С Георги Кръстев, доскорошен управител на х. Мазалат, много пъти сме разговаряли на страниците на в.”Росица” за красотата на Балкана, но и за неговият труден характер, особено за тези, които не спазват законите на природата. Сега, в качеството му вече на директор на НП”Централен Балкан” отново ще дискутираме същите проблеми, свързани с възникналия наскоро пожар на територията на парка и инцидентите с човешки жертви в планината. Ще търсим и други отговори на въпроси, свързани с опазването на планината, но не чрез забрани, а с разбиране, професионално отношение и работа за ползите от нея.
-Г-н Кръстев, стана ли ясно, каква е причината, високо в планината да лумне пожар, който изпепели толкова много вековни гори?
-Според мен пожарът е умишлен палеж от хора, които не искат да спазват никакви закони. Имам предвид тези, които не са съгласни с наложените от нас мерки срещу пашуването на територията на ПК”Централен Балкан”. С тях се ограничават бройките на животните, които животновъдите пускат да пасат на територията на парка. И другите, които пък не са съгласни със силната борба, която водим с бракониерите. По този начин отмъщавайки си на нас, те отмъщават на природата.
-Какво Ви кара да мислите, че пожарът е умишлен?
-Мястото откъдето тръгва пожарът как да е случайно, това е вековна букова гора, резерват, в който няма как да има стъклена бутилка на открито слънце, която да предизвика пожар. Все още земята не е така изсъхнала, за да има предпоставки за някакъв пожар. До самия пожар има само един, единствен път, по който може да се стигне до резервата. Изгоряха 1000 декара букови гори. А на пътя имаше поставени метални шипове, които да спукат губите. Всичко това доказва, че палежът е умишлен.
-Защо бяха наложени тези ограничения за животновъдите да не пасат животните им на територията на парка – на времето много повече животни са били отглеждани в планината и това не е нанасяло някакви вреди?
-Съвременните животновъди с тези, които са били едно време нямат нищо общо. Тогава са пасели десетки хиляди овце и с всяко стадо е имало минимум по един човек, който се е грижил за него. През последните години овцевъдството е снижено до изчезване, а се разви това с едрия рогат добитък – крави, коне, за които се вземат субсидии за тяхното отглеждане. Животновъдите ги пускат в планината и нито се грижат за тях, нито ги стопанисват.
Ние им даваме определени пасища, които да ползват за паша на животните, а когато ги пуснат на свобода те ходят където си искат. Това е една голяма територия, която е разделена за над 200 ползвателя, но животните се събират на определени места, заради вода, заради трева, което уврежда местообитанията на дивите животни. И това цялото безхаберие и безстопанственост през годините от ползвателите е довело до тази екологична оценка, която налага ограничаване на животните.
-Безхаберие от кого?
-На практика излиза, че контролът е бил само от НП“Централен Балкан. Институцията пише акт на нарушителите, но това не им пречи да продължават да си гледат свободно животните. Сега вече има тясна връзка между Министерството на земеделието, което отпуска и стимулира този начин на отглеждане на животни, и МОСВ, към което сме ние, НП“Централен Балкан“. Целта на предприетите мерки е да се стимулира това пашуване в планината, за да останат тези животновъди, които наистина искат да гледат животни както трябва.
-Да разбирам ли, че не е упражняван достатъчен контрол или условия за отпускане на инвестициите на животновъдите?
-Аз не мога да коментирам това, но факт е, че няма праг на увеличение на животните, особено за тези, които ще пасат в планината. Едрите животни нямат нищо общо с отглеждането на овцете. Това са били хиляди животни, с мандрите в планината, с многото хора, които са били ангажирани там. Статистиката сочи, че само миналата година едрите животни на територията на парка са били 8-9 хиляди, като 80% от тях са били без пастири, без грижа за тях. Пускат ги в планината и никой не се грижи за тях.
-Но това не е ли опасно за туристите?
-Опасно е! Опасни са кучетата, които са пуснати със стадата. Има случаи на нападнати туристи от кучета. Опасно е!
-А за хижа Мазалат кой се грижи?
-Дал съм я на близки хора, които изцяло да се грижат за нея.
-Т.е. вярвате, че това, което започнахте да правите на хижата, за да е привлекателна за туристите, ще бъде продължено?
-Гарантирам, че така ще бъде. Тази работа, която съм започнал в момента, е част от това, което съм градил на х. “Мазалат”. Тогава винаги съм мечтал един ден да започна да се грижа в по-голям мащаб за тази планина. И мечтите се постигат! Когато един човек силно желае нещо и се бори за него, то става. Едно е да се грижа за една частица в този Балкан друго е да нося отговорност за по по-голямата му част.
-Голямо предизвикателство ли беше този пожар?
-Предизвикателство и риск за служителите на парка, за пожарникарите, за всички военни и то заради терена. Резерватът се казва “Стенето” – много опасно място, с големи отвесни стени.
-Докъде стигат мечтите, след това много сериозно предизвикателство още в началото на новата Ви работа?
-В момента не смея повече да мечтая, защото това, което се случи наистина е много сериозно, а аз имам отговорност за много хора – служители, ползватели в парка. Хижите са над 20 и в момента вършим много работа. Оказва се, че хората, които гостуват не са само добронамерени, има и други.
Но на мен ми е било мечта опитът, който съм натрупал докато живеех на „Мазалат“ и виждах какви промени трябва да се направят в планината, сега да го използвам за доброто на туристите и развитието на парка. Ще се опитам да осъществя тази моя мечта.
-Какво трябва да се направи, откъде да се започне? Погледнато реално ние имаме закони, ама защо не се изпълняват, защо няма достатъчно инструменти, които наистина да задължат хората да ги изпълняват?
