МИЛКА ДЕШЕВА
Неговата звезда – ярка, разпознаваема, магнетична, продължава да грее на фолклорния небосклон. Неговият глас – топъл, звучен, висок, продължава да вълнува, въвеждайки ни в един жив и пъстър свят, в който гайди свирят, хора се вият, платно се тъче, а 50 юнака вино пият. Неговите песни – истински малки драми, емоционално разтърсващи, малко над 400, са съхранени във фонда на БНР, както и в института за музика при БАН.
Роден в началото на 1914 г. в Севлиево, в семейство на беден занаятчия, малкият Борис отрано е докоснат от заразата, наречена народни песни, каквито слуша най-напред от баща си. В ранните си години се лута между шлагери и народни песни, но бързо се ориентира към народната песен, за което му помага певецът Събчо Събев. През 1937 г. гласът му прозвучава за пръв път по Българското радио, когато е само на 24 години. Репертоарът му, в който влизат песни от всички фолклорни области, става все по-богат. С еднакво майсторство изпълнява както бързи хороводни песни, така и бавни, богато орнаментирани песни, затрогващи със своето съдържание. Като солист на ансамбъла на Централния дом на Народната армия певецът развива богата концертна дейност из страната и във всички тогава социалистически страни.
На грамофон любителите на Машаловски песни, членове на пенсионерски клуб „Живей за мига“ в с. Крушево, изслушаха едни от най-популярните – 13 на брой песни, като „Мятало Ленче ябълка“, „Провикнал се е Николчо“, „Димитър дума Тодорка“, „Недо, ле Недке, хубава“, „Зън-зън, Ганке ле“, „Засвирили са, Дойне“ и др.
Годината 1961-ва е белязана с едно от най-трагичните събития за любителите на народни песни. Коварно заболяване – бъбречна недостатъчност, прекъсва живота на популярния и обичан певец само на 47 години.
Може би само „Заблеяло ми агънце“, най-емблематичната му песен, е достатъчна, за да проникне слушателят в чувствителната душевност на певеца. Тя е от онези песни, които разкриват необикновената близост между човека и животните, както и страданието на бедния чобанин Тодор, разделящ се с водачката на стадото Рогуша. Обливайки кавала си със сълзи, Тодор разбира, че е продал човешкото у себе си за шепа алтъни. Благодарение на Борис Машалов тази разтърсваща песен звучи далеч от родината, чак в Китай, където Машалов гостува по покана на тогавашния лидер Мао Дзедун. Като изпълнява песента на китайски език.
Народните песни, сред които и тези на Борис Машалов, са част от логото на България. Заедно с българската роза, с българското кисело мляко, с българската природа, те достойно представят България пред света.
Зареждане ...
