Д-р Димитър Цанков е специалист с две специалности: гръдна и обща хирургия. Областите на професионални и научните му интереси са свързани със съвременните методи на лечение, роботизираната хирургия, минимално инвазивна и конвенционална хирургия на: щитовидната жлеза, млечната жлеза, хирургия на стомаха /хиатални хернии и рак на стомаха, дебелото черво, жлъчната и чернодробна хирургия, хирургично лечение на болестите на гръдния кош и белия дроб, бариатрична и метаболитна хирургия.
Д-р Димитър Цанков има специализации в: „Кралската болница“ OLV- Аалст, Белгия-лапароскопска хирургия; Болница „San Polo”- Монфалконе, Италия – лапароскопска колоректална хирургия; Clinical Hospital Center Rijeka – Риека, Хърватия; Ponderas Bariatric Center-Букурещ, Румъния – бариатрична хирургия; „Еднопортова видео-асистирана торакоскопия (VATS)” Шанхай, Китай; Сертифициран оператор на роботизирана система Da-Vinci, ORSI Academy, Белгия.
Заради висок професионализъм и отношение към пациентите, д-р Димитър Цанков е включен в националния каталог „Лекарите, на които вярваме“, специално издание на в. 24 часа за 2015г.,2016, 2021,2022 г.
За своя висок професионализъм на тържествена сесия на ОбС по случай Деня на Севлиево д-р Цанков беше отличен с „Почетен знак на Севлиево“. Наскоро той се присъедини към екипа на медицински център „Св.Димитър Солунски“ в Габрово. В интервю за вестник „Росица“, в паузата за подготовката на поредната операция в МБАЛ „Д-р Стойчо Христов“ той разказа за необходимостта от създаването на новия център за наградите и проблемите на българското здравеопазване.
-Д-р Цанков, кое налага създаването на нов медицински център в Габрово?
-Изискването на пациентите за по-голям комфорт и по-високо качество на медицинските услуги и моето виждане как би трябвало да изглежда един съвременен медицински център. Но само сградата и интериора не правят промените. Сградата трябва да се изпълни със съдържание. А съдържанието са работещите. Габрово е застаряващ град и повечето лекари са в пенсионна или предпенсионна възраст. Липсват млади лекари, които да ни последват и така се губи приемствеността в професията. Лекарите в пенсионна възраст са преуморени и обезверени в системата, имат своя философия за живота и макар и да помагат с нещо това не нещото, което хората очакват. И това се дължи на демографските проблеми, застаряването на нацията. От това се губи съдържанието, което търсим, защото няма млади напористи хора искащи да променят системата.
-Защо се стигна до това положение, д-р Цанков?
-Това е национална грешка, която няма как да бъде изтрита. Всички сътресения в здравеопазването, а то е функция на икономиката, са причина за това. Вие виждате, че Габрово не е градът, който беше. Неща, които никой не ги иска, се случват. Сега говорим за екология, за чист въздух…Ние имахме изградена тролейбусна мрежа, сега това нещо е нарязано. ТЕЦ-ът, който също беше едно добро дело, и всички се стремят да преминат към такъв тип отопление, също приключи безславно. И всичко е функция на държавата ни, която през тези години попадна на случайни, с нисък морал хора, които са неспособни да управляват, а заемат ръководни постове и това доведе до сегашното положение, а то продължава. Тази йерархична система се мултиплицира и на общинско ниво. Раздават се постове на неуки, но верни слуги на падишаха и какво може да се очаква освен провал. Липсва мисленето на хора като Пенчо Семов. Сега, който и индустриалец, с подобен ранг да вземете, виждате, че разликата е огромна. Единият е мислил за държавата и плаща външният дълг след Ньойския договор, а другите мислят лично, за себе си, за собствения си стандарт.
–Защо, според Вас, досега все се говори за реформа в здравеопазването, но тя не се извършва така, че да осигурява добро лечение на пациентите, справедливо заплащане и условия на труд на лекари и медицински сестри? Чувала съм, дори и от Ваши колеги, че това се дължи на определена група лекари, които наричат „бялата мафия“?
