ВЕНКА ПЕТРОВА,
председател на НЧ „Зора – 1908“ с. Ловниодол
Идеята да посетим село Раювци в Еленския Балкан е доста отдавна, тъй като знаем за пленерите по скулптура, които се провеждат там и за участието в тях на младия Борислав Петров (Борката), който е наш съселянин. За да участват в събитието повече хора, решихме, че пътуването ще се осъществи с автобус и помолихме за помощ Община Севлиево. Благодарим им, че се отзоваха на нашата молба.
В последния ден на юли – 31-ви, тръгваме много точно – в 9:00 часа, имайки информация, че пътят до там не е лесен, изпълнен е с много завои и малко видимост. Първата спирка правим някъде на шосето за Хаимбоаз. Спирка за кафе и още нещо. Оказваме се в прекрасно място, с шадраван, макети на самолети, произведения от дърво, посети палми и маси навън. Удивляваме се, че има и такива красиви кътчета в България като в Европа.
Пристигнахме. Раювци, Еленски Балкан. Спираме за снимка пред една от арките и започваме да се качваме към паметника на Вълчан войвода. Паметникът ce намира нa нeвepoятнo кpacивo мяcтo – живописната местност Вълча поляна над язовир Йовковци. Предполага се, че чeтниците нa Вълчaн вoйвoдa чecтo са пpeбивaвaли пpи cвoитe мнoгoбpoйни пpeхoди пpeз Бaлкaнa на това място.
Паметникът на Вълчaн вoйвoдa в село Раювци е първият по рода си мемориал на почти митичният борец за свободата на България. Седеммeтpoвият пocтaмeнт е дeлo нa cкyлптypитe Димo Бoйчeв и Влaдo Мъникoв, които са paбoтили въpхy създаването oкoлo една гoдинa. Монтажът му се извършва през август 2015 г. Изработен от бял камък, а неустрашимият войвода е изобразен в цял ръст, облечен в традиционни хайдушки одежди и стъпил върху 3 сандъка със златни съкровища. От мястото, където стои, докъдето погледът може да стигне, са все гори и планини, синьо небе и водната шир на язовира.
Идеята на скулпторите, да представят Вълчан войвода по този начин, идва от легендата за несметните съкровища, които притежавал и които той е криел из пещерите на Странджа планина. И до днес иманяри търсят тези съкровища. Основен дарител за мемориала е Любомир Пашов, основателят на фондация “Звезди под звездите“.
Близо до паметника е разположен и Раювският кромлех – така наречения „Български Стоунхендж”. Кромлехите представляват големи каменни блокове, наредени в кръг, които са били използвани за култови ритуали от древните траки и според проучванията датират от 8-6 в. пр. хр.
Раювският кромлех е изграден през 2017 г. Всеки от неговите големи каменни блокове има своето послание към посетителите на мястото – мисъл на някой, който е имал какво да каже на българите, а защо не и на всички хора. Думите стоят там, за да напомнят откъде идваме, кои сме и накъде сме се запътили. На един от камъните стоят думите на нашия известен поет и революционер Христо Ботев, които казват – „Само онзи, който е свободен, само той може да се нарече човек в пълния смисъл на думата”. В този смисъл Вълчан войвода е бил такъв човек и е помогнал на много други българи да бъдат такива. Освен думите на Ботев, тук видяхме и мисли на Левски, Стефан Стамболов, Гоце Делчев, Бачо Киро, Колю Фичето и др.
Следваща стъпка е “Алеята на войводите“. Тя е дълга може би 100 и повече метра. И на нея скулптори от България и други държави вече шест години ваят на камък образите на велики личности от нашата история. Можем да се гордеем, че на тази алея шест от творбите са на нашия съселянин Борислав Петров – портална арка, Стоян Алтън войвода, Панайот Хитов, Цеко войвода, Златю войвода и Канатица. И тук навярно трябва да кажа няколко думи за този изумителен млад човек.
Борислав завършва техникума в Трявна със специалност дърворезба и Художествената академия – също специалност дърворезба. Това се случва в първите години на демокрацията, когато безработицата нарастваше непрекъснато, а къде ли пък по това време можеше да се намери работа за млад скулптор. Тази ситуация прогонва Борислав в Англия и там той се научава да работи също и с камък.
Търсим творбите на нашия Борка. Намираме Панайот Хитов. Тотка Хаджийска както винаги е скътала китка градински цветя. Децата имаха задача да направят разказчета за някои от войводите. Стеляна ни разказва за живота и дейността на Панайот Хитов. Намираме и Цеко войвода. Затрудняваме с намирането на последната творба на Борката – Канатицата. Но нашите две малки пътешественички Йонна и Стеляна са упорити и стигат до нея, след един завой на пътя, закрит от малко шубраци. Тук разказва Йоанна, а Стеляна записва разказчето. Вярвам, че за тези две млади момичета това пътешествие ще остави следа.
Язовир „Йовковци“ е намалил силно нивото си в горещото лято. Но гледката към него е прекрасна и се вижда чудесно от алеята със статуите. И понеже слънцето вече здраво напича, се скриваме под шатрите на „Раювския хан“ в очакване на обяда. Нашите пътешественици са неуморими, така че правим още една, непланувана спирка в Килифаревския манастир. Е, от тук вече обратно към дома.
Сърдечни благодарности отправяме към Милен Иванов от транспортната фирма „Интим“, който изпълняваше всяко наше желание с най-добро настроение.
Зареждане ...
