ПРОФ.Д.Н.ВЕНЕЛИН ТЕРЗИЕВ
Процесите на политически и икономически трансформации в края на 20-ти век предизвикаха поредица от кризи, които значително промениха социалните структури на редица страни, като доведоха до разпадането на Съюза на съветските социалистически републики. Политическите трансформации продължават определен период, който от историческа гледна точка е твърде кратък. Значението на тези трансформации има специфични социални последици. Тези социални последици се усещат в една или друга степен от всички страни от социалистическия лагер. Престават да съществуват основните политически и икономически връзки и това води до настъпване на тежки кризи в икономиките на тези страни. Силните флуктуации в икономиките водят до социална несигурност и възникване на явления като масова безработица и други, които не са характерни и непознати за плановия режим на функциониране на националната икономика. Всички тези обстоятелства карат местните общности да търсят краткосрочни, но ефективни решения за разрешаване на тежката криза. Всичко това води до прилагането на не особено популярни мерки за защита на националните икономики и още по-тежки последици за хората.
Социалната среда се оказва най-чувствителна през период на политически преход. Последиците, които настъпват на пазара на труда, са толкова осезаеми, че не могат да се сравняват с никой друг период, освен с периода на Първата и Втората световна война. Българското общество е изправено пред дълбоки изпитания, които водят до остри социални проблеми. Плановата икономика на практика престава да функционира и това води до спиране на дейността на промишлените предприятия, а някои сектори престават да функционират напълно. Всички икономически връзки са прекратени, като съществуват само определени сектори на услугите.
Последствията са близки до национална катастрофа, като най-чувствителни са пазарите на труда. Първичният пазар на труда, който съществува в нови политически и икономически реалности, не е в състояние да се справи с нарастващия брой лица в трудоспособна възраст. Масовите уволнения са ежедневие през този период. В България абсолютният брой на лицата, които се освобождават от даден стопански субект, се определя като масово съкращаване на работната сила. В някои региони на страната равнищата на безработица са близки до икономически активно население, което създава дълбоки социални неравенства и проблеми. Правителствата са принудени да търсят бързи решения за ограничаване на социалното напрежение, което расте неимоверно.
Недоволството на определени общности се изнася по улиците и площадите, организирайки стотици демонстрации и стачки. Страната е завладяна от комплекс от проблеми, като високата инфлация и невъзможността да обслужва редовно външния си дълг. В някои периоди на тези социални трансформации, са съпътствани от проблеми, свързани с изхранването на населението поради недостатъчно количество стоки от първа необходимост. Това налага въвеждането на купонна система, която до този момент е позната само за периода на военните години.
Службите по заетостта започват да регистрират все повече безработни и се превръщат в център за посредничество при наемане на работа. Специалистите, които се занимават с тази дейност не са достатъчно подготвени, тъй като този процес досега е протичал при планов режим на заетост. Броят на свободните места е по-малък от броя на тези, които биха могли да ги заемат. Броят на безработните с висока квалификация и достатъчно трудов стаж е такъв, че принципът на първичния пазар трудно успява да успокои местните пазари на труда.
Трансформации има и в българската армия, която преминава от наборна към наемна военна служба. Стратегическите цели са свързани с променени на съставът, който е драстично съкратен, като са останали само 1/3 от заетите досега лица. Социализацията на тези лица със специфични умения и навици е почти невъзможна и е необходим процес на преквалификация, за да могат тези безработни да намерят нова работа. Съществен проблем са и младите хора, които към този момент завършват своето висше образование. Те са без никакъв професионален опит и осигураването им на заетост на първичния пазар на труда е почти невъзможно.
Целият комплекс от проблеми създава първостепенна важност за обществото, което налага предприемането на мерки за потушаване на социалното недоволство и осигуряване на време за решаване на многостранните проблеми.
От особено значение е дефинирането на целевите групи, което определя и мерките, които ще бъдат предприети. Определянето на адекватна политика по отношение на рисковите групи на пазара на труда е важно от гледна точка на това към какво да бъдат насочени съответните мерки.
