Фамилията Друмешки е доста известна в Габрово. По-възрастните жители я свързват с известния в близкото минало моден шивач Иван Друмешки, който скоро навърши 100 години. “Ние сме три поколения Друмешки, които пазим и се гордеем с рода, който е оставил трайни следи не само в Габрово, но и в Севлиево” сподели за вестник “Росица” внукът му Ивайло Друмешки и разказа историята на своя дядо. Моят дядо Иван Илиев Друмешки е роден на 12 октомври 1924 година в село Шумата, в семейството на Илия Иванов Друмешки и Цона Георгиева Друмешка. Баща му е бил виден търговец и кръчмар, който през 1919 година построява фамилната къща в с.Шумата, която вече е реставрирана с кръчмата и дюкяна на прадядо ми Илия Друмешки.
Преди няколко години Община Севлиево откри паметна плоча на къщата, защото в нея през 1931 е светнала първата крушка в с.Шумата, в землището на Батошевска околия.
Дядо му по майчина линия Георги Копринков е свещеник от епархията на Яворец. После в Севлиево е бил архиерейски наместник и личен довереник на Дан Колов. Дядо Иван Друмешки като дете е гледан и често е обядвал в попския двор с Дан Колов. Има спомени от множеството хора, които се надвесвали по дуварите, за да гледат големия борец. Тогава дядо поп казвал: ”Данко, ще ми съборят дуварите!” А Дан Колов отговарял: „Дядо попе, ще направим по-здрав, по-висок дувар, няма да се притесняваш.“
Но нещастие сполетява семейството на дядо Иван след смъртта на баща му, който умира през 1937 година. Родени в семейство на заможни и състоятелни хора, едва 13 годишен Иванчо и по-голямата му сестра Пенка остават полусираци. Тогава другият му дядо, поп Георги го закарва в Севлиево при майстор Минчо, където той започва да учи шивашки занаят.
От 13 годишен става чирак, калфа, усвоява шивашкия занаят, взема майсторско свидетелство и вече като младеж отбива военната си служба в Севлиевските казарми, в Севлиевския конен полк, в който дядо Иван е бил кавалерист. Затова сега любовта към конете е наследена от мен, неговия внук и неговата правнучка – моя дъщеря, Илина Ивайлова Друмешка, която е държавен състезател по конен спорт в Спортното училище във В. Търново, паралелка „Конен спорт“. Това лято тя стана втора в категория „Пони-ездачи“ за деца до 14 години.
След като завършва военната си служба дядо Иван Друмешки отива да практикува своя занаят първо в родното си село Шумата, където наема дюкян. След това идва в Габрово и в Шести участък си наема дюкян, в района на Староприемницата, до бившето заведение “Стария моряк”.
Там намира своята бъдеща съпруга Иванка Койнова Памукчиева, после Друмешка, която е също шивачка. Тя е родом от село Градница. Двамата се запознават там, трудят се неуморно. През 1949 година се женят и през 1950 година се ражда техния син Илиян Иванов Друмешки – моят баща, познат в Габрово като учителя по физкултура и спорт в Математическа и Априловска гимназия, където започва и се пенсионира като учител.
През 1955 година младото семейство Иван и Иванка Друмешки със сина си са настанени да живеят на квартира в Шести участък. Тогава той купува парцел на улица “Драва“ 1 до Община Габрово, където 1955 г. построява двуетажна къща, в която живее и до ден днешен, под грижите на единствения си син Илиян Иванов Друмешки, който е неотлъчно до него.
Практикува в ателието си шивашкия занаят и около 1968 г. се присъединява към кооперация „Балкан“. В последствие го правят шеф на отдел за кожени облекла. Той става главен майстор и управител на отдела. Имаше 8-10 жени, които под негово ръководство изработваха новата мода на 70-те и 80-те години. Започват да шият по поръчка кожена конфекция от изкуствена кожа, която става модна тенденция на дамското пардесю. В кооперация „Балкан“ ги изработват, защото той е получил майсторско свидетелство, владее отлично шивашкия занаят в различните му жанрове, шият носии за ансамбъл „Пирин“. Свързват се с Българска кинематография и началото на 80-те години той шие много костюми за български игрални филми, като най-мащабната продукция, която поемат е „Денят на владетелите“, с Васил Михайлов в главната роля. Изпълняват майсторски облекла от кожа, автентични народни носии. Дядо Иван Друмешки се пенсионира в кожения отдел на кооперация „Балкан“ през 1984 година. Продължава да работи в ателието си на улица „Драва“ 1, като шивач, който хората търсят, защото шие всичко по мярка, за да бъде прецизно изработено. Той се отличава с дамската мода, с дамското пардесю, с връхните дрехи, които трябва да се направят предимно ръчно и да се изпипат, както трябва.
В пенсионна възраст губи съпругата си Иванка, която през 1997 година си отиде на 71-годишна възраст. След това по – голямата част от годината той прекарваше в село Шумата, в родната си къща, където заедно с нашия баща Илиян Друмешки я реставрираха, изкупиха делове от братовчедите, за да остане тя във фамилия Друмешки.
С реставрацията на кръчмата, дюкяна, на отделните части, на стаите за гости беше реставриран и един стар файтон, кабриолет, двуколка, с който неговия баща и неговия дядо поп Георги Копринков е обслужвал епархията. На времето са обслужвани с конски впрягове, а не с превозни средства.
Аз, като негов внук, също имам афинитет към тези превозни средства, с конски впряг. И такива колекционирам, и съм вносител над 20 години. Аз съм един от най-големите колекционери в България на превозни средства с конски впряг, различни европейски файтонни модели. Това е наследство от дедите ми, от фамилия Друмешки.
Дядо Иван Друмешки до 95-тата си година се труди активно в неговия роден дом, къщата му в село Шумата. Гена на цялата фамилия показва през годините, че той не е единствения дълголетник във фамилията. Той се е метнал на неговата леля – Мария Друмешка /Кошова по мъж/, която също достига до 100 години.
“Ние сме три поколения, които пазим паметта на рода Друмешки”, завърши разказа си за славната история на Иван Друмешки, който на 12 октомври навърши 100 г., неговият внук Ивайло Друмешки.
Зареждане ...
