ПРОФ.Д.Н.ВЕНЕЛИН ТЕРЗИЕВ
Днес сме поотрезнели от възможността да си представяме новата година като нещо различно. Рутинността се е постарала да помогне в притъпяване на престараната еуфоричност. Понатъпкали сме детските спомени и желания в потайностите на раклата от спомени, а бутафорната ни приповдигнатост е забравила присъствието си, обсебена от житейските ни привързаности.
Приучили се, че времето да попрегледаме незавършените задачи и тези, които сме приключили, е равносметка, която да отчете съвършености и несвършености. Обикновено твърде задоволително приемаме, че сме приключили по-голямата част от нещата, с които сме се захванали, и с особено желание очакваме да свършим останалите през годината, която ще пристигне след часовото отброяване на определено време.
Сега когато предстои новата година, за да направим известни съждения с определена безпристрастност накъде вървяхме досега и накъде поемаме от утре. Нямаме особено точни обяснения защо го правим именно сега и не съвсем навреме, но така сме свикнали да го отчитаме и наричаме. Явно имаме личностна потребност да разделяме живота си в определено време и пространство. Схематично преминаваме през дадена възрастова синхронност, която ни поставя в постоянното придвижване напред и до самия край.
Лутаме се в неопределената възможност да бъдем придирчиво оригинални в оправените мисловни съждения, а пожеланията ни за бъдност да бъдат в своята относителна позитивност. Едва ли сега и днес това има особено значение освен определено запазената традиционност за случващото се.
Усилията сме пропуснали през дните на отминалата година, пропилели сме някои от тези възможни невъзможности, отредили сме време за това, което трябва да сторим и преди това.
Мъдростта е отстъпила време на възможността да потърсим успокоение, че сме били полезни и дори добри, а реалността сме запратили в другата измеримост на непотребното.
Колко простичко и лесно е да преживеем сложността на живота си в разбирателство с останалия свят, но колко трудно е да приемем, че сме длъжни да се заемем с това сега, а не утре и не през следващата нова година.
Неспособни да направим точната сметка, за да бъде тя равна, трябва да се справим с идващото, да го приемем и разберем, да намерим сили и смисъл в това, което ще направим. Останалото оставете на неслучайната случайност и тя ще бъде подредена по този начин, в който трябва да се случи, и намерете смисъл именно в това и? случване. В другата противност ще бъдете загубени и в тази, и в във всяка друга нова година.
Отиват си годините – тъжни и радостни, такива са, каквито ги усещаме и изживяваме. То, времето са хората и събитията. Аршинът, с който мерим, е онази категория за усещане, която сами си определяме и позволяваме да ни съпътства и напътства. Дали това е правилно или не, трудно е да се каже, но при всички случаи е част от този наш живот.
Очакваме да получим уважение, признание и дори съмишленици, но не винаги се случва така. Неочаквани са тези неща и не следват логиката ни, а по-скоро се случват въпреки нас самите.
Доста късно и трудно разбираме, или въобще не разбираме, колко безсмислени и съвсем не важни неща вършим, а колко други трябва да свършим и съвсем несъзнателно пропускаме – а то времето си върви само напред, независимо от нашето усещане. И като иде реч за аршина, то трябва добре да го осмислим и премислим, за да бъдат възможно най-малко пропуснатите хора и събития от този наш живот.
Намерете сили и време да откриете (определите) верния и достатъчно правдив аршин в Новата година, за да изживеете днес всичко онова, ако утре го няма!
Бъдете здрави в предстоящото начинание на новата ни година, която идва без разрешение при нас!
Бъдете силни, за да останете изправени пред случващите се изпитания, и най-вече – бъдете това, което ви прави щастливи!
Останалото се нарича съдба!
Зареждане ...