– Отговорът се намира в края на предния въпрос. На пръв поглед реформата е много лесно нещо, защото всичко е отдавна измислено и ние би трябвало да сме облагодетелствани, защото всички предимства и недостатъци на другите системи вече са известни. Но на практика това не се случва. Обикновеният лекар е много встрани от тези неща и не може да влияе на тях, а болниците попаднаха в ръцете на олигарсите, които имат много пари и власт.
–Но не е ли това един от проблемите за липсата на кадри във всяка една област на икономиката, в т.ч. и в здравеопазването – инвестиции в личен стандарт и инфраструктура и неглижиране на необходимостта от инвестиции в професионална подготовка на млади специалисти, в т.ч. и медици?
-Донякъде е така, защото се дават милиони за апаратура, а пари за обучение в чужбина, за да специализират там – няма. Първата стъпка на всяко начинание е образованието. Габрово има тази изключителна възможност за специализация на медици в болницата в белгийския град Аалст ( Кралската болница), която е една от първите болници в Европа. От там имаме възможност да черпим много неща, но липсват вече хората, които да направят организацията и постепенно това безценно за Габрово благо започва да заглъхва. Смисълът на пребиваването там е да донесеш нещо тук, в България и да го реализираш. А това нещо не се случва.
Проблемът с кадрите е голям. В Габрово, а и в цялата област няма лекари от всички специалности, почти всички колеги са на моя възраст, а ние сме накрая.
-Доктор Цанков, имате ли оптимизъм, че реформата в здравеопазването у нас, най-сетне ще се осъществи? Питам, защото всички партии в предизборните си програми обявяват, че здравеопазването е една от приоритетните им политики, но то после пак остава на заден план!
– Приказки по проблема слушам 15 г и никакъв резултат, никакъв опит за решение. Това все някога ще се случи, но е бавен процес, това е еволюция. Трябва да се натрупа критична маса от хора, които мислят по одобен начин и те да станат болшинство. И сега има хора, които имат добри идеи, но те са пръснати като мнение. Има компетентни хора, не само в медицината, но те са малцинство и се задушават от заобикалящата ги простащина. Трябва да се натрупа критичната маса хора, които мислят по еднакъв начин и те ще променят системата, но това е бавен процес. Да не си правим илюзия, че нещата ще започнат от утре.
-Вие сте от лекарско съсловие, Вашият баща беше лекар, а Вие, кога решихте да ставате лекар?
-Когато бях вече в Гимназията. Това са годините, когато човек започва да се осъзнава и да поглежда и към бъдещето. Но още като дете по-голяма ми част от контактите ми са били в болницата, покрай баща ми. На мястото на втора поликлиника имаше една малка сграда -Медсан част, в която околните предприятия имаха своя „медицински център“. Там съм се запалил за тази професия, като съм виждал отношението на лекарите към пациентите и обратно.
Става въпрос за лекарите, които носят инерцията на добродетелите на техните колеги от преди 9 септември 1944-та година. Когато е имало държава и нашето здравеопазване е било равно със здравеопазването в цяла Европа. Когато нашите професори са специализирали в Германия, в Австрия и са успели и да предадат знанията и квалификацията си на следващото поколение.
-Говорите за времето, когато е имало приемственост между поколенията ….?
-Да, и те я попиват от тези техни учители и успяват да я предадат като качество на лечението и отношение към пациентите на следващото поколение.
-Вашият баща какво Ви е казвал за лекарската професия?
-Казал ми е, че медицината иска много четене. Той почина твърде рано, когато аз бяха в трети курс в университета и нямахме много време да говорим професионално. Това винаги много ми е липсвало.
–Но кое е нещото, което Вие сте разбрал, че трябва да притежава един лекар, за да бъде добър и да има доверието на пациентите?
