„Във всяка снимка винаги присъстват поне двама:
фотографът и зрителят.“
Ансел Адамс
Първата ми среща със Стойо Цонев беше по време на подготовката на честването на 132 годишнина на в.“Росица“. Тогава останах с впечатлението, че е художник дизайнер. По-късно научих, че е известен и като фотограф, но определението художник не го изключих, защото това виждах във снимките, които публикува в социалната мрежа. Наскоро пак там научих, че е носител на златна награда на Втория Бразилски международен салон за фотографията „Линии“. И това беше повода да го поканя на разговор за творческите му занимания и специално към фотографията. Може би и вие, читатели на в.“Росица“, ще откриете нещо непознато в иначе познатия на всички в Севлиево Стойо Цонев.
-Кой е Стойо Цонев?
-Благодаря за интереса и поканата за този разговор. Роден съм в град Севлиево. Завършил съм средното си образование в СУ „Емилиян Станев“ – В. Търново – специалност „Живопис“. Висшето – в ХТМУ гр. София, специалност „Кожи и изделия от кожи“. Военната си служба съм отбил в гр. Любимец и село Щит – 13 застава. В миналото съм участвал в редица изложби с разнообразна насоченост – живопис, дърворезба, компютърна графика, както и в много други сборни представяния, които отразяваха моите лутания в света на изкуството.
Много е трудно, когато си учил изящни изкуства да продължиш да учиш органична химия. Така или иначе продължих да се развивам в друга сфера. Работя като графичен дизайнер вече 20-та година в печатница „М-Прес“ гр. Севлиево. Членувам във Фотоклуб Севлиево при „Народно читалище Развитие – 1870“, с който имаме доста общи представяния.
-Разкажете за началото на фотографските Ви занимания?
-Началото почти не го помня. Бях първи клас в училище „Кирил и Методий“, където имаше кръжок по фотография. По онова време всичко беше на лента и най-достъпния апарат беше „Смена 8“. Но там повечето неща си ги правеше ръководителят, нормално е, все пак бяхме малки деца… Мисля, че ходих не повече от една година. После дълги години само гледах снимки, понеже винаги съм харесвал хубавата фотография. За един рожден ден роднини ми подариха първият ми цифров фотоапарат SONY Cyber Shot и така започна всичко, въпреки че започнах да снимам сериозно години по-късно. Купих си един CANON DSLR от приятел фотограф, след това си купих друг – нов, обективи и т.н. до днес. В печатница М-Прес имахме фотостудио
и служебна техника, които допринесоха за развитието ми във фотографията. Там завърших курс по студийна фотография при доц. Петър Абаджиев през 2015 г. През 2019 г. и през 2024 г. участвах във Фотопленер „Павликенският край и неговите хора“. Календарът на фирма „М-Прес“ ООД за 2022 г. беше с мои кадри и стихове на жена ми Ева Корназова.
-Различен ли е погледът през обектива и кое от различията в това, което виждате ви провокира да го заснемете?
-Различен е. Всеки, който гледа на фотографията като изразно средство, вижда света по свой си „различен“ начин. Всяка фотография носи в себе си частица от вътрешния свят на твореца. Погледът през визьора на апарата до голяма степен зависи от оптическите характеристики на обектива, затова и има такъв богат асортимент от обективи. Лично мен ме провокират други неща да заснема. Всеки път са различни. Снимам с това, което имам под ръка, с който обектив разполагам, ако резултата ми допадне, го споделям.
-Какво най-често виждате през него и кое привлича вниманието Ви?
-През него виждам като всички останали, светът който ни заобикаля. Един път ни харесва това което виждаме, друг път, не. Не съм се замислял какво точно ме провокира, понеже обичам да експериментирам и снимам почти всичко – портрети, пейзажи, репортаж, понякога street, имам афинитет към въздушната фотография. Въпреки че е много трудно да снимаш „всичко“ и да си добър фотограф. Обикновено фотографът си избира един жанр и се развива в него. Но аз снимам предимно за себе си и нямам амбиция да съм най-добрият фотограф в определена сфера.
-Пейзажна, портретна или коя фотография обичате да правите?
-Обичам ги всичките. Само макро не съм снимал и то защото все още не разполагам с подходящите обективи. Но, като че ли последните години най-ми допада въздушната фотография. Там се открива нов свят, друга гледна точка, недостъпна до скоро за нас, на земята. Всяка си носи нейното очарование. Но за да си го позволи човек се иска сериозна отдаденост и като цяло е голям разход.
-В предварителния ни разговор споделихме, че харесваме черно-бялата фотография. Според мен тя е по-истинска, неподправена, затова я харесвам. А според Вас, кое е ценното в нея?
-Най-ценното в нея може би е това, че е черно-бяла. Шегувам се! Може би най-ценното е непреходното усещане за стил, който носи черно-бялата фотография.
Скоро прочетох някъде, че черно-бялата фотография изживява истински ренесанс в дигиталната ера и това е така. В менюто на повечето дигитални фотоапарати има опция за директно снимане в режим черно/бяло, дори в телефоните. В много случаи черно-бялата снимка е по-въздействаща от аналогичната цветна. Черно-бялата фотография е изчистена от неприятното внушение, което понякога създават ярките и несъответстващи си цветове.
