Петър Тоцев за “На севлиевско гости в 16 век”

ПЕТЪР ТОЦЕВ
Османското управление след 1450 г. превръща земята на българите, разпокъсаната на 120 отделни феодални имения на българските феодали в една султанска собственост.Така е и с рехаво заселената територия на Търновското царство, която днес наричаме севлиевска територия. След посочената по-горе година заедно с малобройните Добромирка, Млечево, Бериево, Ловнидол, Агатово, Богатово, най-голямо е Богатово и най-османско е Чадърлъ-и зир(Сенник) с 14 мюсюлмански семейства. В 1481 г. се появявят по данъчните тефтери Градниче (Градница), Крушева, Градище, Дебелче, Букурово (Младен), Душева, Малкова и мюсюлманското Али Факих. 22 години по-късно Крушевиче се разделя на 2 махали, Чадърлу (Сенник) също, като в него живеят обучаващи ловни ястреби, бивш военен от авангардните военни части и пенсиониран еничар, Душево зеваид (заместник) на ямак (коняр от султанските конюшни), а в Малкова има татари, тези които са част от чергарските племена. В Сенник е дошъл и имам за служба в джамията, както и ходжата в Дерели (Г.Росица). Това е записано в дефтер от 1503 г. Минали са 13 години и данъчните от 1516/17 г. (разликата в годините са от нашата слънчева и турската лунна) и горните селища са пораснали с население почти двойно. Появили са се нови мюсюлмански села, военните са се увеличили към повечето села са придошли пришълци от всички балкански краища, че и от Украйна, в селките мери са открити специални територии на тръстичище, зимни кошари, пасища и и ливади. Статутът на Гъбан на стар проход (дервент) е потвърден и 90% от населението му е без извънредните данъци налагани при военни операции.
Кое е онова важно нещо, което се пропуска в повечето исторически съчинения – нарастването на използваната земя, тази за дворове, хармани, зеленчукови, лозови или плодови градини и най-вече за сеитба на пшеница, ръж, овес, смески и новите леща, грах, лук, лен, черничеви дървета за храна на буби и копринени пашкули. Ето една подсказка за размерите – един войнук, соколар, дервентджия има обикновено бащина, която е средно от 60 до 80 днешни декара, а някои и повече. И такива чифтлици (изораното от чифт волове за ден) имат в 1528/29 г. само 69 – те войнуци и 138 ямаци от Градище, Сърбие, Дебелчева, Крушева, Градниче и Добромирка, както и тези в Ломнидол, Градище и Агатова. И двете групи са така размесени, че войнукът е от едно село, а неговия заместник в стопанството, когато е на служба е от другото. Та това си е не само по роднинска линия, а става и побратимска. Земята така е разделена, че на едно място са нивите, на друго лозята, ливадите, хармани и дворове. Всичко става още по-голямо и по-разнородно, когато е описано 1545 г, повече са войнуците и техните заместници, дервентджиите и соколарите, или тези, които са получили земя( 60-80 дка) да се изхранват, срещу изпълнение на тези си задължения. Тук с поемането на войнското задължение се получава и дял „войнушка земя“, която е определена и е само за тях, дори понякога остава незаета. Списъците на действащите войнук и двама ямаци се изготват на всеки 3 години, времето всеки от тях да отде на султанските поляни за да коси сено, или в конюшните да се грижи за конете. За прослужена година той получава 150 гроша, което си е по 120 акчета на грош, една стабилна сума. Следва смяна от нови хора, а старите са пенсионирани. „Пенсионерите“, както се приказва, българите си купуват земя,а турците – жена. Няма пропуснато местенце, стига да става за земеделие, пасище, ливада, тръстичище, кошара, зимна или лятна.
1548 г. Новите войнуци и ямаци идват на мястото най-вече на починалите предни, после на бащите и братята си и на слепи, безпомощни или избягали.
1579 г. Войнишката земя включва ниви от 12 до 15 дьонюма(дьонюм = 919,3 кв.м), 3 – лозе, зеленчукова градина – 1, хармани – 2 и двор -1.
1659-60 г. и при соколарите отделена земя е за ниви, друга за лозя, градини, пасища, хармани и стопански дворове.Дяловете от различните земи са от 10 до 2 дьонюма, лозята 2, дворното място до 3, като бащината си е отделно. Някъде, където земята не е толкова плодородна дяловете ниви достигат до 28 дьонюма.
Някои историци считат, че цялата сегашна територия на Габровска област тогава е променила своята задача от такава на отделни рехави военни постове и редки манастирси убежища със съвсем друга вече определено стопанска. И тя е земеделие, животновъдство, главно на дребен рогат добитък, отглеждане и тренировка на ловни птици и осигуряване на коняри за султанските конюшни и попълнения на военнте обози с теглителни и работни коне, и волове.
С години дефтерите от 1600-та, тези за 1613/14 съдържат сведения за намаляване на населението, но не и добивите, особено ако се погледне броя на работещите воденици и появата на ратаи и копачи с мотики.
Следват 30 години на промени, в които нараства броя на мюсюлманите в смесените селища , както и чисто мюсюлмански села. Това е вече времето, в което плодородните земи стават съблазнителни за племената от Азия. Но и това е за кратко, защото повечето от преселилите се османци избират градовете, заради убеждението, че войникът е роден за битка, а не за грижа към земята и животните.
1732 г. законът за земите на служещите не е променен. Войнушкият имотът се състои от ниви 15 дьонюма, лозя-3, зеленчукови градини – 1, харман – 1, и двор – 1. Така е и при соколарските земи, а при двете вече се пише, че имота е от дяловете войнушка или соколарска земя. Така е в Градище, Агатово, Малък Вършец, Крушево и дори в Дебелец.
1691 г. Извинение за връщането назад, но то е заради липсата на местна фотография, заменена с паспортното описание на православните мъже в Сервиевско. Така по това време местните хора са наричали Севлиевско.В самото Серви 42-мата описани местни християни данъкоплатци са повечето със среден ръст, най-много със светлосини очи и кестенява брада, но сред тях 15 се бръснат-брадата. Такива са и тримата сърби, гъркът Тасос и 22-мата ратаи. В Дамяново от 36, 23 са със среден ръст, запазено за Сенник, Добромирка, а високите са в Гъбене, Ловнидол и най-много в Богатово. Най-голямата бройка е на овчарите в Градница докато в Батошево има земеделци и единствените продавачи на дъски. Душево от време си е най-голямото, заради което тук наемат копачи с мотики и в него са се заселити 7 ЗИММИ, които са със специално занятие (обикновено търговия), за което все още не се знае какво е точно. Пъстро е Сърбине (Малък Вършец) с преминаващите надничари, повечето от Кутловица (днес Монтана) явно заради многото земя на местните хора. Както казват старите за това време: “Българинът като забогатее си купува земя, а турчинът – жена.”