МИЛЕНА ТОТЕВА
Първи ноември е обикновен ден за другите народи, но за нас, българите, е специален ден – Ден на народните будители. Така започна своето обръщение председателят на клуба на пенсионера „Васил Левски“ в гр. Севлиево – Христо Мирчев, към присъстващите членове в салон 2, който беше пълен. Присъстваха и членове на клуба бивши учители сега пенсионери. Той припомни, че празникът се чества от 1923 г. с прието изменение и допълнение на Закона за празниците, прието на 13 декември 1922 г. от 19-то Народно събрание, по предложение на тогавашния министър на народното просвещение Стоян Омарчевски, в правителството на Александър Стамболийски, с което е прието 1-ви ноември да се чества като празник на Народните будители. От 1-ви ноември 1923 г. с указ на цар Борис III е обявен за общонационален празник в памет на заслужилите българи. Забранен e през 1945 година от правителството на Отечествения фронт. Честването му е възобновено със Закона за допълнения Кодекса на труда, приет от 36-тото Народно събрание на 28 октомври 1992 година, когато е обявен за официален празник за Ден на народните будители и за неприсъствен ден за всички учебни заведения.
В полумрака на нашето минало се откриват фигури на българи, които с увлечение и със самопожертвователност са служили на народа си, не са пожалили сили и младост, за да положат основите на нашия културен и политически живот. От българското Възраждане и Паисий Хилендарски до наши дни се редят светли и лъчезарни образи на големи културно-обществени дейци, далечни и близки строители на съвременна България – Свети Йоан Рилски, Софроний Врачански, Неофит Бозвели, Григорий Цамблак, Неофит Рилски, Васил Априлов, Петър Берон, Христо Ботев, Васил Левски, Кочо Честименски, Георги Раковски, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Райна Княгиня, Добри Чинтулов, Любен Каравелов, братя Миладинови, Добри Войников, Иван Вазов, Васил Левски, Петко Славейков и още стотици радетели за българско самопризнание – книжовници, просветители и борци за национално освобождение, съхранили през вековете духовните ценности на нацията и нейния морал. Будителите са духовната спойка на нацията ни. Всички български граждани имаме основание да се гордеем с възвишената си българска готовност. Със читалищата, където се формира съзнание за общобългарски общност. В най-съкровените кътчета на нашето национално съзнание стои символа на българския дух и морал. Българското общество и в този момент има осъзната потребност от съхраняване на най-ценното ни обществени и национални традиции. Има нужда от ново будителство и развитие на българските родолюбиви, просветни и граждански добродетели.
И днес, в съвременна България, има будители, които са учителите, журналистите, писатели, режисьори, певци и други. Хора пазещи и продължаващи традициите, за да оцелеем като народ и нация. Тези, които съхраняват народния дух, писменост, фолклор, бита и постиженията на нашия народ. Тези, които учат децата ни на ценности, четмо и писмо – българските учители, които правят българи. Без своите морални и духовни опори, народа ни не би могъл да преодолее трудностите в настоящето и да се подготви за бъдещето.
Присъстващите в клуба пенсионирани учители получиха по саксия с цвете – за жените, и бутилка вино за мъжете. А те от своя страна почерпиха всички. Сред тях бе и Кръстина Черкезова, направи паралел с миналото и сега, за учениците някога и сега, за уважението към учителите и училището в миналото и сега, за възпитанието на децата сега и за родителите им. Подчерта, че учител се раждаш. Че професията учител е за цял живот. Дори и пенсионери, учителите си остават учители. Поетесата и пенсионирана учителка Минка Вачева ни поздрави с нейни стихотворения, едното от които бе „На учителя с любов“. Тотка Георгиева и Анелия Ганева също прочетоха свои стихотворения. Дешка Раева благодари за честта и уважението на ръководството към пенсионерите – членове на клуба, и прочете стиховете, по които Росица Кирилова изпя песента „Учителко любима, добър ден!“. Поетесата Христина Борисова също прочете свои стихотворения.
Зареждане ...
