Христо Мирчев е председател на КП ”Васил Левски” в Севлиево от месец юни 2024 година, но дълго време е бил в неговото ръководство. Запознах се с него при организацията на среща между вестник “Росица” и членовете на клуба за проблемите, които вълнуват хората от третата възраст в Севлиево. Оказа се, че те са много и си дадохме дума по-често да се срещаме, за да ги поставяме на вниманието на тези, от които зависи тяхното решаване.
Много често на страниците на вестника има информация за инициативи на КП ”Васил Левски”. Как се организират и какво е да си председател на пенсионерски клуб, разказа за вестник “Росица” Христо Мирчев.
-Кой е Христо Мирчев?
-Роден съм в село Сенник, близо до град Севлиево. Хубаво, красиво, известно като селото на прочутия в миналото борец Дан Колов.
Основното си образование изкарах в родното си село, след което средното завърших в град Габрово. По разпределение трябваше да започна в един завод в Севлиево и така трудовия ми стаж започна, в който изкарах 8 години. Но по причини, независещи от мен, се преместих в друг завод, където прекарах доста години до моето пенсиониране. Заемах няколко поста по време на работата ми, но най-отговорна ми бе работата с хора. Но явно съм се справил добре с колектива. За това съдя по отношение на хората, с които съм работил – след 13-годишно отсъствие от фирмата не са ме забравили и когато се срещнем случайно са усмихнати и във ведро настроение.
– Г-н Мирчев, какво е да си председател на Клуб на пенсионера? Каква е разликата от това да си ръководител в една фирма и в обществената организация?
-Да си председател на пенсионерски клуб е голяма отговорност. Това са много и различни хора, с различни интереси, с изградени характери, взискателни към всеки един въпрос, към всяко мероприятие, организирано от ръководството на клуба. Но съм благодарен за помощта, която си оказваме.
В различна възрастова група сме – има по-млади, има и по-възрастни членове, но се стараем да доставяме радост и удоволствие в сърцата на всички.
Правя разлика, как работих с хората от фирмата, за които имаше отговорности и дисциплина, за което съм им признателен и до днес. Тук, в тази обществена организация от пенсионери, се работи по-трудно, според мен.
-Лесно ли взехте решението да станете председател на клуба?
– Дойдох преди 14 години в този клуб и за моя радост още същата година бях избран в тогавашното ръководство. Още тогава усетих недоверието на по-възрастните към мен, тъй като бях най-млад от тях, заради което се отдръпнах. Затова сега, когато ме избраха за председател, имах някаква представа за работа в ръководство. Доста мислих, дали да остана или не, но при гласували повече от половината на годишното събрание – приех.
И ето, че измина вече половин година, откакто ръководим този пенсионерски колектив. Вярно, че се сблъскваме с трудности, но ги преодоляваме, за което още веднъж благодаря на хората до мен и на тези извън ръководството, които ми подаваха ръка. Благодарност и на общинското ръководство, отговарящо за нас, пенсионерите.
-Как ще коментирате първите шест месеца от дейността ви като председател на клуба? До колко съвпадна с Вашата предварителна нагласа и намерения за неговата дейност?
-Започнахме с тържество за рожденици и юбиляри от второ тримесечие, при което на юбилярите поднесохме по един скромен подарък, но от сърце. На рождениците пожелахме:
“Всеки ден да бъде песен
млад в душата да е той.
Да играе, да пее, да лудува
и винаги щастлив да бъде.”
Постигнахме настроение, интерес и весел дух.
На 29.07.2024 година се включихме за подпомагане на пожарите в село Болярово със сумата от 500 лева, с което зарадвахме хората, които пострадаха от това бедствие. Следващото мероприятие бе почивка на море. Организацията бе в много кратък срок, но се справихме добре и хората останаха доволни от мястото и почивката. На 18.07.2024 година група от клуб „Васил Левски“ посетиха град Карлово и поднесоха цветя на паметника на Апостола по случай 187 години от рождението му.
Октомври месец беше наситен с много събития. В Деня на възрастните хора – 10 октомври, с група от нашия клуб посетихме Дома за стари хора в село Стоките. Занесохме им лакомства, баница, сладкиши – – все неща за похапване. Поздравихме ги с песни от Дешка и Ботьо, и те останаха много доволни и радостни. А вечерта съчетахме с тържество за рожденици, юбиляри и възрастни над 80 години, на които връчихме подаръци – малки, но от сърце и с уважение.
С ветераните – туристи почетохме 50-годишнината от смъртта на Дора Пенева, заедно със съпруга си Симеон Пенев те са дарили дома си на туристическото дружество.
На 17.10.2024 година посетихме пенсионерски клуб „Дан Колов“ – село Сенник, при което сключихме съгласие за взаимодействие между двата клуба.
В Деня на народните будители, 1 ноември направихме тържество, на което поканихме бивши учители пенсионери, които са членове на нашия клуб. Поднесохме им цветя в знак на благодарност и уважение към тях.
Това са част от нещата, които проведохме през миналата година. За тази сме предвидили екскурзии до различни места в нашата красива родина.
-Какво още Ви се иска да направите, заедно с ръководството на клуба, за да се чувстват добре в него членовете му?
-Постарахме се да възстановим салон № 3 в квартал Балабанца, в който бе намаляла дейността му, но не успяхме и бе закрит на сесия на Общински съвет.
Проблем имаше и при салон № 4, на ул. ”Атанас Москов” №5, на който покривът беше в окаяно състояние. В края на месец октомври бе направен частичен ремонт, но се оказа, че трябва основен, така че ще изчакаме.
През тази година очакваме доста неща да се подобрят в салоните на клуба. Вярвам, че общинското ръководство ще прояви разбиране и ще окаже нужната подкрепа.
Иска ми се да създадем условия за повече радост и спокойствие на членовете в ПК ”Васил Левски”.
Зареждане ...