-Запомнил съм уважението, което имаха хората към това съсловие. Това се е набило като съвсем малък в съзнанието ми. И вече като по-голям, когато съм влизал болницата в Габрово и съм общувал с лекари като д-р Чешмеджиев , с д-р Кръстев, д-р Петров съм усещал обаянието, с което светят! И то продължава да свети с времето.
-Има ли последователност на поведението и отношението на тези лекари към пациентите днес?
-Нещата вече се загубиха в нашето поколение, което вече е расло по време на социализма и след това идва другото поколение.
-А кога решихте да станете хирург?
-Стана случайно, защото след като завърших имаше разпределение – независимо какви са ти желанията, те разпределят да работиш някъде, където има нужда, уж. Аз имах възможността да избирам между участъков лекар в Габрово или хирург в Трявна. Аз избрах Трявна. Оказа се, че хирургичната помощ в Трявна по това време беше на ниско ниво, но хората, с които работех бяха напористи. Трявна ми даде много, даде ми тази самостоятелност да решавам сам, защото няма друг зад гърба ти. В началото не можеш сам да оперираш, но трябва да се справиш сам с диагнозата, да я поставиш точно. Като не може да се направи операцията в Трявна, трябва да изпратиш пациента в Габрово или на друго място. Но диагнозата трябва да бъде точна.
-Помните ли първата операция?
-Помня първата операция, която съм направил сам, защото не съм я виждал как се прави, но я направих само с четене по учебника, което е трудно, защото човек трябва да свикне с анатомията. Тя не беше сложна, но беше първата.
-Как се става добър доктор?
-За това рецепта няма. Първо трябва да ти е призвание, да харесваш това, което правиш. Най-добре е да превърнеш работата си в хоби, така никога няма да ти се наложи да работиш в буквалния смисъл на думата и работата никога няма да ти омръзне. На мен винаги ми е било интересно, никога не пъшкам, винаги ми е било някакво предизвикателство, така вършиш работата без усилие. Иска се голяма отдаденост. В много случаи сме потърпевши от тази отдаденост, защото други, нашите най-близки губят, за да спечели един непознат човек. Но това е пример за човешка солидарност, да дариш нещо много ценно на някого безвъзмездно.
-А как се чувствате след такива сложни операции?
– Когато ти е интересно, не усещаш тази умора или отегчение. Другите, на които не им е призвание, постоянно пъшкат, търсят оправдания, защо това не искат да го направят, искат да си ходят. Когато тези хора стават болшинство, те надделяват. Хирургията е колективна работа. Важен и отговорен е не само този, който оперира, има асистенти, сестри и санитари. Грижите са изключително важни, защото след операция човек не може сам, трябват грижи за него, а в момента грижите са катастрофирали. И се натрупват, и други проблеми с образованието, с неспазване на правилата. Сега не можеш да видиш вече сестра без маникюр, без разни амулети и червени конци по ръцете. И независимо, че им казваш, че така не е редно, това не достига до съзнанието, не се възприема. И когато това болшинство се налага, слизаме на едно по-ниско ниво. Това е функция на времето, в което живеем. Защото в другите европейки държави не е така. Като видиш дисциплината в Белгия например, разбираш, че нещо тук се е счупило. А тук също е било така. Качеството на грижите преди 9 септември 1944 година и тези, които са сега, имат огромна разлика. Тогава е имало грижи, имало е милосърдие, независимо че не е имало антибиотици и скъпи препарати за хигиена, но отношението към пациентите е било на изключително ниво и всеки е спазвал правилата.
–Има ли нещо добро от тези 45 години на социализъм, което беше продължено и развито в областта на здравеопазването?
