Поредният за тази година, но първи по своя обем, многопластовост, разнообразност и всеобхватност на теми, е излезлият преди броени дни сборник „Севлиево през вековете. Исторически измерения, събития, личности“. Това е третото за тази година научно издание, с което музейните специалисти отбелязват 70 години от създаването на историческия музей и 100 години от музейното дело в града. На неговите повече от 500 страници, близо 30 учени и целият музеен колектив са представили докладите си, които изнесоха на едноименната научна конференция. Тя се състоя в края на месец септември.
Уводният материал е на директора на Севлиевския музей – Ивета Миленова, със заглавие: „70 години от създаването на Исторически музей Севлиево. 100 години от началото на музейното дело в града. Ретроспекция и переспективи“. В него тя припомня, че началото на музейното дело в Севлиево е поставено от учители от Севлиевската гимназия, създали музейна сбирка. Първият експонат е регистриран на 4 март 1924 г. в специално създаден опис – книга, която днес се съхранява във фонда на музея. Исторически музей Севлиево е формално създаден като институция през 1954 г. с назначаване на първия уредник. Днес колекциите на музея съдържат близо 50 000 културни артефакта. Ретроспекцията продължава с описание на постоянните експозиции „Археология“ и „Възраждане“, които се помещават в старото Хаджистояново училище (1844 г.). Тези експозиции включват много от най-ценните археологически артефакти, както и реликви от предосвобожденската история на България. По нататък в материала се обръща внимание на останалите експозиции. Експозицията „Кожарският занаят в Севлиево” е представена в Табаханата (1873 г.). Дандоловите къщи, архитектурно-възрожденският комплекс (1870 г.) е сграда с интериор от епохата на Възраждането. Част от културното наследство на Севлиево се съхранява в залите на Художествената галерия и Музеят на съвременното изкуство, които са част от структурата на музея. В обширния си материал Ивета Миленова се спира и на труда на археолозите от музея, които вече 45 години извършват археологически разкопки на хълма Джевизли бунар.
Конференцията имаше и международно участие в лицето на доц. д-р Кирил Маринов от Лодзкия университет, Полша. В своята статия: „Щрихи към образа на планината Хемус в „История“ на Никита Хониат“ той прави ретроспекция на фундаменталния труд на византийския историк, от която се вижда, че в античността и средновековието Хемус/Стара планина играе значителна роля в
началния етап от съществуването на българската държава, която е възстановена при края на XII век. Това изрично се доказва от комплексния анализ на избрани фрагменти от „Историята“, написана от Никита Хониат, виден византийски сановник от края на XII и началото на XIII век.
В сборника има две статии, които разглеждат археологически находки от Севлиевско. Статията на проф. Константин Тотев анализира двата златни пръстен-печати от крепостта край с. Градница, а Надежда Ботева от Севлиевския музей спира вниманието си на един рядък паметник от XIII-XIV в. Става дума за византийска кадилница от този период, която е открита в с. Ряховците.
Познатият севливски краевед и историк Петко Недялков участва в конференцията с два материала. Единият е посветен на сведенията, които дава турския пътешественик Евлия Челеби за Севлиевския край. Вторият материал: „Дроздовският стрелкови полк в Севлиево 1921-1924“ е посветен на белогвардейците, разквартирувани в града в този период.
Най-много учени от различни институти, музеи и университети разглеждат материалното православно наследство – църкви, църковна утвар, икони, дърворезби. Дарина Бойкина от Института за изследване на изкуствата към БАН участва със своя статия за интересна църковна утвар. Авторката се фокусира върху дървена кутия с форма на книга за кръст, която произхожда от Севлиево. Днес предметът се съхранява в Националния историко-археологически музей в София, под инвентарен номер 3549. Върху вътрешната част на капака е изобразена сцената „Успение Богородично” и може да се припише на тревненския зограф Захария Цанюв. Авторката датира кутията за кръст между 1850-те и 1860-те години и най-вероятно е бил използван от пътуващ монах от Батошевския манастир „Успение Богородично“.
На тревненските майстори и техните творби са посветени статиите на Люба Цанева от Трявна, на Мариела Стойкова от Националната галерия и на Ивета Миленова от Севлиевския музей. Иконите, публикувани от тях, някои от които за първи път, са паметници на възрожденската ни култура от най-високо ниво. Голямата част от тях се намират в църквата „Св. Пр. Илия“ в Севлиево, както и в Историческия музей. И ако статиите на първите две изследователки са по-скоро изкуствоведски, то Ивета Миленова в материала си се спира и на видни севлиевци от времето на Възраждането и техните житейски истории, които са пряко свързани с историята на иконата “Света Богородица Милостива и Златоточива с чудеса“, нарисувана през 1842 г. Жана Пенчева от Югозападния университет в Благоевград разглежда сцените на Сътворението в дърворезбените иконостаси на Батошевския манастир, църквата „Св. Пр. Илия“ в Севлиево и църквата в „Св. Троица“ в Бериево.
