Татяна произхождала от богат и знатен римски род. Баща й е бил дългогодишен префект на Рим. Дълго преди тя да се роди, цялото му семейство приело християнството. Татяна била добра, богобоязлива и смирена девойка, която се обрекла на целомъдрие и праведен живот. Тя била обявена за дякониса – човек, който служел на ближните, по свое вътрешно задължение. Затова можем да кажем, че Татяна е обединявала Словото Божие с конкретните действия на всеки християнин, който го следва.
След смъртта на Хелогабал( 203 – 212 ), изключително свиреп към християните римски император, на трона застанал братовчед му Александър Север ( 205- 238 ). Той бил безразличен към религиите и имал различни идоли в дома си, между които дори и християнски. Гоненията спрели и се възцарило спокойствие в Рим.
Императорът не бил убеден последовател на Христовата вяра и в двореца си държал статуи на Христос, Аполон, Авраам и Орфей. Без да гледа на знатното положение на Татяна и на нейния безукорен живот, императорът наредил да бъде заведена в храма на Аполон, за да принесе жертва.
Девойката не само отказала да стори това, но по нейната молитва идолът се сгромолясал и се разбил на парчета. След напразните увещания на градоначалника да се отрече от Христа, младата Татяна била многократно подлагана на най-свирепи изтезания, като дори изболи очите й и рязали ивици от нейната снага.
След всяко мъчение Бог извършвал чудо със Своята изповедница – тя се явявала на другия ден излекувана. Това привеждало в голямо смущение обърканите мъчители. Уморен от нейната несломимост, безмилостният управител наредил да я предадат на изгладнелите зверове, но пуснатият лъв се заумилквал около светата мъченица и ближел кротко нозете й, без да я нарани по никакъв начин.
Следвайки езическите си практики, мъчителите на Татяна й отрязали косата, вярвайки, че там се крие магьосничеството й. Накрая, около 225 г. н.е., Татяна и баща й били обезглавени.
Имен ден празнуват хората, носещи хубавите имена Татяна, Татян, Таня, Таньо, Таню, Татияна, Татяна, Траяна.
Зареждане ...