-Доброто на социализма е инерцията от капитализма. Доброто се изтрива бавно във времето, като се изтрият хората, носители на тези ценности, които са дошли от предния строй. Качествата на онова здравеопазване са ги пренесли в друго време. Изтрива се като се изтрива поколението. Доброто беше специализацията. Но виждате ИСУЛ – Институт за следдипломно усъвършенстване на лекари. Тогава всеки лекар, преди да се яви за специалност, е работил в тази болница. Там професорите се стремят да ти предадат качествено отношение към професията. Докато сега тази болница също е на доизживяване, липсват кадри и от това, което е била, не е останало почти нищо. Това нещо го разрушава социализмът. Когато аз специализирах имаше някаква система и хора, които да те обучават. Сега на лекарите е вменено да извършват и друга дейност. И аз как да обучавам студенти – операцията ли да правя или да се занимавам с тях? Операцията върви, а обучението остава между другото. Затова сегашните студенти остават осакатени. Те не получават познанията, които съм получил аз по времето на социализма. А медицината вече е отишла много напред с този технически прогрес. Ние докато научим обикновената хирургия, тя се промени. Стана неинвазивна, всичко е с камери, роботи и тези технически промени трябва да ги следваме. Нещата се променят бързо, постоянно, ежегодно. Излизат нови методи, които правят травмата върху пациента много по-малка и операцията по-лесна за изпълнение, с много по-малко усложнения. Болницата, в която работя „ Света Марина“ – Плевен разполага с техника на световно ниво и всичко, което се появява на медицинския пазар бива внедряване максимално бързо.
-По-болни ли сме, ние българите?
-О, да! Болни сме! Но дали по-болни от другите, не знам. Заболеваемостта е сходна за различните държави, а продължителността на живота на българина е най-ниска. Имаме техниката и въпреки това, резултатите са други. Друг е проблемът – в България не може да се осъществи ранната диагностика. Заболеваемостта като честота – да речем рак на някой орган, не е по-различна от тази в Германия, Франция. Причините за рака са много дискретни, ние не ги знаем. Затова съвременната медицина разчита на ранното откриване на заболяването, когато лечението му е много по-успешно. Това става като търсим заболяването насилствено, в момент когато пациентът няма никакви оплаквания и се чувства здрав. Само тогава можем да го диагностицираме в ранен стадий. Това са така наречениете скринингови програми. Но те, за да имат ефект трябва да станат национална доктрина. При липсата на качествени специалисти, тази профилактика не може да се осъществи. Липсата на такива програми водят до там да хващаме болните със злокачествени заболявания в късен стадий, където лечението им е по-трудно, много по-скъпо и по-малко ефективно. Затова живеем по-малко, тук е голямата разлика. Има 5-6 болници в България, които могат да провеждат цялостно качествено лечение. Останалата здравна мрежа го удря на имитация и от там идват проблемите.
-А хората имат ли здравна култура?
-Нямат я. Преди е имало хора като Вас, които са се занимавали със здравната просвета, а сега такива няма. Да, по телевизиите има много предавания на здравна тема, но не всички могат да ги гледат. Най-честите наивни изказвания са: „ За какво да ходя на лекар като нищо не ме боли“ или „ не смея да отида на лекар да не ми намерят нещо“. Само, че когато нещо ни заболи, обикновено вече сме пропуснали ценно време, долу-горе около една година.
-Но сега има Фейсбук групи, в които някой предлага лечение на болести, предлага лекарства…Как ще коментирате този начин на здравна култура?
-Това е абсолютна грешка. И в закона е написано, че лекарства не могат да се рекламират. Това не е шоколад. Освен това води до заблуждение. Например рекламите за лекарства на простата. Симптомите на доброкачествената хиперплазия на простата и тези на рак на простата са еднакви. И човек не може да реши дали е болен от рак на простата или от доброкачествена хиперплазия, на която тези лекарства могат да помогнат.
-Все още ли ракът е като присъда в България или има някаква надежда?
-Не, не е като присъда, много неща са се променили и постоянно излизат нови и нови лекарства и методи на лечение, даже в съвсем кратко време. Ако погледнем 10 години назад, виждаме големите промени и напредък по отношение рака на гърдата, рака на белия дроб, рака на дебелото черво, на простата… Това са заболявания, които и в България са превърнати в хронични и човек живее с тях.
