Димитър Томев

27.10.2025
Инж. Ножаров: “Не оневинявам Общината и държавата, но не само те са виновни за бедствия, като на Елените”

Инж. Ножаров: “Не оневинявам Общината и държавата, но не само те са виновни за бедствия, като на Елените”

21.10.2025
Следваща публикация
Всички заведения трябва да имат санитарен възел с безплатен достъп за клиентите

Всички заведения трябва да имат санитарен възел с безплатен достъп за клиентите

Заведенията с две и повече звезди са длъжни да осигуряват безкасово плащане

Заведенията с две и повече звезди са длъжни да осигуряват безкасово плащане

БАБХ възстанови ежеседмичните проверки на млечни продукти в търговската мрежа

БАБХ с допълнителни мерки срещу навлизането на чума по дребните преживни животни

Вашият коментар Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

  • Най-нови
  • Популярни
  • Коментирани
Верният отговор е в думите на Петко Рачов Славейков: “Учителите държат бъдещето на народа в ръцете си”

Сбъднати мълчания ни спохождат в поредица от наши вътрешни терзания

05.12.2025
Утре е Никулден, на трапезата трябва да има риба

Утре е Никулден, на трапезата трябва да има риба

05.12.2025
Утре КАТ-Габрово ще работи с намалено работно време

Фермери отвлякоха овчар от Градница, за да го върнат на старото му работно място

05.12.2025
С ден по-късно ФК “Севлиево” приема търновския “Етър”

С ден по-късно ФК “Севлиево” приема търновския “Етър”

05.12.2025
Данислава Петрова: На чичо ми е нанесен жесток побой

Данислава Петрова: На чичо ми е нанесен жесток побой

13.06.2023
Пак дойде време за безплатни винетки

Облекчена процедура относно документите за безплатна винетка

13.01.2020
Мъж от Севлиево и двама сенничани са сред петте жертви на тежка катастрофа край Габрово

Мъж от Севлиево и двама сенничани са сред петте жертви на тежка катастрофа край Габрово

13.10.2023
Жена загина от измръзване на път за хижа “Тъжа”, приятелят й беше спасен

Жена загина от измръзване на път за хижа “Тъжа”, приятелят й беше спасен

22.01.2021
Д-р Петър Капитански: “Искаме да предадем знанията си на млади колеги”

Д-р Петър Капитански: “Искаме да предадем знанията си на млади колеги”

7
Проф. Пимпирев идва в Севлиево, открива изложбата “Поглед от другата страна на света”

Проф. Пимпирев идва в Севлиево, открива изложбата “Поглед от другата страна на света”

3
Могат ли хората да бъдат символи? Ако да – един от най-значимите символи на с. Ловнидол е  Георги Николов Гализов (23.04.1909 – 14.04.1998 г.)

Могат ли хората да бъдат символи? Ако да – един от най-значимите символи на с. Ловнидол е Георги Николов Гализов (23.04.1909 – 14.04.1998 г.)

3
Пак дойде време за безплатни винетки

Облекчена процедура относно документите за безплатна винетка

2

Анкета

Как намирате града ни?

Покажи резултатите

Зареждане ... Зареждане ...

СИНЯ ЛАМПА

Утре КАТ-Габрово ще работи с намалено работно време

Фермери отвлякоха овчар от Градница, за да го върнат на старото му работно място

05.12.2025
Жертвите на домашно насилие ще подават сигнали чрез мобилно приложение

47-годишен мъж наруши заповед за защита от домашно насилие

05.12.2025
Внимание! Агресивни амбулантни търговци обикалят из селата, представят се за украинци

За ден двама пияни шофьори изгубиха много пари, книжките си и са на крачка от затвора

04.12.2025

Facebook

СЕВЛИЕВО ПРЕЗ ГОДИНИТЕ

100 години от рождението на Ненчо Нейков – живот, живян достойно

100 години от рождението на Ненчо Нейков – живот, живян достойно

3 седмици ago
Паметник на ген. Стефан Нерезов откриха в Севлиево

Паметник на ген. Стефан Нерезов откриха в Севлиево

3 седмици ago
Гатьо Джамбазов – редактор и издател на вестник “Бич”

Гатьо Джамбазов – редактор и издател на вестник “Бич”

1 месец ago

ИНТЕРВЮ

Анелия Мартинчева: “Аз съм едно момиче със сбъдната мечта”
Интервю

Анелия Мартинчева: “Аз съм едно момиче със сбъдната мечта”

от Вестник Росица
28.11.2025
Новини от Севлиево - вестник Росица
  • ВестникЪт
  • Екип
  • Контакти
  • Избори
Copyright © 2025 „РОСИЦА” ЕООД

No Result
View All Result
  • Севлиево
  • Регион
  • България
  • Общество
  • Политика
  • Образование
  • Култура
  • Бизнес зона
  • Спорт

Влезте в профила си

Забравена парола?

Попълнете формуляра, за да се регистрирате

Всички полета са задължителни. Вход

Възстановяване на парола

Моля въведете потребителското си име или email адрес.

Вход
error: Съдържанието е с авторски права.