Дефинират се следните групи безработни лица: безработни младежи до 29 г. без трудов стаж по придобитата специалност; безработни лица над 55 години; безработни с основно, основно и по-ниско образование; безработни без професионална квалификация; безработни лица с трайни увреждания; лица, ползващи временна закрила с регистрация в бюрото по труда и продължително безработни лица – тези, които са безработни повече от 12 (дванадесет) месеца.
Всяка група от дефинираните групи се третира по различен начин по отношение на останалите. Хората от тези групи са включени в обучения, програми и мерки, съгласно действащия към момента Закон за закрила при безработица и насърчаване на заетостта.
Специално внимание в този кризисен период се отделя на пасивната политика на пазара на труда. Определени са различни групи безработни лица, които получават социално подпомагане под формата на парично обезщетение. Определена е методика за определяне на размера, който се основава на размера на получаваното до момента възнаграждение, а периодът на получаване се определя от годините трудов стаж. Минималният срок за получаване на парично обезщетение е четири месеца, а максималният срок е дванадесет месеца. За лицата, които нямат трудов стаж през последния период, като база се определя минималната работна заплата, установена за страната. Току-що завършилите висшето си образование също получават социални помощи.
Най-разпространената мярка, която се прилага е свързана с ангажиране на безработни лица в общополезни дейности, които са свързани с почистване на пространствата в градовете и селата, озеленяване или охрана на обществени сгради. Тези програми са програми за временна заетост, които предоставят минимални ползи на участниците за различни периоди, като най-дългият период е дванадесет месеца.
Друга алтернатива са дружествата за заетост, които по същество са търговски дружества. Използван е немският модел на тяхното създаване. Те наемат само регистрирани в службите по заетостта безработни лица. Възнаграждението на тези безработни лица се финансира от държавния бюджет.
В районите със смесено население се прилага програма за ограмотяване на всички безработни, които не владеят български език, като те могат да участват и в различни квалификационни курсове. Програмата има следното наименование „Ограмотяване, квалификация и заетост”.
Реализираните през този период регламентирани мерки са свързани с предоставяне на работодателите на размера на осигурителните вноски върху трудовите възнаграждения на наетите безработни лица. Работодателите обаче се задължават да ги ангажират с по-дълъг период на работа, който да им осигури възможност за постоянна заетост.
Успокояването на пазара на труда става трудно, тъй като все повече безработни напускат предишните си работни места. Този процес на тежки колебания продължава до края на миналия век. Правителствата многократно са били принуждавани да прибягват до мерки за временна заетост и увеличения на паричните обезщетения и социални помощи.
Всички тези процеси са характерни за всички страни от постсоциалистическото пространство и продължават от около двадесет години на нашия век..
На много по-късен етап се предприемат действия и програми за осигуряване на стимулиране на заетостта чрез създаване на Планове за действие по заетостта. Тези планове предвиждат и изпълняват цял комплекс от програми и мерки в отговор на търсенето на пазарите на труда. Все още се наблюдават различия на местните пазари на труда, произтичащи от тежките и продължителни промени на прехода от планова към пазарна икономика.
Политическите трансформации винаги са придружени от икономически трансформации. Всичко това се отразява сериозно на обществените процеси. Социалната среда е най-чувствителна на този етап. Пазарите на труда изпитват значителни колебания, като нивата на безработица стават високи и не могат да бъдат регулирани от естествените механизми на пазарната икономика. Налице е доминиране на вторичния пазар на заетост, който се осигурява чрез финансови инструменти от държавните бюджети или други привлечени средства. На практика държавата се превръща в основен работодател, което позволява „изкривяване“ на местните пазари на труда. Получават се драстични отклонения от реалните процеси, което води до неправилен анализ и грешни изводи. Всички тези прояви са факт и се наблюдават в почти всички страни, които извършват политически и икономически преход. Динамичното развитие на процесите не позволява адекватен и прецизен анализ, а решенията се вземат поради необходимост. Това води до временно потушаване или възпиране на социалното напрежение, но не допринася за разрешаването на възникналите кризи. Въпреки че са разработени различни социални технологии и механизми в тази насока, прилагането им на местно ниво не е лесно и изисква тяхното адаптиране.
Зареждане ...
