Днес светът ще отбележи Международния ден на доброволеца. За първи път той се чества през 1985 г. по инициатива на ООН, когато световната организация приканва правителствата и неправителствените организации от всички страни да изкажат уважението и благодарността си към доброволците и да дадат по-голяма гласност на дейността им.
На този ден обществото отдава почит към хората, които с безвъзмезден труд помагат за подобряването на живота на уязвимите и нуждаещите се от помощ.
Безвъзмездната помощ е една от основите на цивилизацията. Тя е акт на даряване на знание, умение, ресурс от всякакви хора към хора в неравностойно положение, животни, различни каузи. Това е акт на човещина, който не търси отплата, защото е основана на един-единствен принцип – даряването носи щастие.
Склонни ли сме ние, българите да отделим от времето, от усилията си, за да се научим да помагаме в трудни моменти напълно адекватно за да спасим човешки живот, независимо при каква ситуация? Възползваме ли се от възможностите, които държавата в лицето на Асоциацията на доброволците в България предоставя за обучение? По темата разговаряхме с Пенчо Младенов, ръководител на Доброволното формирование към Община Севлиево.
-Г-н Младенов, какво показват ученията на доброволните формирования, които периодично се провеждат – наскоро имаше такова край Дряново?
-Показват, че има нужда от тези формирования и че има хора, които живеят с тази кауза да са доброволци. Ние сме на команда във всяка ситуация, която изисква да се оказва помощ. Все още доброволчеството у нас не е стигнало до всеки и ни игнорират, но въпреки това вървим в правилната посока. Доказателство за това е, че Асоциацията на доброволците в България е член на Европейската асоциация на доброволците. Това означава, че действията на нашата асоциация ще бъдат координирани с Европейската и ще може да помагаме на други места в Европа. Ще може да има обмен на доброволци при нужда.
-Но случаите около нас показаха, че е необходимо не само да си там, но и да си подготвен за това, което се е случило и да може да помогнеш адекватно – имахме наводнения, пожари, изчезнали хора, тежки ПТП-та, в съседни държави имаше и земетресения…?
-Затова членовете на формированието най-напред преминават през медицински прегледи, специално обучение в центровете за обучение на пожарната и чак тогава може да се каже, че доброволецът е готов за оказване на помощ. Периодично през годината се правят такива занятия, които ни усъвършенстват, за да бъдем подготвени. На всеки един доброволец се предлагат облекла, защитни униформи, които да бъдат в негова защита.
-За съжаление животът ни поднася почти ежедневно ситуации, в които се налага да окажеш помощ на пострадал, докато дойде професионален екип.
-Имали сме доброволци, които пътуват с личната си кола, виждат катастрофа и отиват да помагат. Нашите хора помагат във всяка ситуация. На тях просто им идва от сърце. Имали сме случаи, когато доброволците виждат пожар, спират колата и отиват да гасят без да са специално организирани. Имаме доброволци, които помагат при издирване на хора и т.н.
-Аз си мисля, че всеки човек трябва да има елементарни познания за оказване на първа помощ, защото не се знае, кой в какви ситуации ще изпадне…
-Затова се водят такива курсове и обучения за нашите доброволци. Те са организирани от Асоциацията и от Общината, за да може този човек да има такава начална подготовка, която да му помогне да се справи със ситуацията до пристигането на организираната помощ. Но, за да бъдем напълно оборудвани и готови за оказване на помощ се нуждаем от техника, предпазни средства, защитни облекла, които могат да ни дарят големите фирми в града. Ние не искаме пари, но всеки, според своите възможности и желание, може да ни закупи и да ни дари. Те са толкова необходими, колкото и желанието да помогнеш.
-Говорим за знания, за умения, за готовността да окажеш безвъзмездна помощ. Това са качества, които трябва да се възпитат най-напред в семейството, а след това да се надградят в училището, в университета, но като че ли за това се сещаме само при нещастен инцидент?
-Те напълни липсват в младите, те са много агресивни и и примерите в софийските молове доказват това. За много от тях думата доброволец не звучи сериозно. Чувал съм и млади колеги да казват: ”Какви доброволци, не ни занимавайте с глупости!” Съвременната младеж живее капсуловано в Интернет общности и не ги интересува какво става наоколо.
-Т.е учим си уроците по трудния начин, тогава когато на нас ни се случи нещастие!?
-За съжаление е точно така. Знаете, че направихме кампания за набиране на доброволци за нашето формирование, но тук, в Севлиево почти нямаше интерес към нея. Ние сме 19 човека, имаме квота за 27, но никой не проявява интерес. Тук цари някакво спокойствие, всеки си мисли, че на нас няма да ни се се случи. Дай боже, да е така, но…!
Искам да благодаря на другите, които имат сърце и желание да помагат безвъзмездно, и са членове на нашето Доброволно формирование! Дано те да са пример и за още млади хора, които да се включат в него, за да изпитат удовлетворението от това да помагаш и спасяваш живот.
Зареждане ...
