-А как ще коментирате разделението у нас, и в лявото, и в дясното политическо пространство?
– Ами това са вече интереси. Разделението в ДПС показа, че партията не е чак толкова етническа и силна, както някои обичат все да напомнят, че е такава….
-Аз имам предвид не само ДПС, а разделението и в БСП и в дясното политическо пространство…
-Разделя ги не идеологията, а забогатяването на едни кръговете и желанието да богатеят други…Аз си мисля, че Корнелия Нинова, след подаването на оставката, се изложи като започна да търси още корените на своята власт. Това не трябваше да се случва. Трябва да бъдеш почтен човек, след като си преценил, че загубите на партията се дължат на твоята дейност и ти си причината за тях. Сегашният временен лидер на партията беше член на Комисията по отбрана, когато бях в парламента. Мисля, че като син на бивш военен, би трябвало да е научил доста неща като справедливост. Не го характеризирам, но се надявам БСП в този си вид малко да отрезвее, да се доближи до народа, който представлява и да хване идеологията, за която е създадена някога.
-А как виждате това ляво обединение, което се създаде преди поредните парламентарни избори?
-Виждам го като не особено стабилно. Но не съм политически наблюдател, бягам от политиката, не ги следя и не участвам в тях.
-Прочетох нещо, казано от Вас, което ме впечатли: „Аз армия под 75 хиляди души няма да командвам“!
-Това беше в началото на реформата, но след това еволюирах в това отношение, защото видях, че армия от 75 хиляди души няма кой да я издържа – не само за боеприпаси, но и за храна. Но моят план беше армията в 2004 година да бъде 45 хиляди души – не цивилни и обслужващ персонал, а само боен състав. Предвиждаше се 72 бойни самолета, 16 бойни кораба, 540 танка …Днес тези числа са просто една химера..Надявам се, че армията след превъоръжаването и модернизацията си ще набъбне, защото 45 хиляди е един корпус, който може да свърши работа по отношение на отбраната.
-Предвид на военните действия около нас, като че ли зачести говоренето за необходимостта от военно обучение, от връщане на наборна служба. Възможно ли е това да стане и какво е Вашето мнение?
-За военната служба се говори от много отдавна и особено активен беше за това беше министър Каракачанов. Но той говореше за връщане в казармите на младежите. Ако трябва да се случи нова серия военна служба в нашата история, според мен трябва да има референдум. Референдум, който да реши, че се въвежда наборно обучение на войниците за какъв период – 6 месеца, една, две години – колкото референдумът предвиди. Но се съмнявам, че това ще се случи, защото бабите и дядовците ще гласуват „за“, майките и татковците по на половин процент, младежите сигурно няма да гласуват изобщо. И това, което в Президентът на Консултативния съвет заговори за нов закон за „Защита на отечеството“, мисля че е правилно. Министър Тагарев казва, че имаме такъв закон, но такъв закон ние нямаме. Тук не става само дума за въвеждане на военно обучение или резерв, както той се изрази, а за подготовка на страната за отбрана – на инфраструктурата, на населението, на техниката и прочие неща. Искрено се надявам, че военното обучение ще успее и трябва да се въведе в средния курс на нашето образование, а може и във висшия…Тогава бавно и постепенно може да се стигне и до наборна служба, но лично аз не я виждам. В края на краищата професионалната армия показа, че войниците по-разумно се готвят, макар че са много възрастни, но вече няма толкова много убийства и самоубийства, както беше в наборната служба.
-С какво се занимавате сега?
-С пенсионерските ангажименти – да чета книги, да следя електронните медии и нищо особено сериозно. Идвам си в Сенник и поддържаме колкото можем наследството от нашите родители.
-На какво Ви научи доста суровият живот на военен?
-На уважение към хората, на вслушване на хората, защото когато съм командвал полк пред мен са стояли 400 – 500 души. И когато застанеш пред строя, всяка дума ти се преценява. Научи ме на държавническо поведение и отношение. Това ми помогна по времето когато бях в парламента в подготовката на законите. Тогава внесох изменение и допълнение на Закона за ветераните, които настина вече са толкова малко. Някои не обичат да ги наричат ветерани, но те са такива. Научи ме на някаква стегнатост в ежедневието, да не го разточителствам много. Но възрастта ми вече предполага повече почивка и уважение към моето семейство. Благодарен съм на съпругата си, на дъщеря ми, на сина ми и на 6-те си внучета.
-Г-н Генерал, какво е за Вас високото отличие, което президентът Румен Радев Ви връчи, който е бил Ваш курсант?
-Наградата приемам като отговорност и голяма благодарност, защото президентът каза много силни думи по повод моята персона за времето, когато служех преди демократични промени и след тях. Ние с него се познаваме от 1986, 1987 година , когато той беше курсант, випускник в летище „Каменец“, което аз оглавявах, като командир на полка.
Аз се гордея с нашия президент и върховен главнокомандващ на въоръжените сили. Той беше първенецът на неговия випуск. След това го наблюдавах като командир на девизия в авиационния полк на летище „Равнец“. На летище София той изпълни великолепни фигури от висшия пилотаж и го признавам като много високо подготвен военен летец.
-А коя е най-голямата награда за Михо Михов?
-Най-голямата награда е когато се движа по улиците хората ме поздравяват, спират ме с желание да говорим, усмихват се на моята случайна среща с тях.
-Аз Ви благодаря за този разговор, г-н Генерал. Как да го завършим?
-Да завършим разговора като земляци. Аз уважавам Севлиевския край. Когато срещна хора имам чувството, че всеки е гласувал за мен да бъда „Почетен гражданин“ на Севлиево. И аз ги уважавам безкрайно много.
Поздравяваме се, уважаваме се. Ходя на лов и с всички от ловната дружинка сме в добри отношения. Желая им здраве и успех в лова. Когато ме срещнат севлиевци ме питат:“Как си генерале, какво правиш?“ В тези въпроси схващам желание за повече разговори за повече информация за съвременното състояние на армията и някогашното.
Зареждане ...
