След Освобождението от османско владичество до 1901 г. Севлиево е център на окръг с две околии – Севлиевска и Габровска. През тези години се свикват Учредителното събрание, четири Велики и десет Обикновени народни събрания.
Как е протичала предизборната борба, какви партии са се формирали и какво е било влиянието им, разказваме в поредица от статии с автор Петко Недялков. За народните представители от окръга и околията ще предложим кратки биографични справки.
Режимът на пълномощията, установен през 1881 г., не решил проблемите на младото княжество. В страната било неспокойно, цялата интелигенция се вълнувала. Либералите, подкрепяни от учители, ученици, чиновници и военни, преминали в настъпление. Вълненията взели насока не само срещу правителството, но и срещу княза. В условията на политическа криза на 14 август 1882 г. Държавният съвет приел нов Избирателен закон. Основната му цел била да се постигне повече компетентност в работата на парламента, макар и за сметка на демократизма и спазването на Търновската конституция. Новите моменти били доста. На първо място въвеждала се двустепенната система. При нея първостепенните избиратели от избирателните списъци гласували за второстепенни избиратели (тъй наречените „гласни“), които образували колегия, в която се излъчвали бъдещите депутати. Въвеждал се имотен и образователен ценз за гласоподавателите, лишавали се чиновниците от право на избираемост и броят на депутатите се намалявал сериозно. Тази консервативна избирателна реформа още повече засилила вълненията сред либералите.
Парламентарните избори, проведени на 21 ноември 1882 г. по новия Избирателен закон, донесли победа на консерваторите. Новото Трето обикновено народно събрание включвало в състава си 47 депутати, все богати и учени хора (в предходното числото им било 172).
Севлиевският окръг със своите две околии, Севлиевска и Габровска, излъчил трима народни представители: Димитър Греков, Христо Манафов и Никола Шивачев.
Димитър Панайотов Греков бил бесарабски българин. Завършил гимназия в родния си град Болград и след това следвал право в Екс ан Прованс, Франция, бил адвокат и член на съда в град Браила, Румъния, притежавал самостоятелна адвокатска практика. Един от водачите на Консервативната партия след Освобождението. Взел активно участие в Учредителното събрание. Министър на правосъдието 1879-1880 г. Подкрепил активно преврата от 1881 г. По време на режима на пълномощията станал подпредседател на Държавния съвет (1881-1882), министър на правосъдието в правителството на Леонид Соболев (1882-1883) и председател на Третото обикновено народно събрание (9 септември-25 декември 1883 г.). Съчетавал министерския пост с депутатските задължения.
Вторият депутат на Севлиевски окръг бил Христо Петков Манафов: виден габровски търговец и политик. Участвал в движението за национална и духовна независимост. Като противник на революционната борба за освобождение, съдействал на османските власти в Габрово за успокояване на обстановката след неуспеха на Априлското въстание през пролетта на 1876 г., за което бил награден от Високата порта с орден „Меджидие“ – V степен. Затова Захари Стоянов пише за него, че е „пил мастика с турците, когато бесели неговите братия“.
Като един от изтъкнатите водачи на габровските консерватори и привърженик на преврата от 1881 г., бил избран за депутат във Второто велико народно събрание от Габрово. Участвал в протест пред министерството с искане да се изтребят българските нихилисти (т.е. либералите). От дописка във в. „Независимост“, бр.77 от 17 юни 1881 г., научаваме, че по време на предизборната обиколка на княза в Габрово набил жестоко учителя Васил Цанов, защото викал с учениците си: „Да живей княза и конституцията!“
В работата на III-то Обикновено народно събрание участвал активно. Избран бил за член на финансовата комисия, на комисията по изработване Устав на жандармерията и в други комисии. Взел дейно участие при обсъждане законопроекта за Сметната палата.
Третият депутат на окръга бил Николай Генчев Шивачев, родом от Стара Загора. Единствено той бил свързан със Севлиево, макар и косвено, тъй като по това време (1882 г.) живеел в града и бил председател на Окръжния съд. Завършил право в чужбина, след което упражнявал адвокатската професия. Симеон Радев го е описал като „буен многоглаголив и малко ексцентричен човек“, а Константин Иречек доста прямо го наричал „въшльо“, „песоглавец“ и „непоносим младеж (цапнат в устата).“ По подобен начин го е портретувал и Петър Пешев: „върл консерватор, предизвикателен и буен“.
В заседанията на III-то Обикновено народно събрание вземал активно участие. Бил член на бюджетната и други комисии. В началото на януари 1883 г. направил писмено предложение за преобразуването на Драгунския корпус в жандармерия, съдържащо 7 точки и целящо преминаване от Военното министерство към Министерството на вътрешните работи. Негово било и предложението народните учители да се освободят от военна служба, предвид малкия им брой, което след сериозно обсъждане в присъствието на двамата министри не било прието.
Този оригинален човек бил избиран и в още няколко народни събрания през следващите десетилетия, но вече от други окръзи, не от Севлиево.
Последното заседание на III-то ОНС било проведено на 25 декември 1883 г. В рамките на едногодишното си съществуване то приело 21 важни закона на младата държава. За преодоляване на политическата криза консерваторите и част от либералите се споразумели да възстановят Търновската конституция и да бъде съставен коалиционен кабинет.
Зареждане ...