-Загубена е връзката между институциите, особено когато става въпрос за планината. Имам чувството, че през годините нещата са били оставени настрани. Всеки гледа урбанизираната част от България – градовете, курортите, независимо дали са морски или зимни…Високата част на планината беше изоставена настрани – имам предвид управлението на туризма. Трябва да има тясна връзка между екологията и туризма. Български туристически съюз трябва да има тясна връзка с ползвателите на хижите, които са ги наели за стопанисване. Да се покаже, че по този начин, по който работят, не става работата. Всички искаме да имаме чиста храна, животни, планината да е дива и те да се хранят от нея. Но животните на територията на нашия парк са 1 % от животните които са в страната. А хората, които гостуват на територията на парка са над 300 хил. души на година.
-Наистина са много, но както пожарите, така и инцидентите с отнети човешки животи продължават – имам предвид случая с мълнията, която уби баща и неговата дъщеря. Според мен те показват и липса на туристическа култура и познания за характера на планината, така ли е?
-Туристите много често са подведени от прекрасната информация в Интернет. Снимките за планината са в прекрасно време усмихнати хора, красива природа – тръгваш и всичко е розово, но планината е и опасна.
Липсва дисциплина. На времето един хижар, един спасител като каже нещо, е закон за туриста. А семейството, с което се случи тази трагедия, не са е съобразило с препоръките. Разговарях с туристи, които са ги срещнали и са ги предупредили, че идва лошо време да не минават в този участък, а бащата решава да преведе децата от там. Момиченцето е на 11 години, а момчето – на 13. Връх Купен е скалист, много опасен, с метален парапет за придвижване на хората. Отивали са или са се връщали от х.Левски. И това е горе, високо на ръба, хващат се за металния парапет и гръмотевица с мълния ги удря и бащата и момиченцето загиват.
Стара планина взема най-много жертви в България. Нищо че не е с най-високите върхове и най-алпийската част, но заради климатичната бариера времето много бързо се променя за минути. В момента може да пече слънце, но след малко е възможно и да завали сняг.
-За съжаление липсата на дисциплина, все още е нещо характерно за нас, българите. Но защо я допускаме и в планината, след като много често тя ни убеждава, че е красива, но и сурова, ако пренебрегваме нейните изисквания – примерите с фатален край за туристите доказват това. Спомням си, че в предишен наш разговор, отново по повод трагичен инцидент в планината, Вие казахте, че нямаме тези познания и култура за планински туризъм. Откъде да се започне, за да се набави този дефицит?
-От училищата. Преди години е имало екскурзионно летуване за ученици, студенти, работници в предприятията и всички са знаели правилата на планинския туризъм и природата. А сега туризмът в планината се възобнови преди десетина години, когато се появиха социалните мрежи и всички започнаха да се снимат и да показват нейните красоти. А това въздейства рязко да се смени възрастта на туристите. Преди 15-20 години планината се посещаваше само от възрастни туристи, над 60 години. Рядко можеше са срещне млад човек или компания. А през последните 10 години 90% от туристите са само млади хора, които откриват планината първо чрез Интернет. Нямало е кой да ги възпита, да им покаже какво е планината. Четат в Интернет, виждат снимки , събират се компании и тръгват. И тогава стават белите. Аз много пъти съм се срещал в планината с млади хора, тръгнали с маратонки, по тениски, премръзнали от студ, които казват:”Ние тръгнахме от Русе, от Варна..Там времето беше много хубаво.” Те дори не знаят какво да очакват в планината. Затова казвам, че трябва да се започне с обучението още от училище. Да се правят екскурзии в планината. Но, според мен трябва да се опрости малко процедурата за това. От разговори с учители съм научил, че документите, които трябва да попълват и подписват са много. И това ги отдръпва от организирането на екскурзии в планината.
Това са проблеми, които трябва да се поставят и да се търси решение на национално ниво с министерствата на туризма, на образованието…Трябва да има връзка между Националния парк, БТС и Министерството на образованието. Всички трябва да се съберем да помогнем на децата да тръгнат и опознаят планината.
Моето предложение са базира на това, което съм правил през годините и погледа, който имам за планината. Част от нашата работа е да съпровождаме и помагаме на посетителите на парка, не само да ги ограничаваме. В тази посока трябва да се поработи по-сериозно. Затова Централен Балкан е национален парк, защото е на всички.
-И е едно голямо природно богатство, което ние не ценим достатъчно …
-Така е! Все още в България националните ни паркове не са така урбанизирани с асфалтирани пътища да всички върхове, както е в Алпите и в други планини в Европа. Имаме дива планина. Дано да успеем да я запазим такава.
-А тези с големите, мощни джипове няма ли да надделеят това да не се случи?
-Няма! Поне докато аз съм на това място, няма. Не толкова големите джипове, колкото мощните мотори и АТВ-та са заплахата. Голяма част от тях са без регистрационни номера и ние се превръщаме в каубои в планината като ги гоним и се опитваме да ги залавяме. Много е трудно!Те бягат с тези мотори, с каски са – трудно е да се разпознаят, минават, заминават, не се съобразяват с туристите, не се съобразяват с никой..И пак говорим за възпитание….
– И за не спазване на правила и закони …Но в тях има ясно разписани текстове за санкции на тези, които ги нарушават. Защо не се прилагат и не се налагат съответните санкции?
-В момента правим акции за такива мотори и джипове, които без да се съобразяват навлизат по пътища и пътеки на територията на парка. И има ефект – в момента наказателните актове са с доста висока стойност.
Зареждане ...