– Казвате, че е много важен екипът. Вие в екип ли сте с Вашите синове?
-Да, аз съм в екип с двамата ми сина и с медицинската сестра, с която работим вече 15 години.
-На какво ги учите, правите ли им забележки?
-Много забележки им правя. Опитвам се да разберат, че правилата са закон! Но човек сам трябва да си прокара пътя, сам трябва да се пребори. Това е трудна професия. Ние, хирурзите не си помним успехите. Ние помним неуспехите, пациентите, на които не сме могли да помогнем по една или друга причина. Тях помним. Успешните ги забравяме. Странно е чувството, че когато се събуждаш първата мисъл е „как е пациентът с тежкото заболяване, когото оперирах“ и тя е преди всички други мисли. Или когато звънне телефонът и видиш, че е от болницата, през мислите ти преминават тежко болните и за кой ли от тях ще е. Това са мислите на хирурга, кой и каквото да си мисли.
-Имате ли такива случаи?
-Имам много случаи. Има и успехи и неуспехи. С тежките болести не винаги печелим битката. Много са факторите. В такива случаи човек упреква първо себе си, ако мисли критично. Решението не е да се пазиш от подобни ситуации, а когато си сам със себе си, трябва да оцениш обстоятелствата критично, като не спестяваш нищо към себе си.
-Кое е най-голямото благодаря за Вас?
-Естествено отношението на пациента, не е материалното. Да са доволни хората.
-А как се чувствате тук, в севлиевската болница?
-Добре. Изключително ми е приятно. Колективът е страхотен, условията са перфектни, прекрасни.
Материалната база на болницата е много добра. Общината помага изключително много. Можем да Ви покажем операционните, такива операционни няма в областта. Това е факт. Но няма ги младите хора. Пак се връщаме към кадрите, защото те пълнят със съдържание дейността на болницата.
-Как да се привлекат младите хора, според Вас?
-Всичко става по един начин – с материален стимул. За да напуснеш едно място и да се преместиш тук, трябва да е по-привлекателно от другото място. Но това не зависи само от самата болница. От години се говори за остойностяване на труда, но това нищо не става. Олигарсите искат да вземат всичките пари и тези, които вършат истинската работа не са доволни. В частните болници заплащането е много по-добро, затова те привличат добрите специалисти. При тях има доплащане на услугите и от там остават доста пари в лечебните заведения, които могат да бъдат разпределени.
Искам да отбележа, че такава социална болница, като севлиевската, няма! Тя е остров, друга такава в България няма – нито общинска, нито държавна, нито областна, където пациентът като влезе, не плаща абсолютно нищо. Дори скъпоструващи консумативи, които се плащат от пациента, както е записано в закона, тук не се заплащат, а се поема от болницата и Общината. Общината стои съвсем близо до болницата. И кметът, и Общинският съвет, цялата общност, заедно с главния лекар на болницата д-р Цеков са прозрели това, и са застанали срещу решението на държавата за благото на хората от община Севлиево. Да подариш на жителите на един град, на пациентите, които не са само от Севлиево, но и от съседните градове, е нещо изключително! Не съществува друга такава болница в България!
-Как приемате наградата, носител на отличието „Почетен знак на Севлиево“?
-Трогнат съм от това признание. Аз винаги съм бил свързан с този град. Тук съм роден. От тук е родът на моята майка , който е свързан с историята на този край.
-Как да завършим нашия разговор, д-р Цанков?
-Оптимистично. Трябва да гледаме напред. Знае се, къде са проблемите, диагнозата е поставена и трябва да се действа в тази посока. Остава лечението, което не е лесна работа. Ако може, за предпочитане е с хирургически прийоми – туморът трябва да се изреже! Ако Законът за здравето в България беше наред, нямаше да ги има тези сътресения с кадрите. Надеждата е в младите!
Зареждане ...