Свикнали сме да виждаме света цветен и черно-бялата визия е нещо по-необикновено за нас. Портретите очароват, пейзажите са по-драматични, а обектите блестят в черно-белите снимки. Според мен е това.
-Как се става добър фотограф?
-Това още не го знам. Но предполагам, че е като другите неща в живота. За да си добър в едно нещо се иска отдаденост, желание и най-вече практика и пак практика. И не малка доза дисциплина. Не може да имаш хубави снимки на изгреви, ако те мързи да станеш за изгрева. Или хубави снимки на мъгли, ако не си там в точното време. Защото времето за снимане в интересни ситуации е много малко, много често е под 15 минути.
-Как се разбира майсторството във фотографията? Има ли място за високата оценка обработката на снимката или..?
-Няма какво да се лъжем, в сегашно време почти няма фотограф, който да не обработва снимките си. Дигиталните устройства са навсякъде и софтуерът, с който разполагаме в днешно време предразполагат към това. Според мен факторите за висока оценка са много и обработката не е задължително да е сред тях. В моето развитие като фотограф се стремя да снимам така, че все по-малко да ми се налага да обработвам кадрите си. Много рядко се случва да не ми се налагат дори минимални корекции. Това не означава, че фотографът лъже публиката. Просто представя собствената си гледна точка. За да няма нужда един кадър от обработка трябва да има много фактори налице и известна доза късмет, което е доста трудно през повече от времето.
-Казват, че шедьоврите в изкуството са плод на мъка, на терзания. Има ли място настроението на автора за снимките, които прави? Какво още влияе върху тяхното качество и изображението, което представят?
-Когато човек е тъжен е по вглъбен в себе си, поне според мен. Тогава чувствата, които изпитва го правят по креативен, но не при всички е еднакво. Според мен снимките често отразяват настроението на автора. Лично аз, когато съм тъжен снимам мрачни снимки или такива, които не всеки би харесал. Нещо от сорта на външни отражения на вътрешни терзания. Хубаво е ако може да обърнеш тъгата в нещо полезно.
-Имате ли любима снимка?
-Ами точно любима снимка нямам. Имал съм много любими снимки през годините, като през различните периоди се променят. Има много прекрасна фотография в днешно време и лично на мен ми е трудно да имам любима снимка. Разглеждам огромно количество снимки ежедневно. Освен да снимам, обичам и да гледам фотография. Имам доста албуми. Във виртуалното пространство също има страшно много форуми и салони, които може да разгледа човек.
-Какво е посланието на Вашите снимки към зрителите?Какво казват те за Вас?
-Предполагам доста различни неща, наистина не знам, защото като цяло моите снимки са с доста разнообразна насоченост. Най-вече показват моите лутания в света на фотографията. Един ден може да снимам портрети, репортаж, после въздушна фотография и дори животни или пейзажи. Винаги показвам моята гледна точка на заобикалящия ни свят. Надявам се моите снимки във времето да показват моето развитие във фотографията, защото ако го няма, явно нищо не правя.
-Наградите – какво са за Вас, разкажете за тези, които са Ви най-ценни?
-Аз нямам много награди. Като цяло не съм състезателен кон, както някои казват. От скоро участвам в конкурси и то не на всяка цена. Тази година съм участвал през месеците март и април. Миналата година имам почетна лента от Фотографска академия Янка Кюркчиева от конкурса ФОТО АКАДЕМИКА’23 в раздел Аеро фотография за фотографията „Покриви“.
Тази година имам златна награда /Gold E-Certifikate/ от 2nd BRAZILIAN INTERNATIONAL PHOTOGRAPHY CIRCUIT /Втория Бразилски международен салон/ за фотографията „Линии“. 
Имам доста приети фотофрафии в салони под егидата на FIAP International Federation of Photographic Art (FIAP). В Египет, Нигерия, България. Мисля до края на годината да пусна работи до още няколко салон, пък каквото сабя покаже. Няма нищо задължително.
– Кой е кадърът, който искате непременно да заснемете или снимката, която искате да направите?
-В момента не се сещам за такъв кадър. Обичам да се изненадвам. Например, погледна нещо и знам на секундата, че трябва да го снимам. И обратното, ситуации в които всички наоколо ми казват да снимам, а аз знам, че колкото да снимам нищо няма да излезе.
В миналото имаше един кадър, който исках да направя, даже съм го сънувал, но ме изпревариха. Както казах по-горе, иска се определена доза отдаденост. Аз 2 години го отлагах този кадър и е нормално да ме изпреварят. Може би някой ден ще го направя, просто за мен, от любопитство да видя как ще се получи.
-Какво е за Вас фотографията!
-Фотографията за мен е като паралелен живот с минало и настояще. Много често, когато нещо ми грабне вниманието веднага си го представям как би изглеждало на снимка. За мен фотографията е свобода да изразявам себе си по начин, който аз искам. Тя е отражение на това, което ме заобикаля и вълнува, на това, което харесвам или не. Обичам да гледам стара фотография от миналия и по-миналия век. Действа ми като пътуване във времето.
Накрая ще си позволя да цитирам един известен американски фотограф Ансел Адамс: „Във всяка снимка винаги присъстват поне двама: фотографът и зрителят.“
Зареждане ...
