ПРОФ.Д.Н.ВЕНЕЛИН ТЕРЗИЕВ
Светът преживява сериозни трансформации почти във всички сфери – политическа, икономическа, социална, екологична. Предизвикателствата и преходите, пред които сме изправени, са непознати и нямат аналог в досегашното ни развитие. Съчетанието на икономически и социални неравенства при използването на изкуствен интелект, чрез който хората разкриват нов цивилизационен модел. Всичко това създава изключителни трудности в осигуряването на равномерни и съответстващи на някакви стандарти преходи, които могат да ползват всички. Пораждат се парадокси, които отварят ножицата на различията твърде много, за да се счита възможен бъдещият преход с относително равномерно темпо. В концепцията за устойчиво развитие се търси интеграция между трите основни стълба на глобалното развитие – икономически, социален и екологичен. Нито една от системите, определящи тези три основни стълба, не е в състояние да осигури устойчивост, но и формалната им интеграцията също няма да е достатъчно успешна. Необходима е модерираща среда, която да осигури тяхното взаимодействие. Необходима е среда, която да създаде разбираемост както вътре в самите системи, така и в тяхното взаимодействие с останалите системи. Отговорна за това взаимодействиe е системата на образованието. Единствено образованието може да даде знания и умения, както и да формира компетентности, които са необходими за управлението на устойчивото развитие, и за експлоатацията на глобалните ресурси. В началото на възникване на концепцията за устойчиво развитие се смяташе, че тя се отнася единствено за опазване на околната среда. Постепенно се разбра колко едностранчиво е това схващане и днес вече никой не говори просто само за околна среда. Днес се търсят релациии в общите трансформационни взаимнопроникващи преходи, които обхващат икономическите и социалните аспекти, в контекста на необходимостта те да осигурят опазването на околната среда. В употреба влиза концепцията за устойчиво образование, което се стреми да подготви хората да разберат и да се справят с комплексните предизвикателства на съвременния свят, в това число да ги подготви с необходимата последователност, постоянство и устойчивост на знания, умения и компетенции за участие в процеса на устойчивото развитие.
Подготовката за бъдещето изисква преосмисляне на образованието, модернизация на обучението и промяна на моделите, за да се създаде култура на устойчивото развитие, която ще формира възможностите на всеки индивид да бъде сред движещите сили. Превръщането на ученето, насочено към екологичния преход и устойчивото развитие в приоритет в политиките и програмите за образование, и обучение, е най-важната част на тази промяна. Промяната на модела е бавен процес, но са важни стъпките, през които той преминава, за да бъде изпълнено цялото образователно пространство от духа на Образование за устойчиво развитие – от финансирането, през оборудването и свободата на учащите за включване им в процеса, до подкрепата на учителите и симбиозата между формалното, и неформално учене.
Най-важните умения, които са необходими за следващите генерации, за да бъдат реални участници в процесите на устойчиво развитие, са преносимите и мета уменията. Разбирането кои умения ценят работодателите е от ключово значение за устойчивото развитие и за преодоляване на недостига им. Способността за учене се очертава като най-търсеното мета умение. Работодателите все повече търсят кандидати, които демонстрират силно желание за учене и притежават ясно разбиране за това как да развиват нови умения. Други много търсени умения включват анализ на данни, дигитално сътрудничество и планиране на събития и програми. Две трети от длъжностите, които не са свързани с информационни и комуникационни технологии, вече изискват цифрови умения. Дигиталните умения стават почти универсални. Анализ на данни, графичен дизайн и разработване на анимации – са в нарастващо търсене. Безспорна е важността на зелените умения като корпоративна отговорност, екологично инженерство и екологични компютри. Динамиката на трансформациите на различните системи и търсенето на новите умения поставя сериозния въпрос за квалификацията на учителите и преподавателите, които са отговорни за формиране на знанията, уменията и компетентностите на младите. Квалификацията, преквалификацията, както и промяна на модела на обучение на преподаватели и учители в университетите, е сериозно предизвикателство пред Образование за устойчиво развитие.
Прилаганият в България образователен модел е твърде далеч от необходимостите на образование за устойчиво развитие. Независимо от факта, че опазването на околната среда се изучава и като самостоятелен предмет, и в комбинация с някои други дисциплини, то философията на образованието за устойчиво развитие тотално отсъства от българската образователна система. Информационната наситеност на учебните програми и учебниците, които дават сепарирано академично знание, не позволява на учениците да разгърнат творческия си потенциал, да осъзнаят общите проблеми, да ги свържат и оценят комплексно, да формират у себе си мотиви, поведение и разбиране в тяхната цялост. И дори при съществуващата диференцираност в обучението не се формират важни за реализацията на младите хора умения. Изследване на Института за пазарна икономика показва, че почти не се подготвят кадри за най-търсените професии в България, които се изискват, дори без да се съобразяваме с концепцията на Образование за устойчиво развитие. Проучване сред ученици в средното образование и студенти показва неудовлетвореност от уменията, които успяват да формират учениците в училище: На отворен въпрос какви са според тях най-важните умения, които трябва да притежават, за да се реализират на пазара на труда, младите хора отговарят: самочувствие и мотивация – 20%; финансови знания – 5%; говорене пред публика – 2%; гъвкавост в работата – 4%; продуктивност – 1%; работа в екип – 68%; знания за околната среда – 8%; дигитални технологии – 10%; подготовка за обучение в университет и срещи с представители от различни браншове – 1%; социална реализация – 5%; умелост – 3%; търпение – 1%; – емпатия 5%; да можеш да се оправяш с документи, сметки и т.н. – 5%; критически мислене – 10%; симпатия -1%; прости човешки взаимоотношения – 1%; комуникация – 89%; реторика и език – 1%; гражданско образование -1%; лидерство – 10%; решаване на проблеми – 4%; емоционална интелигентност – 1%.
Младите хора сами достигат до извода за своята неподготвеност за живота и за реализация на пазара на труда. В същото време в прилагания образователен модел има голяма тежест на информация и данни, които са твърде променливи, за да се възпроизвеждат от учениците, вместо те да бъдат научени да анализират и оценяват. Развиват се специалности, които не се търсят на пазара на труда или формират незначителен дял от него. За устойчиво развитие в средното, дори във висшето образование не се говори. Отново знанията се диференцират по теми, без да се свързват и още по-малко да се хармонизират – да се потърси синергизмът в тяхното взаимодействие. Това е причината на един съвсем не сложен за времето, в което живеем, въпрос „Кои са основните стълбове на устойчивото развитие?“
Образование за устойчиво развитие дава възможност на хората да се справят с промените, но така също трябва да им даде възможност да оформят промяната. Иновациите в Образование за устойчиво развитие са тясно свързани с новите умения, учебните програми, методите на преподаване и инструментите за прогнозиране, които трябва да се превърнат в основен измерител за качествено образование. Прилагането на модела на Образование за устойчиво развитие е създаване на нова култура на учене не само в училище и университета, но и през целия живот. Единствено тогава може да се твърди, че човешкият ресурс е осъзнал ролята си на водеща сила в процесите на устойчивото развитие. Трябва да има връзка между образование и реалност. Реалността е, че световната икономика е технологична и това трябва да определи модела на образователната система и моделите на обучение.
Зареждане ...
