МИЛКА ДЕШЕВА
На 23 октомври в пенсионерския клуб се носеха необичайни аромати, но не на парфюм или перилни препарати, а на лучени манджи топъл хляб.
В германския град Ваймар всяка година се провежда фестивал на лука, а в панагюрското село Бъта правят празник на шарената сол. Почитта към хляба се отбелязва на много места в България с различни празнични изяви.
Първият по рода си кулинарен полуден в селото беше организиран от читалището, пенсионерския клуб и кметството и привлече много желаещи да се включат в приготвянето на лучените манджи или да бъдат свидетели на всичко, което се случва пред очите им. Гостува и г-жа Таня Георгиева от РЕКИЦ „Читалище“ Габрово. И всички се питаха защо пък точно хляб, лук и шарена сол. Защото хлябът е основната и най-важна храна на хората от цялата планета, а лукът е царят на всички зеленчуци и на всяка гозба – мерудия. И още защото който хляб не яде, церове пие. Който на младини лудува и пирува, на старини си яде лука. Ако пък си поръсим с мерудийка каквото и да е, то става по-вкусно, по-ароматно, по-пикантно.
Хлябът! Изконният! Вечният! Нека бъде благословен! Днес почитта към хляба е много по-слаба. Всичко помним онази трудоемкост, с която е съпътствано някога производството на хляба. Мъничките житни зрънца стопанинът хвърля през есента в браздите, а земята ги поема в топлата си утроба. През пролетта нежните и дарени с магическа сила кълнчета, пробиват твърдата земя и започват да растат на воля. Благодарни към слънчевите лъчи, те пускат златен клас. И ето ги жътварите със сърпове на рамо, с паламарки и торбичка на гърба, идват. Жънат класове, правят ръкойки, връзват снопи, които правят на кръстци. Откарват ги на хармана и започва вършитбата с дикани. Отвятото жито се откарва на „уденца“ (крушевски диалект), където се смила. Чак тогава стопанинът може да си отдъхне. Бялото злато е вече в чувалите, а след това в раклата или в гьоза. Идва ред на стопанката, която ще замеси квасника. Десетки пъти ще преметне през ръцете си голямата топка тесто, докато започне да пуска мехури. След втасване, ще го премеси и ще го сложи в тавите да втасва отново. А да се опали пещта, така че хем да не изгори хляба, хем да не остане суров, си е деликатна работа.
И ето че заготовките за пилешката кавърма, за които се погрижиха Анка Ангелова и Севинч Азис, са вече на котлона. Кавърмата става много вкусна с обилно количество праз лук, моркови, червени чушки, гъби, сметана, топено сирене и разбира се – пилешки гърди. Готвенето се ръководи от г-жа Ценка Цонева. Шеф готвач е секретарят на читалището г-жа Ирина Савова, която вече се е заела с приготвянето на лучника. А помощник шеф е отговорничката на клуба Мима Домбай.
През време на готвенето присъстващите с интерес изслушаха историята на лука, който за първи път е бил произведен в Азия през XVI век. Многообразието от видове – кромид, кабасуан, воден, праз лук, чесън – зимен и летен, левурда, е познато на всички. Не само чесънът, но и кромида е антиоксидант, съдържащ витамините К, С, В, а смес от настърган лук и мед е противогрипен народен илач. Лютивината на лука можем да намалим като го сложим за 10 минути във фризера или за 1 час в хладилника. А беленето става по-лесно под тънка струйка вода.
Фестивалът на лука в град Ваймар води началото си от XIX век. Камари с лук, плетеници от лук, украсени с полски цветя, ястия от лук, както стари традиционни, така и нови модерни, музика и разбира се – черна бира „Пилзен“, веселят местните и гостите цели три дни. Главното развлечение е карнавалът, в който участват само тези, които са облечени в костюм от лук. Кулминацията е избиране на лукова кралица и луков крал. На кралицата се пада честта, заедно с кмета на града, да разреже луков тарт и да се почерпят гостите. Емблемата на града е лучената супа. Предлагат се хляб с лук и бекон, лучници, маринован и печен лук, сметанови палачинки с лук. Не са малко и десертите с лук, като лук с пудра захар, лукови пастички, луков сладолед и др. И накрая, за премахване на миризмата от лука в устата, може да се дъвче листенце магданоз или орехови ядки.
Мерудия, ръсеница, шарена сол, това е наименованието на една и съща подправка, която обикновено съдържа: сол, кокоша чубрица, червен пипер, сминдух, царевично брашно, смлени печени тиквени семки, канела, индийско орехче. Съставките се подбират по вкуса на домакинята. Важно е в какво се поднася шарената сол. Традиционни и подходящи са дървените и керамични съдове, в никакъв случай кристални. Шарената сол е ритуална храна и една от визитките за България.
А лучникът е почти готов. Много праз лук, леко задушен, кисело мляко, яйца, масло, обилно количество сирене. Добре изпечен, бухнал, той се хареса на всички.
И ето я гурме чинията за всеки. Пилешка кавърма, парче лучник, две хлебчета, парче от красивата, специално приготвена за празника, погача, шарена сол, сирене. За отличната аранжировка на чинията специална заслуга имат хрупкавите ароматни лучени рингове. За десерт – малеби.
А слънцето вече клони към икиндия. Навън леко шумолят босите нозе на есента, която сякаш незабелязано влезе вътре. В жълто-оранжева рокля, със златно жълта коса и корона на главата – тя беше заобиколена от малки и големи декоративни тикви. Кошница, пълна с плодовете на есента, допълва тази пъстра палитра. От малко керамично менче с надпис България, надничат все още свежи и зелени листа от здравец. Доволни, хората си тръгнаха душевно и физически обогатени.
Тръгнах си и аз. По пътя
„… Шипков храст, в червено облечен,
закачливо ме дръпна.
Врабчо от храсталака изхвръкна.
Патриот е голям, не мигрира в чужбина.
Тук си умира, в свойта родина.
На осиротелия гол орех
кълвач зачука.
Е, от нищо не му пука.
Нали си има за зимата
топла хралупа.
Не го е грижа, че нейде
старица ридае: кой градината ще прекопае.
Кой печката ще запали.
Внуците са в чужбина.
И синът й вчера замина.
После с престилка изтри
насълзени очи,
бръкна в пазва и извади,
познайте какво?
Надежда за по-добри дни.“
Зареждане ...
