След дългогодишно проучване в Габрово започнаха археологически разкопки на „Късноантична и ранновизантийска крепост в м.Градище“. Какво представлява тя и как се вписва в мрежата от древни крепости, проучени на територията на Севлиево и Дряново, които са част от недвижимото културно наследство на България, коментира за в.”Росица” Росен Йосифов, директор на Регионалния исторически музей в Габрово.
– Г-н Йосифов, опазването на културното и историческо наследство на България е важна мисия, защото определя нашата национална идентичност. В тази връзка какви са функциите на Регионалния исторически музей – най-големият в областта, който Вие ръководите?
-Регионалният исторически музей има функцията да осъществява възложените му нормативни дейности по събиране, съхраняване, изследване, опазване и представяне на културното наследство в регионален мащаб, като основната му дейност е съсредоточена на територията на община Габрово. Разбира се, във взаимодействие с местните исторически музеи. В градовете от областта са се оформили добре структурирани институции на паметта за миналото, част от тях специализирани, които изпълняват тези функции в границите на своите общини. РИМ не ги ръководи, а само има задължение да им оказва методическа помощ при осъществяване на възложените им дейности. Разбира се ние си сътрудничим и имаме добри съвместни изяви, последната от които ще реализираме съвсем скоро – изложбата през август, посветена на опълченците от Габровска област.
-Архивите сочат, че първите археологически проучвания на територията на община Габрово са още през 1920 година, когато Историческото дружество „Габрово“ е организирало за първи път разкопки в м. Градище. Какво се е случило от тогава досега?
-След първите проучвания, в м. Градище се правят сондажи през 1961 г., организирани от Окръжен исторически музей-Габрово. От 1975 г. започват ежегодни теренни проучвания, провеждани от музея, чийто неизменен ръководител е Кина Койчева, които продължават до 1991 г. След известно прекъсване, разкопките продължиха от 2017 г., с финансиране от Община Габрово, РИМ-Габрово и Министерство на културата, с ново прекъсване заради пандемията. Откритите строително-архитектурни останки през годините са търпели консервационно-реставрационни дейности. Същевременно от 1978 г. започват научните публикации от проучванията, които са често цитирани в научната литература.
-През миналия месец започнаха нови проучвания – какво се предвижда в това ново теренно изследване?
-Целта на новото проучване е довършване изследването на квартала северно от базиликата. Всъщност при досегашните изследвания той е останал извън техния обсег, тъй като те са били съсредоточени върху укрепителната система, култовите сгради, жилищата край главната фортификационна линия. Откриват се нови жилища, със съответните находки, улиците между тях. Но предстоят решаването на още научни задачи, които досега са останали извън полезрението на изследователите както по отношение на укрепената територия, така и извън нея.
-Какво представлява „Късноантичната и ранновизантийска крепост в местността Градище” в Габрово, която е недвижима културна ценност?
-Археологическият обект е най-дълго проучваният, най-добре запазеният и социализиран на територията на община Габрово. Представлява укрепено селище, типологически подобно не е проучвано в област Габрово, съществувало в периода IV-VI в., с оригинална укрепителна система, с монументална базилика от елинистическия тип, гробищна църква с некропол. Проучена е стъкларска работилница, установени са обработката на желязо и кост. Хиляди са движимите находки от нея, артефакти от злато, сребро, бронз, мед, желязо, камък, стъкло, рог, кост. Обектът възниква като военна крепост с охранителни функции в провинция Долна Мизия, във връзка с античния път от Дискодуратере (с. Гостилица, Дряновско) през Шипченския проход за Казанлъшкото поле и Августа Траяна (Стара Загора), заедно с още високопланински крепости в горното течение на р. Янтра. През V в. военна крепост се трансформира в малък град, застроен по принципите на късноримската урбанизация. Проведените до сега археологически проучвания и разкритите останки от укрепителната система, жилищната и храмова архитектура – над 50 сгради, определят археологическия обект в м. Градище, Габрово като най-значимото и добре проучено градско селище от Ранновизантийския период в Централна Стара планина по трасето на античния път през Шипченския проход.
-Как се вписва тя с останалите проучени крепости на територията на общините Севлиево и Дряново в културното и историческото наследство в Габровска област?
-Всъщност проучените крепости в областта не са малко, някои от тях са изследвани съвсем за кратко – при с. Здравковец, община Габрово, при селата Градница, Батошево и Крамолин – Севлиевско, в местностите Стринава и Боруна и до селата Иглика и Гостилица – Дряновско и разбира се големият град Хоталич над Севлиево. Повечето от тях образуват своеобразна мрежа за защита на местното население и на пътните връзки през проходите, всички с късноантично укрепяване, когато варварските нашествия застрашават Римската империя. Укрепеното селище в м. Градище е уникално, защото върху него няма последващи поселения и това позволява проучването на късноантичния период в чистия му вид. Същевременно има тези важни особености в урбанизационното си развитие, които вече споменах, които го правят много интересен археологически обект.
-Как виждате бъдещето на тази крепост в сърцето на Габрово, а може и на територията на областта?
-Укрепеното селище е важно не само с откритите строително-архитектурни останки и многобройните находки – днес част от движимото културно наследство във фондовете на РИМ-Габрово. То е и много перспективен туристически обект, поради близостта си с града, съществуващата пътна инфраструктура, великолепните панорамни изгледи, които предлага към целия град и Балкана, едноименния лесопарк, в който се намира, където се срещат диви животни. И днес е любимо място за отдих и развлечение на габровци и различни туристи – просто едно богатство, което трябва да се използва и развие. В тази връзка по-нататъшната му социализация е свързана с актуализиране на неговия статут, с изготвяне и реализиране на проекти за консервационно-реставрационни дейности, за развитие на туристическата инфраструктура, за включването му в проекти за исторически възстановки, образователни маршрути, като научните изследвания няма да спират. Общите усилия на музея, Община Габрово и Областна администрация – Габрово са насочени към развитие на туристическия потенциал на недвижимата културна ценност, за да стане тя разпознаваема част от недвижимото културно наследство на България.
Зареждане ...
