ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ СЕВЛИЕВО
През тази година Историческият музей проведе редица инициативи по повод кръглите си годишнини – 70 години от създаването си и 100 години от началото на музейното дело в града. Част от тях е и отпечатването на сборника с научни статии „Селви, нахия Хоталич“.
През 2010 година Община Севлиево и Исторически музей Севлиево организираха Национална научна конференция „430 години Севлиево град“. В нея взеха участие водещи специалисти по история на българските земи през османския период. Публикуваните в книгата материали са в резултат от конференцията.
На първо място това са преводачите от османотурски проф. Стефан Андреев, проф. Красимира Мутафова, доц. Румен Ковачев. Публикацията на проф. Стефан Андреев: „Османски документи за Севлиево и Севлиевския край – архивни единици, обем, видове и тематични кръгове“, е изградена върху османски документи от ХVI – XIX в., пазени основно в българското хранилище на „Ориенталския отдел“ на Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ и в Истанбулския архив към Генералната дирекция на държавните архиви на Република Турция. Представените извори включват различни типове документи – единични и масови. Те взаимно се допълват и разкриват документални свидетелства за административната, стопанска, социална, демографска и религиозна характеристика на региона.
„Ислям и християнство в Севлиево (Серви/Селви) и османската документация от ХVI – ХVIII в. (За някои спорни въпроси относно ранната история на града)“ е заглавието на статията на проф. Красимира Мутафова.
Освен спорните въпроси около появяването и името на града, проф. Мутафова проследява и измененията в етнодемографската картина на Севлиево, как се преобразува от предимно мюсюлманско до голямо селище с преобладаващо християнско население.
Доц. Румен Ковачев от Националната библиотека публикува някои данни от „Османският кадастър за Севлиево и околните поселения“. В статията се анализират данните, които се отнасят за нашия край, като част от Никополския санджак, в който са регистрирани 986 села и 13 големи селища от градски тип. Сведенията са главно за численост и етнически състав на населението, което пряко се отразява в данъчните регистри. Статията е интересна и със сведенията, при анализа на които се проследява изземването на функциите на селището Хоталич от Серви.
Ст. н. с. д-р Христо Темелски в своята статия „Мнения за заселването и името на град Севлиево. (По въпроса за заселването и името на град Севлиево)“, прави преглед на различните мнения на историци и краеведи за ранната история на града и за значението на името му.
На историята на Севлиевският край през османския период е посветен и материалът на Кръстьо Йорданов „Селища с войнушко население в Севлиевския край през първата половина на XVI в.“. В този материал се разглежда статута на немюсюлманското населениe (т.нар. рая) със специални задължения – войнуците. Това е военизирано християнско население, което завоевателите запазват, като я нагаждат към нуждите на своята държава. Според османските документи селата Градище, Сърбе (дн. Малък Вършец), Крамолин, Сухиндол са селищата с най много войнуци.
На „Нахия (каза) Хоталич/ Селви през османския период“ се спира Петко Недялков. За севлиевци той е добре познат изследовател на темата. В статията си той отново разглежда множеството османски документи, които илюстрират западането на селището Хоталич и обосновава мнението, че името на средновековната крепост се запазва само като наименование на административна единица.
Статиите на Ивета Миленова и Надежда Ботева от Исторически музей Севлиево допълват картината на живота през османския период. На „Батошевския мъжки манастир „Успение Пресвятия Богородици“ и април 1876“ е посветена статията на Ивета Миленова. Авторката припомня ролята на светата обител в подготовката и хода на въстанието. Ако прочетете материала на Надежда Ботева „Първият българин ханджия в Севлиево“, ще разберете неговото име, както и това къде се е намирал ханът му.
С историята на Севлиево непосредствено след Освобождението ни запознава Найден Петров – тогавашният директорът на Музея. Неговият материал „Из отчетите на севлиевските окръжни управители 1887-1897“ стегнато и систематизирано се спира на поминъка, образованието, пътищата и демографията в този период.
„Македоно-одринското дружество в Севлиево 1900-1902 г.“ е заглавието на статията на доц. д-р Цветолюб Нушев от Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“. Достъпът на доц. Нушев до архивния фонд на Националната библиотека прави материалът му много ценен, както за любителите на историята днес, така и за изследователите в бъдеще.
Статиите в сборника са особено ценни, защото голяма част от тях са публикации на извори, които стигат до севлиевци за първи път и до които нито има свободен достъп, нито към момента някой има нужната квалификация, за да ги ползва.
Сборникът „Селви, нахия Хоталич“ се предлага в Хаджистояновото училище.
Зареждане ...