Два от материалите са свързани с църквите като архитектурни паметници. Статията на Симеон Йонков е посветена на църквата в „Св. Великомъченик Димитрий“ с. Търхово, а тази на Павел Цанев на църквата в „Св. Безсребреници Козма и Дамян“ с. Хирево.
Венелин Бараков от Дряновския музей пише за моста на Кольо Фичето. В своята статия той търси влиянията на традициите от древността върху мостостроителството през Възраждането.
Много професионално, доц. д-р Ангел Николов от Софийския университет ни запознава с документални свидетелства от Руско-турската война 1877-1878 г. Това са спомените от пребиваването им в Севлиево на руските офицери Всеволод Владимирович Крестовски, Владимир Петрович Гамулецки, Василий Иванович Немирович – Данченко и ген. Павел Владимирович Карцов.
Мирослав Тошев ни запознава със състоянието на земеделието в Севлиево през 1895 г. Представените материали от Рапорта на земеделския надзирател ни дават многолика, подробна и съвсем конкретна информация за икономическия живот в Севлиевското окръжие през 1895 г. Тя се явява богата база данни за най-различни справки по стопанските въпроси на района.
Не по-малко интересни са материалите на изследователите, които се спират на отделни личности, пряко свързани със Севлиево и са оставили своята следа. Христо Калистерски разглежда връзките на Цанко Дюстабанов с нашия град, Анелия Кесарева се спира на родствените връзки между опълченците от Севлиевско. В своята статия тя разглежда родовете Зуреви, Драгошинови, Москови, Пешеви/ Минчеви. Георги Костов от Севлиевския музей припомня на читателите за благотворителната дейност на Григор Арабаджиев, по-късно Сливенски митрополит Иларион. Проф. Росица Ангелова запознава читателите с малко известният, но дългогодишен учител и директор на Севлиевската гимназия – Пенчо Димитров. Забравен и непознат, според автора, е и полковник Никола Данков. Той е севлиевец, основател на Картографския институт в Троян. Вяра Белева от Музея в Трявна отново ни припомня за връзката между Мара Белчева и Пенчо Славейков. Докладът на Деница Рахнева от Национален парк-музей „Шипка-Бузлуджа“ в хронологичен ред разкрива всички важни събития, белязали живота на един значим севлиевец – опълченеца Никола Драгошинов. Това се отнася, както за участието му в организацията на националноосвободителните борби, в най-славните битки по време на Освободителната война през 1877-78 г., получените отличията и тяхното значение, така и за активния му обществен живот в родния му град след края на войната. Статията на Вела Лазарова е посветена на един забравен герой от времето на Националноосвободителните борби и първите години от Освобождението. Това е историята на Григор Игнатов Доламов, една „луда глава“ участвала във въоръжени чети, които преминават в България в опит за извоюване на справедливата българска кауза за освобождение. В редовете на първото Българско опълчение той е от храбрите защитници на Шипка, чието дело заслужава признание и е в основата на завоюваната свобода.
Всеки, които прочете сборника ще разбере и за други неизвестни, но много заслужили личности, които са родом от нашия край. Такъв е Димо Димов от Кръвеник, който е един от най-изтъкнатите общественици на Шумен, Анастасия Проданова, която преминава труден път, за да достигне до учителско място в Севлиевската третокласна девическа гимназия. Жизненият път на Ненчо Христов Нейков, описан в статията на Елена Мачковска също заслужава внимание. Интерес представлява и статията на Видин Сукарев за фотографите от Севлиево, които са оставили своя следа в подготвената „История на българската фотография“.
Немълак брой статии са посветени на Новата история на нашия град и региона. Такива са материалите за началото на зъболечението, за крапецкото убийство, за водните съоръжения на Хаджикътевия род в Батошево, за убитите във войните учители от Севлиевската гимназия.
Комунистическите репресии срещу интелигенцията са предмет на изследване от проф. д-р от Софийския университет Мартин Иванов. В своята статия „Бившите хора“ трябва да се приучат да живеят по нов начин, той разглежда темата в контекста на жизнения път на почетния гражданин на Севлиево д-р Атанас Москов.
За да отбележи по подобаващ начин 70 години от основаването на Музея, от екипа му са включили в сборника и статии на свои бивши колеги. Това са материали на Йончо Панов – п рвият директор на Музея, на Симеон Симеонов – откривателя и дългогодишен проучвател на Хоталич, и на Тотьо Грозев, който отдаде целият си професионален път на Новата история на Севлиево.
Сборникът може да бъде закупен в Хаджистояновото училище. Той е пълноцветен и, както вече стана ясно, е истинско събитие за историята на Севлиево и региона.
Зареждане ...
