ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ
Тези интересни артефакти и още много съкровища от Севлиевско са включени в изложбата на музея: „Новопостъпили експонати в музейния фонд“. В нея могат да се видят предмети, обхващащи период от 2300 години. Най-ранни са фибулите (безопасни игли) от времето на Александър Македонски, от III в. пр. Хр., за да стигнем до рисунките на севлиевските деца от арт център „Видима“. Това е само малка част от стотиците предмети, снимки и документи, които са постъпили като дарения във фонда през отминалата година.

От особено значение за обогатяване на фонда е дарението на Дияна Димитрова Генчева-Тарпанова, от гр. София. Тя е правнучка на Димитър Караиванов (1855-1935) – знакова фигура в Севлиевската история около Освобождението и след това. Той е личен преводач на Верещагин по време на войната, учил в Русия, известен на военните ни историци като първият дипломиран български конен офицер, но се завърнал в Севлиево и основал първата кожарска фабрика в града. Много уважаван от съгражданите си, през 1896 г. той е избран за народен представител. През 2024 година във фонда на музея постъпиха много негови лични или тясно свързани с него вещи. Те очертават житието на образовано и заможно семейство, което може да си позволи пиано от Германия и несесер, тапициран с кожа от питон.
Не по-малко значимо е дарението на Маргарита Николова Несторова, правнучка на Йоаким Бакалов – първият ректор на Софийската духовна семинария. Той е роден на 9 септември 1860 г. в с. Батошево. Първоначалното си образование получава в родното си село, прогимназиално – в трикласното севлиевско училище, а средното – в Петропавловската духовна семинария. Висшето си образование завършва през 1888 г. в Киевската духовна академия с научната степен „Кандидат на богословието”. На два пъти Й. Бакалов е назначаван за ректор: от 1901 до 1904 г. и от 1916 до 1917 г. Йоаким Бакалов е първият историк на Априлското въстание в Севлиевския край. Благодарение на щедрото дарение на правнучката му, в снимковия фонд на музея постъпиха шест оригинални снимки на именития ни съгражданин, повечето от тях неизвестни.

Благодарение на дарението на Косьо и Валентина Копчеви, за севлиевската история стана известен един, интересен персонаж от миналото ни: Симеон Колев Кунишев. Той е дългогодишен хуманен фелдшер на Севлиевския полк. Родом от Ловеч, учи в санитарното училище в Русе, а след завършването си е изпратен на служба в Севлиево, където остава до края на жизнения си път. Чрез десетките документи, писма, поздравителни картички, пред нас се разкрива цял един житейски път. Всичко има в архива му: писма от санитарното училище, от фронта при Чаталджа, житейски проблеми с брат му, снимки на полуголи жени…
Освен тези много ценни дарения, които са за определени интересни и значими личности, има и група предмети, които илюстрират военната ни история от по-далечно или по-близкото минало. От тях сме показали много малка част: противогаз за кон и превързочни материали от Втората световна война, санитарна носилка от периода и таблица за изчисление на ядрен взрив. Специално внимание сме отделили на много „силно заредена“ с емоция оригинална снимка на гробовете на севлиевски войници от Първата световна война. Големи дарители на предметите, свързани с военната ни история са Иван Балинов и Любомир Тотевски, на които благодарим.
Признателни сме и на всички, които отвориха бабините сандъци и извадиха от там най-красивите произведения на жените и момите от севлиевските села. С много труд и усет за красивото са изработени пещимали, ризи, престилки, ковьори, памуклийки, дантели, чаршафи… Всички произхождат от севлиевските села: Ловнидол, Градище, Душево, Крушево, Идилево, махала Делък, махала Дългодреите… Те са важна част от фонда на музея и ще бъдат съхранени за бъдещите поколения.
През изминалата година получихме и дарения, които се отнасят за образованието в Севлиево. Освен няколко оригинални снимки на севлиевски ученици, с характерните за времето си униформи, документалният фонд на музея се обогати и със Свидетелство за завършено основно образование. Документът е издаден през 1913 година на името на Александър Пенчев Димитров и подписан от неговия баща, тогавашния директор на Гимназията – Пенчо Димитров. Дипломата, както и бележници, тетрадки и няколко детски списания от 1948-1949 г. също са част от изложбата.
През 2024 година в музея постъпи още едно голямо дарение. Благодарим на Арт център „Видима“, които предоставиха най-хубавите произведения на севлиевските деца. През детските очи по неповторим начин пред нас се разкриват знакови паметници на севлиевската история.
През изминалата 2024 година, Историческият музей в Севлиево отбеляза своята 70-а годишнина. През всичките тези десетилетия фондът на музея, който включва хиляди веществени, документални и снимкови единици, се е попълвал най-вече от дарители. Радваме се, че този дух се е запазил и пребъдва! Невъзможно е да изброим всички, които отвориха раклите на бабите си, разровиха семейните архиви, провериха таваните и мазите си, прегледаха отдавна забравени шкафове, и ни подкрепиха в стремежа ни да изучим, популяризираме и съхраним историята на родния си край. На всички вас – благодарим!
Заповядайте, за да разгледате много малка част от новопридобитите експонати! Ще видите многообразието на свидетелствата за историческото минало на Севлиево!
Изложбата ще бъде открита днес – 22 януари, от 17.15 часа и ще продължи до средата на месец февруари.